Вековно дърво крие в корените си уникален каменен надпис
Може ли корените на вековно дърво да крият каменен надпис с огромно значение? Може ли страховита буря да събори дървото и така да се разкрие величава българска крепост? Може би това не е приказна легенда, а историята на откриването на един от последните български бастиони срещу османска съпротива – гордият Боженишки Урвич, разположен на 3 км от село Боженица и на 20 км от днешния Ботевград.
Откъде ли да започнем? Годината е 1918. Една от най-мрачните години в новата българска история. След три поредни войни, България е победена. Необикновено мощна буря връхлита Балкана и преобръща могъщи дървета на стотици години, но животът продължава и един възрастен човек, козар, забелязва в корените на изтръгнато от ветровете дърво, странен камък с още по-странни букви или знаци по него. Името на козаря е Недялко Уменковски и благодарение на неговата честност и добросъвестност, до камъка се добира големият ни учен – академик Петър Мутафчиев. Каква е изненадата когато на него той разчита, че с различна по големина букви е написано следното:
„Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.”
Според мнозина изследователи, това откритие означава най-малко четири неща. Първо, пада митологемата, че България била лесно превзета от османците. Второ, пропада и мита, че почти цялата българска аристокрация е била „предателска и не се е съпротивявала” (не че не е имало и такива особи). Трето, затвърждава се ролята на цар Иван Шишман като защитник на народа и вярата си и оживява образът на незнайния до този момент – Севаст Огнян, който въпреки всичко, явно се е съпротивявал на нашествието, дори когато вече всичко е изглеждало обречено. Четвърто, разбира се, че там край село Боженица има не просто някакви древни скални руини, а може би крепост. Камъкът с надписа е спасен, но разкопките на крепостта започват едва през 1971 година и траят цели 8 години. Откритията са повече от впечатляващи: три крепостни пояса, останки от древни поселения, антично строителство, скален параклис, средновековна цитадела, стени с дебелина почти три метра и дължина от стотици метри.
Защо Ви разказвам тази история? Разбира се, основно защото Боженишки Урвич е едно прекрасно място, но има и нещо друго. Не знам по-удивителен и символичен знак на съдбата от това, един обикновен български селянин да открие точно този камък, с точно тези думи, в края на съдбоносната 1918 година. Ураган е помел националния ни идеал, но друга буря изтръгва дърво, за да се разкрие надпис, който сякаш нашепва от дълбините на миналото на тогавашните българи, а и на нас – беше лошо време и „много зло патихме”, но ето вие сте оцелели и пак ще оцелеете. Ако някога имате път към този български край и красивото селце с чудно име Боженица, поспрете за миг или пък се качете по пътеките нагоре към висините на крепостта и си спомнете за севаст Огнян и неговите вечни думи „Аз поддържах вярата на Шишмана царя”.
(Снимките са благодарения на фейсбук групите Крепост Боженишки Урвич , с.Боженица и други приятели на историята.)
Росен ПЕТРОВ
