Веществено-документална изложба разкрива щрихи от Старозагорската опера

На 30 юни 2023 г., в навечерието на 98-та годишнина на Държавна опера Стара Загора , в гардеробното фоайе официално беше открита веществено-документална изложба. Тя показва някои от акцентите в творческата биография на най-голямата културна институция в региона.

Куратор на изложбата е д-р Ема Жунич, която завежда архива на операта. Ето какво сподели тя пред присъстващите:

„Акценти в изложбата са документи от Държавен архив Стара Загора. Зрителите ще видят правилниците на Дружество „Кавал“ за учениците по музика и хористите от 1897 г. Те са изложени в първа витрина с няколко снимки .От показаното личи редът, дисциплината и желанието на по-възрастните да научат по- младите, както и подробности от 28 години, които предшестват представянето на 1 юли 1925 г. на операта „Гергана“ от маестро Георги Атанасов.

В първа витрина има също Устав на Районната южнобългарска опера от 1928 г. Заверката е от 1933 г. Получен е от Институт за изследване на изкуствата, София. В него става дума, че патронният празник на Старозагорска опера е Възнесение Господне, но защо точно този празник е избран, все още няма данни.

В следващите витрини са изложени други събития – гостуващи солисти, хористи, балетисти. Показано е гостуването на хора на пражките учителки през 30-те години на ХХ в., гостуване на балетни състави. Научаваме за проявена благотворителност за ослепяла балерина от Националната опера. Т.е. през целия първи период на операта е проявена много голяма благотворителност, но поради липса на място, няма как да се покаже всичко.

Следващите витрини са посветени на награди, отличия, програми от предшестващите години, които доста са забравени“.

Д-р Ема Жунич сподели, че през годините, през които завежда архива на операта е получила много снимки и други материали, свързани с биографията на операта. Получен е богатият архив на диригента Симеон Фетфаджиев. Той напуска операта през 1958 г. Наследниците му правят дарение на операта – целия му нотен архив.

Още през 50-те години на ХХ в., кметът на Стара Загора Йордан Капсамунов предприема дейности за построяване на специална сграда на операта. Тогава се изработват и първите проекти за сградата. Местните оперомани се обръщат във вестника с призив към старозагорци да бъде подарено всичко оцеляло дотогава за бъдещ музей на операта.

Най-сетне, макар и в зародиш, операта има музей.

Другата част от витрините включват наградите и отличията от последните сезони. За съжаление, наградите от времето на маестро Димитър Димитров са дадени за изложение в Регионален исторически музей Стара Загора и не са върнати. Има само опис на заетите експонати.

„Надявам се, чрез подменяне на част от материалите, да направим достояние на повече хора съкровищата, с които разполагаме. Защото има какво да научим от предните периоди. Има много световни премиери на опери и балети. Сред тях е операта „Тракийски идоли“ от Марин Големинов, посветена на Старозагорската опера. Има много първи постановки за страната, знакови артисти – пели по световните сцени или тръгнали от сцената на Старозагорската опера и прославили България по света.

Бъдещето е пред нас!“ – каза д-р Ема Жунич.

Росица Ранчева