Отбелязваме 125 г. от рождението на академик Никола Бонев

125 г. от рождението на акад. Никола Бонев се навършват на 11 юли 2023 г. (11.07.1898 – 18.06.1979). Той е учен астроном с межународни заслуги; основател и председател на Българското астрономическо дружество, създател на Старозагорската астрономическа обсерватория; Почетен гражданин на Стара Загора (1999, посмъртно).

Стара Загора е родното място на “патриарха” на българската астрономия – академик Никола Бонев (1898-1979), пише в статия Борис Комитов. – Възпитаник е на Първа мъжка гимназия, чийто наследник днес е гимназия “Иван Вазов”. През 1919 година той завършва Физико-матеатическия факултет на Софийския университет. Заминава на специализация по астрономия във Франция и Германия. След завършването на докторантурата си през 1928 година Никола Бонев се завръща в България. Оттогава, в продължение на почти 40 години, той е ръководител на Катедра “Астрономия” към Физико-математическия факултет на Софийския университет. През 1937 година става професор, а през 1947-ма – член-кореспондент на БАН. През 1977 година е избран за академик. През 1952 година Никола Бонев основава Секцията “Астрономия” към БАН, чийто наследник днес е Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория “Рожен”. Академик Бонев е известен със своите изследвания в областта на небесната механика, космогонията и геодезията. През 1924 година определя сплеснатостта на планетата Нептун, разработва проекти за геодезични мрежи за Африка и Северния ледовит океан. Занимава се с въпросите за произхода на Луната и лунните кратери. Заедно с професор Никола Калицин основават през 1957 година Българското астронавтическо дружество. Никола Бонев става неговия пръв председател. Учебниците му по сферична астрономия и небесна механика са многократно преиздавани и досега служат като основни учебни помагала на студентите по астрономия в Софийския университет.

Никола Бонев е първият български астроном, който повдига въпроса за изграждане на национална астрономическа обсерватория в България. Това става още през 1941 година. Основната причина за това е, че телескопите на Университетската обсерватория в Борисовата градина в София са сравнително малки, а и осветлението на все по-разрастващата се столица пречи за провеждането там на пълноценни наблюдения с научна стойност. Ето какво пише той в своето предложение до ръководството на Физико-математическия факултет през месец декември 1941 година:

“Стига сме култивирали чувство за малоценност у нас! Трябва най-после да се създаде нещо достойно за България… Ние трябва да достигнем и надминем поне нашите съседи и както имаме една Съдебна палата, един Народен театър, една Народна банка и пр., каквито не всички страни имат, така можем да имаме и трябва да имаме и една достойна за нас и нашето централно място на Балканите средно обзаведена Астрономическа обсерватория…”

За да се сбъдне мечтата на академик Бонев обаче трябва да минат още четири десетилетия. Към средата на 60-те години страната вече разполага с необходимия финансов, технически и кадрови потенциал. През 1967 година отново той подема инициативата за национална обсерватория. Този път работата действително тръгва напред и през 1981 година Националната астрономическа обсерватория “Рожен” е факт. Но не било съдено на академик Бонев да види мечтата си осъществена в съвсем завършен вид. Той умира през 1979 година. Днес НАО “Рожен” е действително най-голямата обсерватория на Балканския полуостров. Много скоро след нейното пускане в действие беше направено първото значимо откритие с нейния 2-метров телескоп. Българските астрономи първи в Европа регистрираха в края на 1984 година последното приближаване към Слънцето на прочутата Халеева комета.

През 1999 година Общинският съвет прие решение за посмъртното удостояване на академик Бонев със званието “Почтен гражданин на Стара Загора”. И досега обаче няма именувана в негова чест улица, училище, читалище или някакъв друг обект на територията на града.

Академикът е бил преподавател (от 1928) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ръководител на Катедрата по астрономия и директор на Астрономическата обсерватория при университета (1928-1966). Директор на Секцията по астрономия при Българската академия на науките (1948-1972). Основател на станцията за наблюдение на изкуствени спътници край с. Плана, Софийска област (1957). Основател и председател на Българското астронавтическо дружество (1957-1979). Действителен член на БАН (1977). Носител на орден „Кирил и Методи“ втора степен (1957), орден „Червено знаме на труда“ (1958), орден „Кирил и Методи“ първа степен (1963), орден „Народна Република България“ трета степен (1968.

Долап.бг