НУМСИ „Христина Морфова“ отбеляза тържествено патронния си празник

На 3 и 4 май 2023 година в Стара Загора се проведоха два концерта с участието на преподаватели, настоящи и бивши възпитаници на НУМСИ „ Хр. Морфова“.Те са част от поредицата събития, с които училището отбелязва тържествено 136 години от рождението

на Христина Морфова.

Първият концерт бе в залата на РБ „Захарий Княжески“ и протече при отворени врати поради правостоящите, които слушаха и извън залата. Директорът на училището, Красимир Къшев, лично водеше концерта в знак на уважение към колегите си. Художественият съпровод на повечето творби бе на Светлана Денева, Полина Влахова и Ирена Русинова.

Концертът започна с темпераментната увертюра из операта „Кармен“на Бизе в изпълнение на Мирена Митрева и Симеон Стоянов. Костадин Чамов се представи много артистично с ария на Варлаам из операта „Борис Годунов“ на Мусоргски, а Иван Кабамитов влезе в ролята на Хитър Петър с ария от едноименната опера на Веселин Стоянов. Ангел Чакъров изпълни своята авторска пиеса „Спомени“, посветена на учителите му Веселина Йовчева, Веселин Джанкардашлийски, доц. Петър Маринов и Петър Петров. Виртуозната „Ръченица“на Петър Христосков в майсторското изпълнение на Божидар Рахневи двете пиеси на Пенчо Стоянов за четири ръце („Песен“ и „Игра“из „Слънчеви лъчи“) в изпълнение на Венета Янкова и Милена Александрова бяха силен български акцент в партитурата на програмата. Ето още няколко имена от нея: Франсоа Гарние – Концертен дует за обой (Димитър Марков и Зорница Делева); Астор Пиацола – „Кафе 1930“( Ива Профирова и Илин Папазян); Енио Мориконе – тема из филма „Синема Парадизо“ (Ива Профирова, Милена Иванова, Мануела Манолова); Карл Дженкинс – „Паладио“ (камерен състав – Константин Косев, Милена Иванова, Божидар Рахнев, Нели Хазан, Веселина Жейнова, Мирена Митрева и Ирена Русинова); Салваторе Кардилйо – любимата неаполитанска канцонета“Core ‘ngrato” (Борис Тасков с камерен състав); Жо Прива – „Магьосница“или Иван Милев – „Милево хоро“ (Господин Иванов и Станимир Сталев).Чухме посланието за обич към себе си и човешкото достойнство в „Най-великата любов от всички“ на Джордж Бенсън (Паолина Малешкова), потанцувахме в ритъма на „Маниак“ на Майкъл Сембело в интригуващата версия на Павел Цонев и продължихме с пламенния танц на Артуро Маркес(Павлина Кангалова, Павел Цонев и Атанас Георгиев).

Мнозина от изпълнителите освен инструменталисти се представиха и като певци или поети. Чухме Ралица Василева като фаготистка в соната на Камий Сен-Санс и като певица, в дует с Елена Баръмова в „Баркарола“ из операта „Хофманови разкази“на Офенбах. Стефанка Мирчева рецитира свои стихове, Анета Димова, Павел Цонев и Илин Папазян бяха солисти на знаменателната песен „Заедно“, която обедини всички в залата. Сцената се разшири, публиката запя със солистите след двучасовия прекрасен концерт. Примерът е по-добър от обяснението – всеки майстор педагог знае основата на доброто преподаване. Този концерт показа, че залите отесняват, концертите на преподавателите трябва да са няколко пъти годишно, а паметта на Христина Морфова е тачена и пазена с висок педагогически и изпълнителски професионализъм.

Вторият концерт от тържествата се проведе в залата на Държавна опера Стара Загора

на 4 май.На този изключително вълнуващ концерт отново редом до своите преподаватели се представиха настоящи и бивши възпитаници на училището.

Първата част на концерта премина под  енергичния жест на диригента Симон Павлов. Отново увертюра отбеляза началото му, този път от „Крадливата сврака“ на Росини, която Симон Павлов дирижира по памет. В темпераментната „Фантазия за един благородник“ се насладихме на майсторството на Илин Папазян – китарист, съчетаващ в себе си дързост и премереност с висок професионализъм за годините си. Последва изпълнение, което продължи линия на изява от предишната вечер–солистите да владеят повече от едно професионално амплоа. Георги Белчев, когото познаваме като брилянтен пианист и диригент, влезе в ролята на солист на оркестъра на ДО Стара Загора и насити залата с великолепието на звуковата лирика от втората част на Концерт  за пиано и оркестър № 2 на Шостакович. След този своеобразен философски размисъл третата част на концерта прозвуча като празник – диалогична сплав от призивни и по детски чисти интонации. Денис Иванов излезе с достолепие и изпълни с проникновение ария на Онегин от едноименната опера на Чайковски.

Във втората част на концерта на диригентския пулт застана Георги Белчев. Овладян, изчистен жест, прецизност в детайлите водеха оркестъра в изпълнението на увертюра към „Вълшебният стрелец“ на Вебер. В знаменитото танго „Обливион“(„Забвение“) на Астор Пиацола като солист акордеонист се изяви Цветелин Димитров, който майсторски вплиташе тембровото великолепие на инструмента в тъканта на оркестъра. Носталгичност, съчетана с копнеж и стаена страст са направили творбата една от любимите за публиката. След тази мечтателна пиеса Концертът за пиано на Хенрих Гурецки „връхлетя“ в залата с необикновената си звукова и хармонична мощ. Солист на тази творба бе Симон Павлов – силен, прецизен, отдаден в посланието.Майсторството на младите диригенти, познати ни и като изявени солисти,бе защитено в атмосфера на доверие и гъвкав диалог. Какво по-хубаво от това да имаш до себе си колега, който те подкрепя и стимулира едновременно! Това е рецептата за човечност, която музикантите знаят без думи – талантът изисква първо и постоянно доверие и подкрепа, останалото е работа.

Концертът продължи с изпълнения на двама от изявените ученици на училището. Добромир Добрев бе достоен „партньор“ на оркестъра в сюитата „Картини от Прованс“ за саксофон и оркестър. Творбата бе истинско предизвикателство за виртуозността и професионализма им, които всички защитиха достойно. На финала на концерта прозвуча „Брилянтна фантазия по „Кармен“на Франсоа Борне под диригенството на Симон Павлов. Флейтистът Димитър Гайдаров смело подчерта екперименталния характер на творбата по теми от известната опера с изключително инструментално майсторство и усет за мярка.

Така страстта и дръзката любов на Кармен, маркираха като рамка двата празнични концерта.

Много дълго след последния тон публиката не искаше да се раздели с изпълнителите и ги дари с искрени аплодисменти и цветя. С изпълненията си силното „мъжко“ присъствие на сцената поднесе своите почитания и гордост пред паметта на Христина Морфова и вечността на музиката.

Честит празник на всички колеги, ученици, родители и приятели на НУМСИ

„Хр. Морфова“!На добър час към нови, вълнуващи концертни изяви у нас и в чужбина!

Румяна Шишкова

преподавател в НУМСИ „Христина Морфова“