Откриха „Древна българска песен за Орфей“

Коя е книгата на тази снимка? Това е „Древна българска песен за Орфей”, издадена в Москва от францисканския възпитаник от Босна – хърватинът Стефан Веркович, през май 1867 година (неговият етнически произход е спорен).

Текстът във въпросното издание е двуезичен. В стихотворна форма на български и поетичен преразказ на песента на руски, под редакцията на големия ни възрожденец Райко Жинзифов. Песента носи оригиналното заглавие „Орфенова женитба со керка на харапска крале”. Състои се от 850 стиха с висока художествена стойност, които ще излязат седем години по-късно, като част от мистериозния и спорен епос на българите и българомохамеданите от Родопите и Неврокопско – прочутата „Веда Словена. Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха.”

Предполагам знаете за големия вече почти 150-годишен спор, дали „Веда словена”, с колосалния обем от 23 809 стиха, е мистификация и фалшификат или е реален автентичен фолклор. Наистина въпросите, които тя събужда, следват един след друг. Ето само няколко от тях:

Ако това е автентичен народен епос, възможно ли българите да са съхранили в песните си спомена за събития от предхристиянски и дори още по-древни времена, или стиховете са плод на въображението на основния им събирач – учителят Иван Гологанов? Защо са съхранени само в Родопите? Може ли въобще да има толкова обемен народен епос? Ако пък самият Иван Гологанов е мистификатор, как е успял да създаде почти 24 000 стиха, с относително добра художествена стойност? Не се наемам да бъда страна в този спор, защото съм практически никой до интелектуалните научни колоси, които са водели и водят десетки люти битки по темата.

Защо тогава Ви разказвам тази история? Защото спорни или безспорни, истински или нагласени, тези стихове за Орфей са първите, които ще накарат цивилизованата Европа и нейната наука въобще да си спомни, че там на Балканите живее народът на българите. Европейските учени започват да говорят за българите като народ с древна история и може би дори стари поетични традиции. За това повече от учудващо е, че „Древна българска песен за Орфей”, май всъщност никога не е издавана на български език като самостоятелна книга, а само като част от обемната „Веда Словена”. Има екземпляр от първото ѝ издание в Национална библиотека Св.св. Кирил и Методий“, но то е руско, а не българско. Не открих данни за самостоятелни издания на песента за Орфей в България, дано не съм търсил достатъчно и да греша, защото каквито и спорове да има за тази книга, тя вече се е превърнала в част от нашата памет с ролята, която е изиграла. Финалният ѝ стих за митичния Орфей, сякаш без да иска обобщава това, което тя е направила за нас българите в Европа.

„На Орфенъ са устя позлатиха

И му са до ден днешни позлатени

Това е Орфенъ направил!

И е останала тая песна да се пее

Чи той си песна миловаш.

Автор РОСЕН ПЕТРОВ

Източник: Интернет