Невчесани мисли след епопеята „На зелено“

Тези две снимки не обхващат абсолютно всички замесени, с които реализирахме „На зелено“. На всички сътворители благодаря за изморителното, но пълноценно изживяване, което съпреживяхме заедно с хиляди други хора в слънце, кал и дъжд през изминалия дълъг юнски уикенд (15-18 юни 2023 г.).

Един от важните въпроси, на които търся отговор за себе си, когато се захващам с нещо, е защо искам да направя точно това. Не винаги го намирам, но в този конкретен случай прозрението е пред мен. Отговорът ще е дълъг спрямо съвременните стандарти за продължителността на задържане на вниманието върху текст, но пък от друга страна е хубаво да бъдем тези, които сме

Започвам отдалеч с една история за племето Дакота и Форт Снелинг (https://en.wikipedia.org/wiki/Fort_Snelling). Фортът е построен край устието на реките Минесота и Мисисипи – място, считано за свещено от хилядолетия от Дакота, което са наричали Bdote („където две води се събират“).

Мотивите за избор на локацията на форта от страна на белите американци е бил изключително прагматичен – добре защитена територия от реки и скали, чрез която са можели удобно да контролират търговията на кожи по Мисисипи и Минесота, както и безопасна зона, в която да се разположи администрация и военен гарнизон.

Мотивите за избор на тази локация за свещена от племето Дакота са били коренно различни, най-вероятно повлияни от величието и уникалните форми на природата там. Индианците смятали, че от седемте звезди на пояса на Орион са произлезли седемте племена Дакота, които се появяват на Земята точно там, където се сливат реките Минесота и Мисисипи.

Акцентът в тази история не е в развоя на историческите действия, а в това, че две коренно различни „логики“ за света, светоусещания намират за уникално и ценно едно и също място. Както и своя прочит защо то е такова и как би било най-добре да се използва. Но зад всичко това стои темата за намирането на баланса между материалното и духовното – нещо, което често пропускаме да търсим в нашето ежедневие, отивайки в една от двете крайности, водени от своите комплекси и егоизъм.

А този баланас е възможен. За него се изисква еволюция на разбиранията и потребностите, вероятно е тя да трябва да се постигне и чрез определени рамки или санкции, но най-вече е нужна осъзнатост от хората кое е важно за нас, от какво всъщност се нуждаем, за да живеем добре, но не само като индивидуалности, а и като общност.

Моето „защо“ за фестивала „На зелено“ бе свързано със „защото балансът е възможен“. Защото парковете на Стара Загора могат да се ползват за пълноценно и здравословно прекарване на свободното време, за туризъм и икономическа активност, за забава чрез изкуства, за неформално учене чрез правене, за опознаване на природата, но и нейното опазване, за осъзнаване на важността на река Бедечка за различните форми на живот около нея, а и за града като цяло.

Надявам се това разбиране да се е предало по един или друг начин сред всички посетители и да пребъде във времето напред.

Мирчо Стойков Христов

зам.председател на Творческия колектив „На улицата“

(Заглавието е на редакцията)