Непоказвана изложба -плакати съпътства „Златната липа“

Непоказвана досега изложба от плакати украсява фоайето на Държавна опера Стара Загора. Творбите са на големия български художник плакатист Симеон Кръстев и са от личната му колекция.

„Изложбата на Симеон Кръстев е едно от големите съпътстващи събития на тазгодишното издание на „Златната липа“ . Много съм горда, че именно в Стара Загора за първи път се показва тази изложба“, каза при откриването на експозицията на 28 май 2023 г. директорът на кинофестивала Магдалена Ралчева.

Изложбата представя 26 плаката на български и чуждестранни филми, както и от постановки на Софийската национална опера и балет. Творбите са създадени предимно през 80-те години на миналия век. Сред са плакати на филми като „Всичко е любов“ с Иван Иванов, „Смъртта може да почака“ с Тодор Колев, „Бъди благословена“ с Мария Статулова и Доротея Тончева, „Спасението“ с Коста Цонев, „Денят на владетелите“ с Васил Михайлов, „Възпоменание“ с Владимир Висоцки, на оперите „Манон Леско“, „Дон Карлос“, Турандот“ и т.н.

„Една от особеностите на плакатното изкуство е, че авторите му обикновено остават анонимни за широката публика, колкото известни и награждавани да са те, подобно на Симеон Кръстев-, каза при откриването изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев. – Симеон Кръстев е едно от големите имена на плаката. Ние го свързваме с онова поколение плакатисти, което през 80-те години донесе европейската и световната слава на това изкуство. Това е поколение, което разви в себе си умението да намира ключа към тайнството на плаката. Този вид изкуство има изключителна комплексност. Авторът на плаката трябва да влезе в произведението или в темата, да намери нейната ритмика, прекия път към събитието, дори вица, образа, шрифта. С творчеството си Симеон Кръстев е неразделна част от българската представа за плаката. Форумите, в които той се изявява и е награждаван през 70-те и 80-те години, са Бразилия, Аржентина, Финландия, Полша, Дания, Белгия, участва в парижкия форум „100 плаката“.

Симеон Кръстев има и втора специалност на живописец. Това му помага да бяга от една тема към друга, да търси хармонията между цветовете и фигурите, заключвайки в тях натрупаната си творческа мъдрост, посочи още проф. Марин Добрев.

Кинокритикът Божидар Манов припомни, че за художествената критика понятието плакат е натоварено с отрицателен заряд. „Когато се каже, че нещо е плакатно, ще рече, че то е плоско, плитко, без дълбочина, без психологическа мотивировка, повърхностно. В огледален образ, всъщност, изкуството на плаката е алтернативната сложност да се изгради дълбочина в двуизмерната плоскост на проектираното пространство“, отбеляза Божидар Манов. Според него голямата магия на автора плакатист е в способността да извади ядката от сърцевината на художественото произведение и да я фокусира по четлив начин към зрителя. Да успее, въпреки отрицателното възприятие за плакатност, да подскаже дълбочината на произведението, за което работи. Най-неизвестният анонимен – това е автора на плаката, каза още Божидар Манов.