Виолета Бончева представи преведената от нея стихосбирка „Търся твоя сън“ на испанския поет Педро Салинас

На 27.04.2023г. в къща музей „Гео Милев“ – Стара Загора поетесата Виолета Бончева представи преведената от нея стихосбирка „Търся твоя сън“ – книга на испанския поет Педро Салинас.

Предговорът е на Алфредо Перес Аленкарт. В него той подробно обяснява пътя на „Поета на Любовта“ от Испания и Латинска Америка до Стара Загора и България:

                                     САЛИНАС НА БЪЛГАРСКИ, В ПРЕВОД НА БОНЧЕВА

„От своя роден град, Стара Загора, ми пише Виолета Бончева – добра приятелка и прекрасна поетеса, за да ме информира, че е приключила с работата си, целта на която  е била да преведе една обширна антология на поета, от когото се възхищава – Педро Салинас (Мадрид, 1891г. . Бостън – 1951г.). Изпрати ми списък с 80 стихотворения, които влизат в тази арка най-отбрани творби, принадлежащи на един поет, който пожела останките му да почиват в Пуерто Рико, гледайки към Атлантическия океан,  миещ бреговете на стария Сан Хуан. Там, в гробището на Санта Мария Магдалена от  Пацис, неговият гроб е все повече посещаван.

Знае се, че поезията му е повече ценена навън, отколкото в родината му, с изключение на някои много тесни кръгове. В Латинска Америка се чете с  много страст, може би заради това, че е познат като Поета на Любовта. И макар че няма да се задълбочавам върху високото качество на лириката на този най-велик представител на поколението от 27-ма година, ако не споменем такива запомнящи се от неговия  втори етап на пълна поетична зрялост стихосбирките:  „Твоят глас” (1933г.), „Право на любов” (1935г.), „Дълго съжаление” (1939г.), освен този триптих съдържа в себе си една скъпоценна кариера  от „материал”, присъща за изгнанието. „Съзерцаваното” (1946г.), „Високо и по-светло и други стихотворения” (1949г.) и „Доверие”, публикувана посмъртно през 1955г.

Но да тръгнем към България и нейната изискана преводачка Виолета Бончева. Първата ми реакция беше на щастие, защото знам, че българските читатели ще могат да четат една великолепна версия на стиховете на Педро Салинас. Не зная български език, но съм чел емоционално поезията на Виолета и това ми позволява да си припомня известната италианска поговорка:  ¨Traduttore, traittore¨ „Преводач, предател.” За съжаление, в други случаи това би могло да бъде валидно и типично за преводач, който „предава” оригиналната творба. Но, познавайки отличната поетика на Виолета Бончева, само мога да кажа, че трябва да бъдем щастливи, че ни „предава” някой, като нея, който превеждайки само би могъл да обогати творбата, в сравнение с оригинала, защото когато се превежда се мисли и чувства още веднъж, пресъздава се – следвайки оригиналния модел, но без литературност, която по принцип носи „корсет”.

И за да надникнем в личния творчески процес на мислене при Виолета, позволете ми да прибавя тук един фрагмент от интервю, което през юни 2013 г. взе от нея венецуелският писател Енрике Вилора, публикувано в ¨Crear en Salamanca¨:  „Всеки отговорен поет знае, че творческият процес е нещо трансцендентно. Най-важното е да успееш да моделираш цялата страст,  цялата обич, която носиш в себе си, за да ги изразиш  чрез искрени стихове, които звучат като молитва или като тревожна камбана. Определено вярвам, че моята поезия търси съпреживяване в моите сродни ближни, на които подарявам собствени мигове на спокойствие и радост. Няма да кажа нищо повече за  нея, освен това, че съществува щедра критика от проф. Светлозар Игов, проф.Владимир Янев, Рейнол Перес, Владимир Шумелов и много други. Между тях е големият преводач от португалски и испански език, проф. Румен Стоянов, подписал българския вариант на „Сто години самота”, – роман, между многото други, преведени от него.

Освен моята поезия, преводите, които правя, също трябва да се считат за интересен принос и тук трябва да цитирам името на великолепния Педро Салинас.

Накрая трябва да призная, че нося нещо като „вина” в тази история: преди четири години Виолета ме помоли да й купя и изпратя една хубава антология на поезията на Педро Салинас. Но аз й подарих екземпляр, който имах у дома – едно второ издание на „Poemas escogidos¨(„Избрани стихотворения”), с предговор на Хорхе Гилен (изд.”Аустрал”, Буенос Айрес, 1953г.).

Превеждането на поезия е пресътворяване, пресъздаване , инспирирано от чувства и мисли, които са „помолили” да бъдат прочетени и слушани на друг, различен език от този, на своето раждане. Поетичният превод, когато преводачът е поет и той  разбира сакралността на една дума, почти винаги  е успешно финализиран и се превръща в творба на изкуството – едно истинско литературно бижу.

Това е и случаят със стихотворенията на Педро Салинас, които Виолета Бончева преведе на български език.

На добър час!“

Преди да прочете някои от стихотворенията в книгата, Виолета Бончева сподели, че към този проект преди 7-8 години я е насочил проф. Светлозар Игов.

„В продължение на две години преведох 80 стихотворения на Педро Салинас. Изчаках още две години, докато правата на книгата, които 50 години са в ръцете на неговата фамилия и които след смъртта му, изтекоха през 2021г. Тогава депозирах тази книга в издателство „Огледало“ , където тя излезе, – каза Бончева.

Преводаческата работа е доста неблагодарна, но е голямо удоволствие. Винаги съм проявявала интерес към чуждоезичните текстове и то предимно на съвременни автори. Освен това съм превела стихотворения почти на всички мои приятели -старозагорски поети и съм ги представила в престижни издания. В същото време съм представяла съвременни испано-езични поети от Чили, Аржентина, Бразилия, Коста Рика, Панама, Еквадор, Колумбия и т.н. Според мене най-силни са чилийските поети, които са много оригинални и интересни.

Първите книги, които преведох са двуезични – микроразкази на Беатрис Джована Рамирес от Колумбия, която дойде в Стара Загора и представихме книгата й. След това на Алфредо Перес Аленкарт, който е професор в Саламанка -също двуезична книга. Още една книга за него, която излезе миналата година и се казва „Книгата с отговорите“ – на издателство Британия в Мадрид; „Ветрило от хартия“ на чилийския поет Алварес. Първата ми книга всъщност е „Съвременни мексикански драматурзи“.

Стихотворенията в „Търся твоя сън“ са оди за любовта. Всяко едно от тях е свързано със следващото. Те са едновременно и ласка, и стон, и мечта, и тъга, и блян, и самота…По-красиво е, когато даваш, когато прощаваш…Красиво е когато обичаш и си обичан…

Преводните стихотворения от Виолета са с богата лексика, наситени са с метафори, писани са, а вероятно и преведени, като в унес, на един дъх, като изповед пред себе си и пред света.

Прочетете тази стихосбирка. Тя е за всички възрасти, защото на любовта всички възрасти се покоряват.

Публиката изслуша интересна и полезна беседа, посветена на поколението испански писатели и поети от 1927 г. от проф. Румен Стоянов – писател, преводач и преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“ в катедра по испанистика и португалистика.

Водещ на срещата беше поетът Йордан Атанасов.

Виолета Бончева е поет и прозаик от Стара Загора. Нейни разкази и стихове са публикувани в поетична антология в Мексико, Испания, Гърция и др.

Преводач е от испански език и дипломиран преподавател по испански език. Награждавана е многократно в България, САЩ, Кралство Испания. Три години пребивава в мексиканския град Монтерей по покана на мексиканския преводач Рейнолд Перес Ласкес и един месец в Германия при писателката Елена Енгелбрехт. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Автор е на книгите: Мокър етюд, Огледало, Повикан миг, Няма да има сбогуване, В пъпа на луната -двуезична, История на заболяването,Голямото сомбреро, Подари ми цвете. Автор е на пиесата „Най-истинската любов“ и др. Администратор е на фейсбук страницата на списанието „Птици в нощта“. Член е на ръководството на Дружеството на писателите -Стара Загора. Сътрудничи на местни, централни и чуждестранни литературни издания.

Последната й преводна книга „Търся твоя сън“ от Педро Салинас е отпечатана в издателство „Огледало“ през 2022 г.

Росица Ранчева