Джазовият певец Васил Петров пред Долап.бг:“Джазът е любов!  Благодаря на Господ, че си изкарвам хляба с това, което най-много обичам!

Господин Петров, след малко повече от час, с Вашия концерт, ще сложете начало на 10-ия фестивал в Стара Загора „Цветовете на джаза“. Как ще коментирате промяната му от Джаз форум – в „Цветовете на джаза“?

Джазът е вечен като живота. Като живота е жив организъм и е много естествено и логично да се променя, да се надгражда и разширява. Поздравявам организаторите в този им подход. Разбира се, благодарност към всички участвали в първите издания, но те са вече история. Бъдещето е пред Вас, пред нас и съм уверен, че то ще бъде много светло, богато и красиво.

Да бъдете певец ли беше Вашето детско желание?

О, не. Най-напред като всички деца исках да стана космонавт. Но като осъзнах, че това е невъзможно, пожелах да стана боклукчия. Тогава боклукчиите събира отпадъците в едни високи, кръгли кофи. Те ги въртяха по много интересен начин, за да ги качат на камиона. Това много ме впечатляваше.

Актьор исках да ставам…какво ли не?! Много по-късно дойде музиката. Първо се запалих по свиренето, а много по-късно – и към пеенето.

По бащина линия дядо ми е основател на хор „Кавал“ и доста дълго участваше в хора на футболния клуб „Славия“. Мисля, че това е единственият спортен клуб с хор. Професионалисти музиканти нямам в рода си. Но бабите ми бяха много музикални – едната пееше много хубаво, другата пееше в църковни хорове.

Имате ли паметни концерти? Всъщност знаете ли колко са?

Доста са. Особено напоследък, след Ковид пандемията хората имат потребност за допир с изкуството – театър, опера, концерти, изложби…За духовна храна.

Всеки концерт е паметен. Най-интересното е, че никой не може да каже как ще се получи. Не можеш да го предвидиш, защото това е взаимен процес с публиката. Някога магията става, някога -въпреки желанието ти – не може. Но когато човек има дръзновение, когато е искрен и истински и е отдаден на музиката публиката безпогрешно оценява.

Наистина не зная колко концерта съм представил например за миналата 2022 г., защото освен тях, работя по още няколко проекта. Участието ми тази вечер в „Цветовете на джаза“ е с малкия ми състав – пиано, бас и ударни. Освен това имам концерти с Врачанска филхармония и други симфонични оркестри, имам коледни проекти…Със Старозагорската опера работехме много интензивно. Имахме даже турне – станаха много хубави концерти. От няколко години участвам с Хилда Казасян и Теодосий Спасов с Плевенска филхармония – българско и световно кино. Много концертираме с тях. И в Стара Загора -също. Имам и корпоративни участия, джаз фестивалите…Може би са около 200.

Във Вашите самостоятелни концерти канете гост – солисти? За някои от тях да припомните?

Цигуларката Зорница Иларионова гостува при мене още от 2020 г. в симфонични проекти. Тя се справя много добре. Гледам да поканя по-нови лица. Има една 15 годишна пианистка, но и певица много добра- Валерия Стоянова. Тя е много талантлива…

Маестро, как се зареждате от това много голямото натоварване? Не е лесно, според мене, да изнасяте самостоятелен двучасов концерт?

Концертът за мене е удоволствие. В един момент физически можеш да се измориш малко, ако е дълъг, или ако имаш поредица от концерти – както сега – всеки ден. Снощи бях в Плевен, по-предния ден -в Благоевград, утре продължаваме в Разград, после Поморие, Русе … Природата ме впечатлява много, съзерцанието на природата. Всяка сутрин правя аеробика, което ми дава много физически сили. Всеки уважаващ себе си артист държи на хигиена на здравето, на гласа и на духа си.

Онзи ден направих аеробика в Рила, днес в Кайлъка, утре ще посетя Вашето сакрално Аязмо…Освен това се опитвам да се храня разделно и здравословно, да не смесвам концентрирани храни и най-вече – планинската аеробика. Това е най-полезно.

Когато Господ Бог дава – дава щедро. Освен Вашият феноменален глас, зная че рисувате, дори имате самостоятелна изложба, композирате, пишете текстове…

Да, рисувам да удоволствие. Канят ме да правя изложби. Забавлявам се с всички видове изкуства. Обичам поезията, киното, театъра, пиша музика – имам авторски албуми…Правя това винаги, когато имам вдъхновение и потребност да изразя по-точно това, което в момента ме вълнува. Имам намерение да направя концерт само с мои авторски песни.

Случвало ли Ви се е Ваши почитателки да Ви притесняват?

Е, това е част от рисковете на професията. Но през годините в общи линии се радвам на възпитани и интелигентни фенки, така че не се стига често до ексцесии.

Каква програма сте ни подготвили тази вечер?

Джаз концерт с най-доброто от моя репертоар. Аз имам голям репертоар, но на момента съобразявам с публиката. Ще представя джаз стандарти от далечното и близко минало, една пиеса в памет на Васил Пармаков, която беше хит на 90-те години по текст на Милчо Спасов. В залата на Регионалната библиотека е бил последният му концерт. Старозагорската публика е претенциозна, но и много ерудирана и внимателна. Не е лесна публика. Забелязал съм, че когато концертирам в Стара Загора винаги идва публика и от Хасково, където по-рядко ходя.

Имате ли духовен учител?

Църквата и Свещеното писание. В Евангелието на Лука пише „Открийте истината и тя ще Ви направи свободни!“ Това е много важно. Някои хора се страхуват да разберат истината, защото мислят, че ще ги окове. А всъщност е точно обратно – дава ти най-голямата свобода.

Комплимент ли е за Вас, че Ви наричат българския Франк Синатра?

Да те сравняват с един от най-великите интерпретатори е много приятно. Опитвам се да не се лаская, защото той е несравнима величина. Създал е моста между джаза и поп музиката. Де факто той е създател на поп музиката.

В началото на кариерата ми още през 90-те години, по повод участието ми в концерт на Биг бенда на БНР, един журналист написа отзив, в който се казва, че „тази вечер диригентът Вили Казасян представи небезизвестния Васил Петров, този път в амплоато му на българския Франк Синатра…“ и от там тръгна това определение за мене.

Какво Ви дава сцената, което никъде, никога и никой не може да Ви даде?

Не мога точно да формулирам отговора, наистина сцената ти дава усещането и предизвикателството да създаваш в момента. Джазът е такова изкуство, което ти създаваш на сцената. Една песен винаги я пееш по различен начин. Винаги я преживяваш по различен начин и това усещане е невероятно, силно, емоционално и красиво. Това всъщност е най-любимото ми нещо, което обичам да правя. Затова съм благодарен на Бога, че си вадя хляба с нещо, единствено любимо.

Усещате ли намесата на Господ Бог?

Винаги! Винаги преди начало на концерта, представление и пр. си казвам моя молитва. Винаги се усеща намесата Свише. И когато забравя, пак се усеща, че съм пропуснал. Господ ти е дал свободна воля и никога не те насилва за нищо. Той деликатно постъпва с тебе. Никога не нарушава свободата ти и ти помага, когато се обърнеш към Него за помощ. Пак в мъдрата книга е казано :“Почукайте и ще Ви се отвори!“, „Поискайте и ще Ви се даде!“

Васил Петров е роден на 30 април 1964 г. в София в семейството на геодезист картограф и математичка. Кръстен е на своя дядо, който е основал хор „Кавал“. Баща му е свирил на хармоника. Семейството му има далечна връзка с маестро Георги Атанасов. Певецът бързо се налага на българската музикална сцена.
През 1991 година се дипломира в Консерваторията в София, във вокалния факултет със специалност поп музика. Участва в много прояви в Българското национално радио и телевизия. През 1992 и 1994 година е най-продаваният изпълнител в България. Издава три албума в една година. Първият се казва „Другият“ – издаден на касета и главно с негови авторски пиеси. Вторият албум, „Джаз и блус“, включва кавър версии на песни на добре познати поп и джаз изпълнители. Третият албум – издаден на касета и CD, е дует с известния български пианист Румен Тосков. Реализира поредица от албуми, сред които и „Васил Петров пее Гершуин“. На първите български национали награди „Орфей +“ Васил Петров е избран за най-добрия мъжки глас на годината. Печели и награда в три категории – най-добър мъжки вокал, най-добър хит на годината, най-добър албум на годината за „Другият“.
През 2014 г. Васил Петров представя 12 свои картини в мраморното фоайе пред Първо студио на БНР по случай 50-годишния си юбилей. Всички те са абстрактни авторски графики.

На 8 юни 2023 г. Васил Петров изнесе концерт в първата вечер на фестивала в Стара Загора „Цветовете на джаза“.

Росица Ранчева