За генерал Владимир Вазов – шапки долу!
На 14 май в Сопот, преди 155 години, е роден големият български военен и държавен деец – Генерал Владимир Вазов. С днешна дата е трудно да си представим каква атмосфера е царяла в дома на Минчо Вазов и Съба Вазова, за да отгледат и възпитат по такъв начин личности като народния поет Иван Вазов, генералът превзел Одрин – Георги Вазов, големият лекар и общественик – Кирил Вазов, големият търговец – Никола Вазов, журналистът – Борис Вазов, или героят на моята днешна история -Владимир Вазов (децата им са общо девет, всяко едно от тях заслужава почит и уважение).
Животът на младия Владимир започва с тежко изпитание. По време на Руско-турската освободителна война, Сопот е опожарен от османските войски, а баща му – Минчо Вазов, уважаван търговец, е просто заклан. Заедно с майка си и баба си, Владо бяга и се приютява в Араповски манастир“Св. вмчц. Неделя“ край днешния . Едва на 10 години, той остава без баща, но не и без сплотеното си семейство, в което всеки подкрепя другия. И така Владимир Вазов успява да учи в Пловдив, а после е приет и във Военното училище в София. От 163 юнкери, завършва 4-ти по успех. Като един от отличниците, Владимир Вазов има право да избере рода войски, в който да служи. По ред причини тогава, най-престижно е било да си кавалерист, но той избира трудното и сложно дело на артилерията и фортификацията. Това ще изгради в него страхотна инженерна мисъл, висока степен на организираност и стремеж да преценява всичко до най-дребния детайл.
Неговият военен гений достига своя апогей при двегодишните сражения при Дойран, за които всички сме чели. Това, което се знае по-малко е, че там генерал Вазов изгражда уникална и огромна отбранителна система от окопи, бетонни укрепления и изключително мощни бункери. Благодарение на тях, българските загуби при Дойранската епопея са сравнително малки. Години наред след тези сражения, негови войници ще посещават генерал Вазов, за да му носят армагани от село, защото е съхранил живота им.
Сигурно знаете и историята за това как ветераните от Британския легион през 1936 година посрещат своя бивш противник Вазов в Лондон и как човекът воювал срещу него – генерал Джордж Милн, изрекъл при преминаването на сопотчанина: „Свалете знамената, минава победителят от Дойран”. Може би обаче не знаете, че генерал Милн не е „редови” генерал, а е вече фелдмаршал, барон и началник на генералния щаб на Британската империя. Самият генерал Вазов, с вродената си скромност, описва въпросната случка доста по-сухо. Ето какво казва Милн пред Симеон Радев за причината да посрещне Вазов: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени”.
След войната, Владимир Вазов е председател на Съюза на запасните офицери, а през 1926 г. става кмет на София. И тук, инженерният и организаторски талант на Владимир отново „избухва”. Строи водопроводи, вецове, електрифицира части от града, прави улици и паркове. Всъщност, благодарение на него и на един друг кмет – инж. Иван Иванов, София придобива облика на европейски град. След 9 септември 1944 година, генерал Вазов е интерниран в Тетевен, където умира в нищета на 20 май 1945 г. Какво да си кажем, поне на ум, в ден като днешния? Може би: „Честит рожден ден, генерале! И юнако, лека нощ!”.
Росен ПЕТРОВ
