Къде е най-ранният надпис на кирилица в света?
Отговорът е близо до село Крепча, община Опака, област Търговище. Намира се на едно необикновено, до скоро доста неизвестно място, далеч от хорската глъч. Това е една изсечена в скалите от варовик, мистична духовна обител, носеща името Крепчански средновековен скален манастир. Никой не знае кога точно този монашески манастир е сътворен в камъка и дали не е наследник на още по-древно светилище, но е изграден на три нива, състоящи се от монашески килии, църква и крипта. В България има много скални манастири, но този, който е останал някак си по-незабележим, е изключително важен с наличието си на два надписа в него.
Първият е открит още през 1910 година от чешкия археолог Карел Шкорпил. Вторият е намерен 61 години по-късно от големия ни учен – проф. Казимир Попконстантинов. Разчетени са от същия български археолог, който е и бележит епиграф. Ето какво гласи първият надпис:
„В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.”
Вторият надпис е много кратък, но е много ценен, защото посочва година на своето създаване.
„В 6430/ 921 година през месец октомври в ?-десети ден почина
Божият раб Антон.”
Оказва се, че имаме надпис на старобългарски, с букви от кирилицата (или „българицата”), на възраст от 1102 години. Издълбаните писмена са на труднодостъпно място и това може би ги е спасило от унищожаване в миналото или някоя вандалска глупост в по-нови времена. Наличието на тези простички „изречения”, доказва безусловно, че още по времето на цар Симеон Велики, старобългарската писменост вече е била широко разпространена и използвана в българските земи, т.е. че тя най-вероятно е създадена от българи за българите. В случая, писмената са използвани от монаси, живеещи в аскетизъм, но силно одухотворени и грамотни.
Кой ли е праведният отец Антони, погребан в студената каменна крипта? Висш духовен деятел или просто монах отшелник? Най-вероятно никога няма да разберем. Много интересен е и въпросът – а кой е Михаил, подписал се с такова смирение като „недостойният Михаил”. Кой е човекът, издълбал в камъка, като присъда или предупреждение, тези слова: „А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога”.
Вгледайте се в снимките от тази скромна обител, потърсила убежище в каменната твърд. Погледнете избледнелите остатъци от стенописи и тези стари разкривени писмена на 1102 години. Всъщност, това е опората на българския дух. Времето и нашествията са сринали великолепните дворци на царете ни. От огромните ни позлатени храмове са останали само руини, а от могъщите крепости – често само някой зид или самотна бойна кула. От старите ни предели е останала само „една земя, като човешка длан”, но българите са се съхранили, благодарение на силата на тези малки буквички, изсечени в скалата, и на вярата си, защото „голи са без книги всички народи”. Честит 24 май!
Росен Петров
(Снимките са благодарение на фейсбук групата Крепчански средновековен скален манастир.)
