Аплодисменти за „Цветовете на джаза“

С аплодисменти и благодарност Стара Загора изпрати тридневния фестивал „Цветовете на джаза“. Организаторът на събитието – Община Стара Загора подари на почитателите на тази вечна музика пъстра палитра от формации, стилове, завладяващо изпълнителско майсторство.

Първият концерт от третата вечер на феста беше на Живко Петров-три, или както се наричат накратко JP3. Те представиха новия си албум „Оn the Way“, издание 2022 г. Интересно е, че той е един от най-слушаните през океана, така че поводите за гордост на „Цветовете на джаза“ са наистина респектиращи. Българските музиканти продължават да доказват, че притежават голям професионализъм и талант.

Освен Живко Петров – пиано и автор на композициите,на сцената се качиха още Димитър Семов (ударни) и Димитър Карамфилов (контрабас).

Те ни поканиха на виртуално пътешествие до романтичен Рим, до темпераментните Аржентина и Мароко, дъхът на София, на Ню Йорк, Монреал, Лондон, Осло…

Добре познатият Живко Петров е пианист, композитор, аранжор и продуцент, четвърто поколение музикант. В детството си той е бил пред дилемата дали да избере пианото или футбола, и слава Богу е взел правилното решение.

Първата пиеса беше „Рим моя любов“. Последваха „Аржентинско момиче“, „Лондон след дъжда“, „Монреал през зимата“, „Хотел Цюрих“, „Осло“, „Мароко вайт“, „Такси и Ню Йорк“, „Сънди София“.

Триото JP3 показа модел на класически джаз – красива музика, елегантност, четливи изразни средства и послания, виртуозно изпълнение. Без думичка текст музиката на Живко Петров „нарисува“ образи, преживявания, усмивки, любов, флирт, всякакви емоции. За пиесата „Събота в София“ композиторът разказа, че са щастливи, че са музиканти, че след концерти се прибират в родния град и дом, за да споделят своите пътешествия.

Единадесетата пиеса беше комплимент на многобройната публика:“Един ден в Стара Загора“. Разбира се възторжените овации и благодарност бяха нестихващи.

Какво прекрасно изживяване!

Заключителният концерт направи най-младата банда за десетото издание на „Цветовете на джаза“ Trombobby x C-Mo и единствените им приятели.

Преди да опънат жиците фронтменът С-Мо разказа малко за състава:

„Аз съм Симеон Желязков (вокал), а това е Тромбоби (Божидар Василев – тромбон и синтезатор) и заедно работим от 2019 г. Вече имаме четири албума. Правим музика заедно с Петър Йотов (китара), Ечи – Евден Димитров (бас), Радо Казасов (барабани). Това са единствените ни приятели, защото сме много близки в разбиранията си за музиката, за композирането и продуцирането.

Бобката (Божидар Василев) e “виновен“ за всички тракове, за миксовете и продуцирането.

С него се познаваме от Музикалното училище в София. Впоследствие и двамата отидохме в Амстердам да учим джаз. Но решихме да се върнем в България и тогава се срещнахме и тръгнахме заедно“ – каза С-Мо.

Последният им албум се нарича „Семейни ценности“ и голяма част от парчетата, които изпълниха бяха от него.

Да си призная, това не е моята музика, но тези петима музиканти бях толкова атрактивни, талантливи, многообразни, но в техния вече познат стил, че останах до края на програмата им.

С много красив и няколко октавен глас С-Мо, с великолепна дикция, разказваше всякакви случки от живота – рожден ден, срещи, раздели, пътуване в трамвая, за полицията и катаджиите, за любимото момиче, което не трябва да го напуска, защото той има нужда от всяка нейна част…

Те бяха щастливи на сцената, но направиха щастливи и тинейджърите и младите хора, които припяваха с тях, танцуваха, участваха в шоуто, което беше много любопитно.

След биса момчетата направиха уникална джазова пиеса, с която разкриха максимално таланта си.

Довиждане, Фестивал! Чакаме те догодина на същото място и по същото време!

Благодарност за екипа на отдел „Култура“, начело с Екатерина Радукова, при Община Стара Загора и художествения директор Виктор Крумов за безукорните вечери. Благодарност за озвучители, осветители, за водещия, за Ванко, който се грижи за хигиената на огромния аудиториум. И не на последно място за уважаемата публика за съпричастността, за отношението, за радостта от съпреживяването на вечния джаз!

Росица Ранчева