„Тимомах от Византион“ отговаря на много въпроси за класическото антично изкуство

На 27 юни 2023 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора  изкуствоведът д-р Петко Петков представи новата си книга „Тимомах от Византион“.

В началото големият художник Алцек Мишев се включи по телефон от Акви, край Генуа, Италия, където живее. Той е емигрант от 70-те години на ХХ век. Обявен е за един от 20-те най-влиятелни съвременни европейски художници.

„От когато се запознахме, непрекъснато говорим с Петко Петков за класическото антично изкуство. Намерихме общ език, тема и ценности, каза Алцек. – За съжаление съвременното изкуство не само се отдалечава от традицията и смисъла от духовна дейност. Всичко става все повече провокация и желание да се направи някакво впечатление или сензация и да се размножи чрез средствата за комуникации.

Поглеждайки назад във времето в работата на античните живописци откриваме не само завършеност, но и висока стойност. Картините са триизмерни, сюжетите са реални, взаимствани от живота. В тях има чувство, емоция и много красота…От дълги години се интересувам от шедьоврите на античната живопис, събирам факти за техните автори, родени, живели и творили в Тракия, Мизия и Македония, географски области, които открай време свързваме с България. В този смисъл книгата на г-н Петков е реален принос за представяне на майсторите на античната живопис на по-широка публика и предизвикателство на художниците за сверяване на творчеството си с античната живопис…“

Книгата е посветена на Алцек Мишев.

С мултимедия Петко Петков презентира на популярен език шедьоврите на музеите в Европа, разказа за Памфил от Амфиполис и първото професионално платено обучение по рисуване, за Атенион от Маронея, Тимомах от Византион, най-скъпата творба на античността, богатствата на град Кизик, „Медея“ като творба на класическото изкуство…

В допълнение към разкриване на образа на Медея  -Теодора, възпитаничка на актрисата Галя Александрова изпълни професионално монолога на Медея . Солистката на Държавна опера Стара Загора Деси Стефанова, в акомпанимент на роял от Полина Влахова, изпълни много трудната  арията на Медея от едноименната опера на Керубини.

Книгата е богато илюстрирана с цветни репродукции .

Специално за читателите на Долап.бг д-р Петко Петков отговори на зададени въпроси:

Какво Ви провокира  да напишете книгата си „Тимомах от Византион“?

Чисто изследователски интерес. Открих за себе си красотата на античната живопис. Бях изумен, че в Тракия е имало такива велики художници като Тимомах. Той е художникът, който има най-скъпо продадената картина „Медея“ в античността . Купува я Юлий Цезар.

Тимомах е роден във Византион в средата на І в. пр.н.е. При една от решаващите битки на Цезар за запазване на властта, купува тази картина за огромна сума в злато и я пренася в Рим. По-късно от античната живопис нищо не е останало. За нея разбираме по косвени свидетелства. Това са фреските открити в Помпей и Херкулан.

Когато констатирах, че тези художници са толкова географски близо до нас, предизвика интереса ми. Говорим за ІV-ІІІ век преди новата ера.

Какъв е бил техният стил? Как и върху какво са живописвали?

Рисували са само с четири цвята – жълто, червено, бяло и черно, от които се получават много нюанси. Рисували са с темпера върху дървена основа. Може би са използвали яйце за разредител. Форматите не са били никак малки. Това е класическата живопис. После влизат и други цветове. Използват светлосянка, перспектива…

Кои са темите в книгата?

Акцентувам най-вече върху наследството на класическата античност. Спирам се върху картината „Медея“ от Тимомах, като символ на класическо изкуство, което за нас е останало непознато. От него има още една картина „Аякс“, но репродукцията й е  неясна.

Това всъщност е голямото предизвикателство, че ние не познаваме античната живопис. А тя е изключително интересна и изключително явление. Идеята на книжката е, че трябва да обръщаме внимание на класическото изкуство. То отсъства от светогледа ни, забравено е. А всъщност върху него се изгражда цялата цивилизация. Съвременното изкуство се ражда от класическото. Без него няма да има модернизъм. Така мисля аз.

Оказва се, че нашите земи – България, Македония, Тракия са в епицентъра на античното изкуство. Един от изтъкнатите художници е от Марунея. Ходим на море там, а не знаем че е родното място на един от най-големите класически художници – Атенион. Или пък, ходим на пазар в Истанбул, но не знаем, че е имало такъв художник като Тимомах.

За да оцелеем като култура, трябва да има връзка от античната култура, през Ренесанса и до сега. Въпреки преломите на времето, културата не е прекъснала. Тя си продължава. Когато обърнем по-голямо внимание на класическата култура, много неща ще ни станат ясни. Според думите на големия художник Алцек, „в момента, най-големите приключения са в миналото. Там можем да открием изключително интересни неща“.

Кое е Вашето най-голямо откритие при създаването на „Тимомах от Византион?

Най-голямото ми откритие беше по време на екскурзията ми в Ефес и Пергам. Тогава открих за себе си най-великия художник на античността Апелес от Колофон. Вече преведохме от италиански на български език книгата на проф. Паоло Морено , която е посветена на него и предстои да я издадем.

Ще има ли продължение на „Тимомах“?

Това е само едно начало, на което посветих 4-5 години. Ако съм жив и здрав, ще последват още издания.

Росица Ранчева