Елеонора Йорданова – Госпожа „Вдъхновение“ от Второ основно училище „П.Р.Славейков“

На тържество в навечерието на 24 май Колективната награда „Млада Загора“ на Община Стара Загора в  направление „Наука и образование“ получи екип от 51 ученици от VІІ клас при Второ основно училище „Петко Рачов Славейков“ – за изключителния възрожденски дух, мащабен труд, упоритост и неимоверно старание при подготовка и реализация на преписа на „История Славянобългарска“. Ръководител на „съвременните софрониевци“ е г-жа Елеонора Йорданова, преподавател по история в училището.

Предистория: През 2022 г. импровизирана разтворена книга по случай 1 ноември грейна със страници от Първия (Котленски) препис на „История славянобългарска“. С дребен калиграфски полуустав ученици от 7 клас нанизаха слова за царството българско, за учителите славянски, за светците български. Също както ги е редил Стойко йерей (Софроний Врачански) през 1765 г. С църковнославянски правопис младите книжовници разплетоха заглавия и букви и се върнаха към времето, когато с „История славянобългарска“ преди 260 г. започва голямото пробуждане на българския народ.

Преписът е готов като книга още през януари тази година от специалисти от печатница „Дъга +”. Започва търсене на занаятчии, които да направят корицата. Кожената подвързия е направена в обущарница на Стара Загора. Майсторка на народни носии прави украсата със златиста сърма. Така преписът на учениците, събран в едно издание, вече радва и очите и сърцето. Негов горд пазител е Милена Желязкова, директор на 2 ОУ”П.Р.Славейков”

С Елеонора Йорданова, преподавател на младите софрониевци разговаря Уляна Кьосева:

Нарекла съм те за себе си „Г-жа Вдъхновение”, ти съгласна ли си с мен?

Много се притеснявам, не мисля за себе си като за „Г-жа Вдъхновение” , но няма пък лошо да ме наричаш така.

Как избухна у теб това учителстване по история във Второ основно училище, имала ли си преди опит като учител?

Когато в Софийски университет полагахме изпити за педагогическа правоспособност, учителствах в Софийска математическа гимназия – понастоящем едно от най-елитните училища в България. Това време тогава ми беше достатъчно, за да разбера , че може би моето място не е в класната стая. Тогава.

Колко дълго време отсъстваше от класната стая и с какво се занимаваше през това време?

Занимавала съм се с какво ли не – с медии, с издателски къщи. Късно дойде при мен учителството. През цялото време моето семейство казваше: „Абе ти защо не опиташ?”. Аз обаче упорито отказвах, съдейки от онзи свой опит от студентските години, реших че нито аз ще мъча себе си, нито  ще мъча децата и че те не заслужават такава учителка като мен. Но ето че съдбата ми поднесе това предизвикателство и в крайна сметка се заобичахме – и с класната стая, и с децата.

Имам чувството, че не само ти ги учиш, а и че те учат теб, че провокират в теб желанието да търсиш нови неща, нова информация, да експериментираш ?

Точно така е. Аз много обичам техните въпроси, не ме притесняват. Когато в нещо не съм сигурна, това е предизвикателство да го проверя, да върна информация, да им препоръчам. Изобщо искам да запаля у учениците си интелектуално любопитство, което нашето поколение все още носи. Моята ученичка Рая Гънчева преди време каза: „Госпожо, уморихте ни от мислене!”

Успешно се справи в пандемията, когато учихте онлайн, децата направиха страхотни замъци по история у дома си?

Да, аз им подадох идеите, а реализацията беше тяхна, защото тогава те не можеха да излизат от домовете си и трябваше да правят замъците с всичко, което им е под ръка – всякакви чаши, кутии, чинии, буркани, кашони….каквото имат у дома. И се родиха много интересни замъци с кладенци , с цялото там снаряжение, със стражеви кули, с падащи мостове…

Било е време и за сближаване на семейството с обща работа…

Да, тази година учениците ми имаха също такова време – за преписа на първия, Котлетленски препис на Паисиевата „История славянобългарская”. Всеизвестен факт е, че той се води за най-близкият до оригинала. Тази задача подхванаха 51 деца, работиха със своите семейства. Получих отзиви и от родители и от близки, които не по-малко развълнувано ми разказваха, как са попивали, рисували, разчертавали, ходили за едно или друго пособие, състарявали листовете А4…Много, много трогателна история. Все едно запалихме едно възрожденско градче  с големината на Карлово, Калофер…

На това прекрасно творение не е ли мястото в Историческия музей?

Не ми е идвала тази идея. В момента е в училище. Ако оттам насетне Музеят пожелае този препис – да го изложи до Старозагорския препис или на друго подходящо място , защо ли не?

Изучавате ли в твоите часове историята на Стара Загора? Водиш ли учениците  на интересни исторически места в града?

Винаги се опитвам да вкарам някакъв старозагорски ракурс в каквато и тема да подхванем. Миналата година, когато изучавахме средновековния период на България, намерих начин да запозная децата и с местни факти от този период. А тази година, когато започнахме с Възраждане и новата българска история, се разходихме къде ли не из околностите. Децата изровиха различни факти и данни и вече са с една идея по-горди, че живеят в този град, със сигурност.

Линк към преписа на „История славянобългарская” https://read.bookcreator.com/RcKLqQaBKbQAxn6pVGiJv9Nazj33/0q1fuILySsmNjOohVv1gkA/awgRgNARROSgCyioipO7hQ-right