Къде се намира най-старата книга в света?

Да започнем от там, че това е една от най-мистериозните и спорни реликви, които се пазят у нас. Мистериозна е, защото е направена от 6 метални листа, изработени от изключително чисто злато – 23,82 карата. Златните страници са с размери 5 см. на 4,5 см. и са свързани със златни пръстени. До момента е датирана на изумителните 2600 години.

Историята на откриването ѝ също е повече от загадъчна. Според публичната информация, тя е намерена още 1955 г. от български войник, по поречието на река Струма. Книгата попада в Националния исторически музей ( НИМ)  едва през 2003 година, когато е донесена от мъж на преклонна възраст. Най-интересното е това, което е изобразено върху нея. Според някои тълкувания, образите представят погребението на аристократ или владетел, изповядващ вярванията на тракийския, или може би питагорейския орфизъм – постигането на безсмъртие, чрез самоусъвършенстване и тайно познание. По тази причина, реликвата е известна под името „Златната орфическа книга”.

Върху страниците виждаме човешки и животински изображения, музикална лира, митични създания, тайнствен съд и множество писмени знаци. Понеже вече са откривани подобни единични златни плочки, от италийските етруски, по-голямата част от учените смятат, че книгата е тяхна. Други оборват това твърдение и посочват, че писмеността е неизвестна, и тя може да е трако-пеласгийска. Всъщност, дали книгата е етруска или тракийска, не е най-важният въпрос, защото и двете култури са близки, свързани и велики. Най–важният въпрос е: ще се вдигне ли световното затъмнение над този уникален артефакт? Защо той години наред е подложен на драстични атаки за неговата автентичност? Атаките идват най-вече от медии извън България. Сега ще разберете къде е „ключът от бараката” и защо към почти всичко открито в България, има едно пренебрежително и съмнително отношение. Ето как „елегантно” го казва немският вестник „Ди Велт“:

„Ако автентичността на обекта наистина се потвърди, това действително би била най-старата книга в света…Съмненията относно автентичността (на „златната книга“) произтичат главно от досегашната музейна политика на България. Както и в други югоизточноевропейски държави, тази политика много често обслужва по-скоро градежа на национални митове, отколкото научното познание.”

Край на цитата. Схванахте ли сега? Ние „градим национални митове”, а те, „горкичките”, чисто обективна наука. Сега ще Ви издам нещо. Цялата европейска история се състои колкото от научни факти, толкова и от интерпретация на факти, и граденето на велики национални или вече паневропейски митове. Няма велика национална традиция без митове. Нима английската история не е построена на великия национален мит за крал Артур? А френската не е ли базирана на галските, т.е. келтските предания? А германската традиция не е ли подсилена от митовете за Нибелунгите и Зигфрид? Излиза, че за някои е позволено да градят „национални митове”, а за други като нас е „грях”. Надявам се, един ден „Златната книга от Струма” да „проговори” и истината да излезе наяве, каквато и да е. В памет и на проф. Божидар Димитров, човекът, който през 2003 г. прояви смелостта да покаже и застане зад това откритие.

Тя се побира само на една малка човешка длан, но показва голямата картина, че земите ни са били основна част от древната европейска цивилизация. И това не е „национален мит”, а обективна историческа реалност.

Росен ПЕТРОВ