Димо Узунов е живата връзка между Зографския манастир и Стара Загора

На 18 май 2023 г. послучай Международния ден на музеите, Регионален исторически музей Стара Загора връчи свидетелства на 12 дарители на институцията за изминалата 2022 г.

Сред тях беше и Димо Узунов – живата връзка от много години между Стара Загора и Зографския манастир на Атон.

Г-н Узунов, какво дарение направихте на Регионалния исторически музей?

Дарих над 100-годишни големи сребърни пафти – неизменен елемент от женските носии.

Не знам точно от кога датират, но баба ми е родена през 1871 г. Доколкото зная, те са наследствени от нейната майка или баба. Баба ми е от село Еникьой, от района на Александрополис, в днешна Гърция. Те са бежанци от Беломорска Тракия.

Реших да направя това дарение, защото музеят е мястото, където ценностите се пазят. Не зная каква би била съдбата на тези пафти в следващите поколения на моя род. Знае се, че нашият музей е много богат, но защо да няма още една трохичка от мене.

Предстои ли Ви ново пътуване но Атон?

Върнах се преди 10 дни. Имаме ежегодна задача два пъти в годината, групата мъже, която аз водя, да подготвим посрещането в манастира на двата най-големи празника. Единият е патронния празник на манастира -Свети Георги. Другият е през ноември месец, когато пренасят мощите му в родното му място. Имаме честта и Божието благоволение да подредим трите църкви: „Съборният храм“, „Успение на Света Богородица“ – най-старата църква, която също е в двора на манастира и другата, която е на баирчето. Преданието разсказва, че там мулето е донесло от района на Вотопед така наречената Аравийска икона. Всичко, което е метал – сребро и месинг, разглобяваме на отделни части, чистим ги с препарати до блясък и пак ги сглобяваме. И това е във всяка църква.

Коя поредна група заведохте тази година в Зографския манастир?

Не водя сметка и не мога да кажа. Аз съм започнал през 2001 г. с почистване на стени, храсталаци и треволяци. След това започнахме да правим електрическа изолация. Братята монаси имаха съвсем символично присъствие на ток, както от по-миналия век и само за осветление. Такава инсталация всъщност имаха само в 2-3 стаи. Направихме пълно ново ел.захранване и така си спечелихме доверие и уважение.

Мога да кажа, че братята не търсят други и на никого друг, освен на моите приятели, не разрешават да се докосват до църковната утвър.

Само два пъти годишно ли водите групи в помощ на манастира?

Минимум два пъти отивам. Но ако възникне нещо чрезвичайно, организирам и друга група. Няколко години подред пренасяхме и Благодатния огън, което беше голяма радост на братята, че Огъня пренасяме от България.

Нашата старозагорска група е известна с това, че все нещо ново измисляме, за да зарадваме монасите.

Изпълнявам си всяка година една вътрешна потребност. Иска ми се символично да заведа бабата и майката на един от монасите в Зограф. Знаете, че там жени не се допускат, но аз намерих добър начин. Жените правят баница, хляб, любими манджи, сладка и др. и ги гощаваме. Последния път един от монасите дойде при мене и ми рече:“Бате Димо, друга си е домашната баница..!“ И аз почувствах, че той се е докоснал до майка си…

Колко са монасите в Зографския манастир?

Никога не съм питал колко са, защото често се злоупотребява. Но според мене са около 40. В момента има няколко монаси, които са в България. Например отец Пилман е игумен на подворието на Зографския манастир в село Герман. Някои са с определени мисии за пребиваването си у нас.

Росица Ранчева