Архитекти предлагат визия за модернизацията на българското училище

Постепенна модернизация на българските училища с нова визия предлагат архитекти и училищни ръководства в „Наръчник за трансформация“, част от каталога „From Darkness to Light“, представен на българския павилион на Венецианското архитектурно биенале 2023.

През „разопаковането“ на училищната сграда независимото обединение от архитекти „Think Forward“ вижда възможност за изнасяне на учебния процес и приобщаване на дворните пространства чрез открити класни стаи, природни лаборатории, метеорологични станции, сензорни кътове. Училището на 21-и век в тази съвременна версия предлага свобода, диалогичност и преподаване с преживяване

Според авторите на проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“ архитектурната училищна типология на 20-и век е отзвук от индустриалното разбиране за поточно предаване на знание. Принципите на йерархичност в образователния процес, архитектурно изведени в класна стая с подиум и чинове в поточна линия, възпитават страх и пасивност. Демократизирането на образованието изисква премахване на символите на йерархия и създаване на среда на равнопоставеност и активно учене.

Докато училището от 20-и век обучава чрез теория, това на 21-и век преподава с преживяване, ценности и нагласи. С развитието на способността да се учат от опита си, учениците все повече поемат отговорност за собственото си обучение и усъвършенстване. На архитектурно ниво, проектно-базираното обучение се превъплъщава в база за експерименти, в която всяко теоретично знание може да се приложи на практика.

Твърдата структура на училището от 20-и век лишава ученика от усещането за свобода и сковава детската инициативност. Гъвкавото, лесно за трансформиране   училищно пространство и мобилно обзавеждане дава възможност за прилагане на различни образователни и методи. Колкото по-гъвкава е средата, толкова повече сценарии за нейната употреба произвежда детското въображение.

Липсата на пространствена информационна система в училище води до загуба на ориентация и често до невъзможност за опознаването на функционални звена от училищната структура като библиотека, клубове, зали. Усещането за пространственост може да се постигне чрез инфраструктура от графични знаци и цветови кодове за училищни функции. Резултатът е достъпна среда и свобода на децата да се възползват от желаните класни и извънкласни дейности.

Общността се гради и чрез методи за активна социализация. Коридорните пространства на училището на 20-и век свеждат своето анемично предназначение до връзка между функционалните училищни зони. Осъзнаването им като кипяща пресечна точка и насищането им с нова социална инфраструктура като зони за общуване, творчество и игра обогатява извънкласните дейности и създава връзка между учениците. Нещо повече – канализирането на детската свръхактивност в градивна дейност в междучасията води до значителен спад на случаите на насилие в училище.

Прозрачността в образователната среда е контрапункт на изолираните зони в училищната сграда на 20-и век. Видимостта, постигната чрез остъклени пробиви, води до взаимовръзки между отделните дисциплини и разкрива потенциал за интердисциплинарно обучение. Прозрачността скъсява границите не сaмо между отделните пространства и предмети, но и между ученици, учители и администратори, създавайки усещане за общност.

Кураторският екип на българския павилион във Венеция предлага теми за дискусия и възможни сценарии за едно по-добро бъдеще, в контекста на упадъка на малките общности и емиграция от селските райони. Архитектите предлагат редица решения за съживяване на изоставените български училища в малките общини чрез социални иновации и промяна в модела на образователната институция от миналия век.

На 18-тото международно Биенале за архитектура 2023 във Венеция българският павилион представя изложба, която показа обезлюдяването на селища и изоставените училища в страната. Проектът бе избран след национален конкурс, организиран от Министерството на културата, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите. За да илюстрират нагледно процеса на обезлюдяването, кураторите Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова си партнират с белгийския фотограф Александър Думарей.

Как да се справим с намаляващите региони, как да запазим обществения живот там? Феноменът не е уникален за България отбелязват авторите на проекта, той обхваща целия Източен блок. Сценографията на изложбата приканва посетителите да мислят критично за по-широките последици от тези процеси и да участват активно в създаването на решения.

Биеналето за архитектура 2023 във Венеция продължава до 26 ноември.

Източник: Министерство на културата