АКТЬОРЪТ КРАСИМИР НЕНКОВ: „Всичко е постижимо с много работа и малко късмет“

Актьорът може да поеме всичко – всеки характер, всеки темперамент, всяка емоция: от човешката нищожност до баналността” – казва 29 годишният Красимир Ненков, който е една от звездите на тазгодишния сезон на ДТ „Гео Милев“. Той беше номиниран за наградата „Икар“ в категория „Дебют” и участва в осем постановки, за една година, на старозагорска сцена. За него не е проблем да изиграе абсурдно смешния, както тъжния или жалък персонаж. Той показва съпротива срещу щампата и рамката. Изненадва публиката, изненадва и себе си.

Онова, което бележи творческата му кариера, е изключителната дисциплина, отдаденост и постоянство. Още като студент, се качва на професионална сцена на Пловдивската опера. След това играе на сцената на театрите в Кърджали и Русе.

От миналата година е част от трупата на Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора.

Разговаряме броени минути в почивката между две репетиции, няколко дни преди премиерата на „Българският модел“ от Станислав Стратиев – сценична адаптация и режисура Невена Митева. Премиерата е на 20 юли 2023 г. на сцената на Летен театър Стара Загора.

Кое Ви насочи към актьорската професия?

Безкрайното любопитство към човека и различните му проявления, възможността да изследвам и пресъздавам различни категории хора.

С какво Ви провокира сцената и театъра?

Всеки ден намирам нещо, с което да се провокирам. Това е единственият начин да не попаднеш в комфортна зона. Разбира се най-голямата провокация е да даваш най-добрата версия на себе си, ежедневно, независимо как се чувстваш и през какво преминаваш като човек в определения момент.

Кой урок от своето обучение помните като изключително важен?

Аз съм възпитаник от класа на Веселин Ранков и Ивана Папазова. Завършил съм Пловдивския университет. Дисциплина, труд и постоянство, съм наблюдавал в своите преподаватели и за мен те винаги са били водещите качества, които съм възпитавал и у себе си. Мисля, че са изключително важни за всеки човек, независимо какво работи. Много често казвам, че не вярвам в таланта, всичко е постижимо с много работа и малко късмет.

Осем пиеси на старозагорска сцена. Осем толкова различни роли. Как излизате от роля?

За един млад актьор е изключително важно да бъде ангажиран в различни постановки, за да развива себе си и своите качества. Единствено мога да съм благодарен за тази възможност. Винаги съм се борил за шанс и когато съм го получавал съм опитвал да го оправдая на всяка цена. Излизам от роля почти винаги, одухотворен.

А как се подготвяте за роля, как учите текстовете?

Още по време на репетиции. Винаги се опитвам да се отнасям почтено към всяка роля, колкото малка или голяма да е тя.

Какво кара душата Ви да трепери?

Когато знам че, съм си свършил работата. И когато побеждавам на настолни игри, разбира се! 🙂

Какво харесвате и какво не харесвате в себе си?

Самоиронията, много е важно за мен, да не се възприемам много насериозно. По този повод ще цитирам Булгаков: “Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!”. Така че се опитвам да се харесвам, въпреки нещата, които не харесвам в себе си.

Как излизате на светло от тъмни периоди?

Чрез театъра. Винаги може да те извади от лични и житейски проблеми, както публиката така и нас актьорите. Имам и много близки хора до себе си, които са насреща. Най-тъмно е точно преди зазоряване. Това ме успокоява.

Какво досега не са открили у Вас режисьорите?

О, надявам се много. Винаги има какво ново да откриеш, да научиш и да развиваш. Стига да имаш стремеж да търсиш. Много обичам репетициите, които оставят в мен нов поглед към работата и възможностите ми занапред.

Когато се превъплъщавате в роля, доколко се сливате в образа и доколко запазвате дистанция?

На сцената се опитвам максимално да пресъздам персонажа, неговия проблем и пътя, които изминава. Целя се да нямам бариери, както в репетиционния процес, така и в представленията. Ако си отворен към процеса, нещата винаги се случват, ако не по-лесно, то със сигурност по-приятно.

След пет години на професионална сцена, първо в Кърджали и Русе, сега в Стара Загора, каква е според Вас мисията на театъра като изкуство?

Театърът учи, образова и възпитава. Смятам, че това е целта на нашата работа.

Каква роля Ви отреди Невена Митева в „Българския модел“?

Имам поверени няколко персонажа, всичките са своеобразни водачи на нашето мини общество в представлението. Всеки е белязан с физически дефект. Това е и тяхната символика. Много се забавлявам и се радвам, че са ми поверени точно тези роли.

Какво правите в свободното си време, как си почивате?

Имам семейство, приятели и куче. Обичам да прекарвам времето си с тях. Харесвам и самотата. Само тогава успявам да се самоанализирам и детоксикирам душевно. Важното е дори когато си сам да не си самотен.

Успех на премиерата!

Румяна Лечева