Как едно тефтерче на 104 години върна за нов живот поета Иван Мирчев!

На 28 юни 2023 г. в музей „Литературна Стара Загора“ се състоя церемония за извършване на дарение от Сдружение с нестопанска цел „Лайнс клуб Стара Загора на музей „Литературна Стара Загора“. В началото на събитието Здравко Георгиев, представител на клуба обяви, че ще се връчи на музея лично тефтерче на големия наш и национален поет Иван Мирчев.

„Вчера си припомних нещо за Иван Мирчев,- сподели г-н Георгиев. -Тъй като сега, казанлъшкият художник Иван Милев е много на мода, възкресен с неговата „Ахинора“ , прочетох ,че първата му изложба става в Стара Загора и то в дома на Иван Мирчев. Не ми се иска да подценяваме старозагорската бохема през годините, която има голям принос за нашата национална литература и култура“.

Президентът на клуба Станимир Минчев връчи дарението на пазителя на духа на „Литературна Стара Загора“ – Иван Матев с думите:“ Радваме се, че успяхме, благодарение на Снежана Маринова, да се сдобием с това тефтерче и да го подарим на музей „Литературна Стара Загора“, а чрез него и на обществеността на Стара Загора, за да бъде тази реликва на града!“

„Това е много голям жест, който се вгражда в цялостната панорама на поетите на Стара Загора и конкретно в този негов сегмент за късния български и европейски символизъм, на когото представител е Иван Мирчев, заедно с Иван Хаджихристов , както и технияj учител в литературата и поезията Николай Лилиев“.- каза Иван Матев.

Той връчи Свидетелство за дарение No34 на дарителя – Сдружение за нестопанска цел „Лайънс клуб Стара Загора“ с обяснителен текст:“На родолюбивите ни съграждани и почитатели на литературата от Лайънс клуб Стара Загора и на техния президент г-н Станимир Минчев, дарили на музей „Литературна Стара Загора“ автентичен бележник от 1919 г. с ръкописни стихове на старозагорския поет – символист Иван Мирчев. Сърдечна благодарност и поклон!“

От своя страна г-н Матев върна жеста и дари на клуба луксозно издание на художествен албум за старозагорски художници и поети. Той показва връзката между изобразителното изкуство и литературата или обратно, между поетите и художниците на Стара Загора, които са били в духовна интеграция в своето творчество.

Иван Матев представи кратка, „есеистично оформена справка за Иван Мирчев, който  ни е събрал на това място, защото духът му витае. Той се намира в своя литературен и духовен храм. Същевременно беше наш приятел и учител в поезията и любим съгражданин.

Иван Мирчев е роден на 11 октомври 1897 година в Стара Загора. Произхожда от виден възрожденски род. Завършва Мъжката гимназия „Иван Минчев Вазов“ през 1921 година и започва трудовия си път в старозагорския клон на Българска народна банка, където работи до 1948 година. Първите си стихове Иван Мирчев печата през 1914 година в столичното списание „Бисери“, издавано с много вкус и прецизност от Иван Андрейчин. От 1916-1918 година той списва в Стара Загора литературно- художественото списание „Хризантеми“ – едно от най-авторитетните и предпочитаните трибуни на българските символисти.

В следващите десетилетия сътрудничи активно на множество елитни български издания, някои от които са „Везни“, „Начало“, „Съдба“, „Златорог“, „Читалище“ „Септември“, „Пламък“, „Млада България“, „Светлоструй“, „Звезда“, „Литературен час“, „Литературен подем“, „Златно руно“, „Гребец“, „Литературен фронт“ и други.

Почти през целия ХХ век, като се започне от драматичната епоха от Първата световна война, та чак до 70-те и 80-те години, името му не слиза нито за година, нито за месец дори, от страниците на специализирания или популярния периодичен печат.

Ранната поезия на Иван Мирчев е идейно и естетически свързана с традициите на символизма, но не само с българския му характер, а и с европейските реминисценции на това върховно извисено течение. Поетът дава своя оригинален принос в овладяването на символистичната ни лирика, внасяйки откривателски елементи на предметното си въображение. Въпреки това, при Иван Мирчев се наблюдава постепенно отдръпване от чистата поезия на символистите. В неговите романтични видения се отваря и духовен прозорец към действителността, с нейните драматични явления.

Трагичните настроения в ранните му стихосбирки от 20-те години на ХХ век – „Реките викат“, „Есенна флейта“, „Елегии“, в по-късен период, особено през 30-те и 40-те години се заменят с духовна хармония, жизнелюбие и социална заостреност, проличаващи най-добре в книгите му „Отстранена земя“, „Златно и синьо“, „Кажете небеса“, „Сонети“ …

Хуманистичният духовен прелом у Иван Мирчев не е бурен, нито драстичен. Той е тих, но последователен, затрогва читателя със своята искреност, дълбочина и правдивост. Самият поет изповядва: „И аз мълчах и тръпнех дни, години…“

Явно късният български символизъм у Иван Мирчев се определя като поезия на оцеляването.

Истински аристократ на духа, поетът поддържа лична и творческа близост с най-видните интелектуалци на своето време, между които и съгражданите му Николай Лилиев и Иван Хаджихристов.

Иван Мирчев е член на Асоциацията на европейските поети. От 1967 година е отличен със званието „ Почетен гражданин на Стара Загора“. През 1977 година е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“.

Иван Мирчев – нашият скъп, по-възрастен приятел и учител в поезията, и в литературната бохема, завършва дните си в Стара Загора на 14 април 1982 година.

Поклон пред стоическата му личност и духовният му подвиг“!- каза Иван Матев.

„За нас е чест, че такова събитие отново се случва в музей „Литературна Стара Загора“- каза Милена Желева, зам.кмет на община Стара Загора.- Сред нас в залата има и други дарители. Сред тях е Радио Стара Загора, което направи голямо дарение с гласовете на старозагорски и български поети и писатели, които днес са част от фонда на музея. Има и други старозагорци, които се грижат за това, паметта да остава жива.

Благодаря на Лайънс клуб Стара Загора за дарението и на Снежана Маринова. Отправям апел към родственици и близки на изтъкнатите наши поети, художници и всички, които са се занимавали с литература, изкуство и култура, ако имат снимки, тефтерчета или част от библиотеките на тези личности нека ги дарят . Тук е тяхното място – в „Литературна Стара Загора“ . Не само ще ги съхраняваме, не само ще бъдат част от фондовете. Но някога ще правят наука с тях, ще пишат докторантури и книги и така те ще бъдат винаги живи“.

„Това голямо дарение, което в момента се осъществи – тефтерчето на Иван Мирчев от 1919 г. ще бъде обработено и заведено в инвентарната книга на музея. Ще му потърсим подходящо място в експозиционната витрина на Иван Мирчев. Това, което направихте, веднага ще бъде вградено в духовната личност на поета, в т.н. литературна европейска конвенция“- каза г-н Матев.

„Мисля, че духът на Иван Мирчев вече е успокоен, защото една част от това, което той е докосвал и написал,  намери най-подходящото си място в Литературния музей. Това беше и моята идея. – сподели Снежана Маринова.

Историята е много интересна. Този тефтер видях преди 20-ина години, когато бях директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Предложиха ми да го купя, но цената, който поискаха (около 1000 лв.) , беше непосилна за бюджета на библиотеката. Прецених, че няма да го купим. След това му загубих дирите. Преди година и половина -две, ме потърсиха отново колекционери от София, предложиха тефтерчето, като единственото им условия беше то да остане в Стара Загора. За мене като колекционер беше голямо изкушение и това беше една от причините да отида в така популярното състезание „Стани богат“, за да мога да спечеля пари и да го купя. Хубавото беше, че колекционерите обещаха да чакат, докато намерим решение.

През това време го разгледах, успях някои неща да идентифицирам. Една част от стихотворенията са публикувани в по-късните му книги и списания. На някои места самият Мирчев е писал къде са публикувани. За мене беше любопитно, че едно от стихотворенията е посветено на Димитър Караджов, където връзката е много пряка. Съпругата на художника Караджов г-жа Еленка е сестра на Иван Мирчев. Има и други интересни посвещения.

Стихотворенията са писани с молив и с лилаво мастило. Нанасяни са много поправки. Почти всички са датирани, което е голям принос за изследователите му. Направих справки дали този тефтер е с „криминално минало“, дали не е откраднат. Слава Богу нямаше опашки след себе си.

В един момент реших, че тефтерчето няма смисъл да се затваря в частна колекция. Дойде ми идеята за моите приятели от Лайънс клуб Стара Загора. Говорих с тях, предложих им. Радвам се, че те приеха идеята. Единодушно решихме, че най-доброто му място е именно в музей „Литературна Стара Загора“- сподели Снежана Маринова.

Личният бележник съдържа 144 страници.

Росица Ранчева