По проект „Имането“ свиха еньовски венци и благословиха за здраве и берекет
първи вила от росен ми здравец,
втори вила от бяла пшеница,
трети вила от червен трендафил.
Тоз, що вила от росния здравец,
него го е по село хвърлила —
да е село весело и здраво.
Тоз, що вила от бяла пшеница,
него го е по поле хвърлила –
да е поле плодно, плодородно.
Тоз, що вила от червен трендафил,
него го е на глава носила —
да е мома румена, червена.”/народна песен/
Еньовден или Рождество на св. Йоан Кръстителя е празникът, който бележи края на пролетта и с него започва началото на лятото, така както Пророкът бележи края Стария завет, за да поставя началото на Новия завет като проправя пътя на Оня, Комуто не е достоен да завърши ремъка на обувките Му.. и ако той кръщава с вода, Той ще кръщава с Дух Свети“.
Народната мъдрост поставя в среща старото и новото, младостта и зрелостта…Фолклорната традиция пък го облича в поредица от ритуали, утвърждаващи живота.
Поетичността на празника преминава през магичността на ритуалите на „мълчаната вода“ с наричанията, обкичен с цялата палитра на небесната красота събрана в най-кратката лятна нощ, огрени от едри звездите и луна.
Ето тази поетичност ще търсят участниците в проект „Имането“ – в тези дни се провеждат последните срещи с участниците…Краят на учебната година е – всички са поуморени и учители и ученици. Топлите дни зовът към хладните прегръдки на морския бриз или към планинското усое и класната стая е все по- неинтересна…Но въпреки това те са все така сърцати в търсенето на духовните си корени през фолклорната традиция. Включват се в издирването на красотата и ритуалната поетика на Еньовден. Запознават се с традицията, която все още живее и се помни сред по-възрастните хора, изчетени са събраните материали на изследователи-етнографи. Особено са вълнуващи срещите с презентаторите от читалище „Св. Климент Охридски 1858“ и от вчера най-активните и дейни участници се събраха и набелязаха къде ще се срещнат рано призори, за да посрещнат изгрева и да наберат билки за еньов венец…
Някои поеха по пътеките над с. Колена, където на дъхавите поляни над селото и по ридовете на Средна сърнена гора започнаха да събират лавандула, камшик, жълт кантарион…и какво ли още не.
Най-ранобудни бяха момичетата от ПГКНМА „Минко Балкански“ – облечени в бели ризи преминаха по поляните, за да съберат билки за момински венец…и да открият сред седемдесет и седемте билки, половината билка, която ще цери невярна болка… Едновременно с това с полите си събираха росата за здраве и се усмихваха на слънцето…След това с набраните билки и красота взехме участие в големия Еньовденски празник на Старозагорските бани.. Момичетата допълниха големия еньовски венец и се провряха под него за здраве. Всяка девойка си сви венец на главата за здраве, а други хвърлиха венец по водата в реката…
В големи казани се варяха дъхави билки и чаят се разливаше щедро за всички. След като се почерпихме с билков чай и мед за здраве побързахме да отнесем цялата магична красота на цветните и дъхави поляни, на изгрева и росата по тревите, на красотата от билки, благословия, надежда и копнеж за здраве, любов и духовно пробуждане. Празникът продължи с много песни и възраждаше стародавните традиции в едно съвременно интерпретиране в търсене корените на българската духовност и непреходност …
“Имането“ завърши цикъла на активните си дейности и работа с младите хора от девет училища и две детски градини в Стара Загора, включи стотици участници, проведе празници и ритуали, които бавно угасваха в народното огнище…И ако трябва да се изразя с езика на народния певец – с тази поетичност на народната песен продължихме да благославяме с красота и берекет полята за плодородие, със зеленина и благослов – селото и града за здраве, и с красота и любов – младите за копнеж и обич…
Гина Михайлова
