Отбелязваме 150 години от рождението на композитора Димитър Хаджигеоргиев

Димитър Хаджигеоргиев е роден на 30 юни 1873 г. в Стара Загора, в семейството на известен търговец на гюлово масло. Представител е на т.нар. „първо поколение“ български композитори. Активно участва в изграждането на Българския музикален съюз, Българската оперна дружба и други музикални институции. Името му се свързва с началото на оперното, оркестровото и хорово дело в България. Завършва гимназия в Одрин през 1890 г. Едновременно учи музика при унгарския музикант Михай Шафран (диригент на първия български оркестър в Шумен, основан през 1851 г., и автор на оркестрови пиеси). Завършва консерваторията в Прага през 1897 г.. След завръщането си в България работи като учител по музика в Стара Загора, ръководи ученически духов оркестър. Той е един от основателите на музикалното дружество “Кавал” и диригент на оркестър към него.

Гимназиален учител е по музика в София (1902­-1912 г.). Един от основателите е на Частното музикално училище (1904 г.), пръв директор на Държавното музикално училище (дн. НМУ “Л. Пипков”) ­ в София (1912­-1918 г.) и на Държавната музикална академия (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) (1921­-1931 г.).

Димитър Хаджигеоргиев е автор на “Юбилейна кантата на Царя Освободител” (1901, спечелила Първа награда на конкурса за кантата по случай откриването на паметника на Цар Освободител в София) и на Тържествена увертюра (1906 г., Втора награда на конкурса по случай откриването на Народния театър). Пише хорови детски и училищни песни, операта “Тахирбеговица” и др. Съставя сборници с песни. Редактор и издател е на “Музикален вестник” (1904­-1910 г.; 1921-­1928 г.) и на в. “Музика и музиканти”, както и на учебни помагала по музика. Публикува статии по актуални музикално-обществени въпроси.

Творчеството му включва оперите “Тахирбеговица”, либр. М. Георгиев (1911 г., Софийска опера); “Зайря” (1912 г., недовършена) и оперетата “На пробуждане” (1910 г.).

Хорово-оркестрови произведения са “Юбилейна кантата на Цар Освободител Александър II” по текст на Иван Вазов за смесен хор и оркестър (1901 г.); “Юбилейна кантата на Иван Вазов” (1920 г.).

Произведения за симфоничен оркестър –Тържествена увертюра за откриване на Народния театър (1906 г.); “Македония свободна” –­ музикална картина (1917 г.); “Вазов марш” (1920 г.).

Камерна музика – Концертна полка за 2 флейти и пиано (1896 г.); 4 пиеси за пиано; 4 песни за глас и пиано.

Хорова музика – 6 песни за смесен хор.

Сборници с песни – “Българска песнопойка” (1920 г.); “Нови песни за вечеринки и утра” (1922 г.); “Босилкова китка” (1923 г.); “Момини сълзи” (1924 г.); “Родна музика”.

Избрана литература от Димитър Хаджигеоргиев“История на музиката” (С., 1922).

Избрана литература за Димитър Хаджигеоргиев- Баларева, Агапия. “Димитър Хаджигеоргиев” (С., 1962).

Умира на 19 март 1932 г.

Долап.бг