Генерал- лейтенант Кирил Ботев – достолепният българин

Да започнем с началото. Роден през 1856 г. в невероятно будното семейство на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева, той ще следва неотклонно великия си брат Христо до неговата гибел. После ще попадне в един от най-жестоките затвори в Османската империя, а именно крепостта Сен Жан Д’Акр, в град Акра в днешен Израел. Това е била последната крепост на някогашните кръстоносци, а нейните дълбоки подземия са превърнати в кошмарен затвор, където заточените почти не виждат светлина.

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и Освобождението, Кирил Ботев се завръща в България. Учи във Военното училище в София и става кавалерийски офицер в Източна Румелия. Точно командваната от него част, залавя или по-скоро ликвидира бандата на руския офицер и капитан от румелийската милиция – Алексей Узатис, който убива край Пловдив , майката на прочутия генерал Скобелев, за да я ограби. Случаят е шокиращ за цяла Европа и неговото бързо и кардинално решение донася слава на Кирил Ботев.

Младият военен е изпратен първо да учи в Офицерската кавалерийска школа в Сомюр, Франция, а после е приет в генералщабната академия в Брюксел. По време на Сръбско-българската война, Кирил Ботев вече е командир на конен полк, отличава се в сраженията при Сливница и получава кръст за храброст, но пак изживява страшна трагедия. В ръцете му издъхва брат му Боян Ботев, тежко ранен в сраженията със сръбските войски.

След това съдбата става по-благосклонна към героя на моята история. Той става последователно началник на Военното училище, командир на Шеста бдинска дивизия, генерал-лейтенант, адютант на цар Фердинанд и за кратко заместник-министър на войната, и началник на всички военноучебни заведения в страната. Пенсионира се в навечерието на Първата световна война, не защото бяга от сраженията, а защото вече е на доста години. Живее спокойно и достойно в една къща на улица „Шипка” в София. Става планинар и пчелар. Достига достолепната възраст от 88 години.

За какво Ви разказвам тази история? Веднъж правих предаване за Кирил Ботев и един познат ми каза: „Защо разказваш за този човек. Брат му умрял, този поживял. Единият е поет, другият пчелар. Единият революционер, другият адютант на царя. Защо ни е да знаем за него?” Въпросите не са леки, но си мисля така – Кирил Ботев не може да е „виновен”, че не е загинал млад като братята си. Второ, това че е станал генерал-лейтенант, или че е бил адютант на Фердинанд, не бива да го обрича на забрава. Напротив. И трето – той не е бил гениален поет или революционер като брат си, но в неговите вени е текла същата кръв и със сигурност повече е жалел и преживявал за братята от нас. Той е бил в четата на брат си Христо Ботев, а не ние. Той е гнил в подземията на Сен Жан Д’Акр, а не ние. Той е герой от Сливница, а не ние. И още нещо важно. След ранната смърт и на тримата си братя, Кирил Ботев ще се грижи всеотдайно за майка им Иванка, жената дарила България с такива чеда. Тя живее 88 години. Точно толкова ще живее и синът ѝ Кирил Ботев – един българин, който заслужава да го помним.