Златен фонд на старозагорските поети създават в Града на поетите
На 21 април 2023 г. в салона на Регионална библиотека „Захари Княжески“ Стара Загора се представи посмъртно книгата на Стойчо Маджарски „Аз съм всичко, което след мен ще остане“. С нея се сложи начало на създаване на Златен фонд за съхранение на интелектуалното поетическо богатство на старозагорските автори.
Слово „Поетът си тръгна, останаха стиховете му“ произнесе поетът Таньо Клисуров – редактор на книгата и автор на предговора в нея, председател на Дружеството на писателите в Стара Загора. /Словото поместваме по-долу/.
Книгата съдържа избрани стихотворения от цялото творчество на Маджарски и негови преводи.
Спомени за Стойчо Маджарски поместват в книгата Ботьо Буков, Йордан Атанасов, Пенчо Пенчев, Виолета Бончева, Йордан Пеев и Димитър Брацов. Всички те, с изключение на Йордан Пеев, споделиха с публиката за своите приятелства, творчески контакти, малко известни факти от онова, което малко се знае или не се знае за поета.
Ботьо Буков припомни, че Маджарски е един от учредителите на Дружеството на писателите в Стара Загора. Йордан Атанасов разказа за съвместната си работа във вестник „Синя поща“ , учредяването на Фондация „Николай Лилиев“, работата му като главен редактор на списание „Участие“, приносът му за излизане на първия брой на списанието „Птици в нощта. Виолета Бончева прочете есето си „Кратък фрагмент от дълго приятелство“- спомен за добрия поет, преводач, приятел и човек. Йордан Стоев -Даки разказа как и защо Стойчо Стойчев си измисли псевдонима „Маджарски“, с който стана популярен навсякъде.
Спомени за Маджарски споделиха още бизнесменът Иван Рашовски, който е имал честта и щастието да бъде първият слушател и читател на поезията на приятеля си, преводите на руските поети и пр. Той неведнъж е подпомагал финансово, както издаването на стихосбирките на Стойчо, така и за литературните списания, а и за новата книга,за която е осигурил половината от нужните средства.
Проф. Цанко Яблански призна за дългогодишното си приятелство. Той припомни, че като посланик в Израел за един 24 май е осигурил посещението сред българските евреи на двамата ярки старозагорски поети Таньо Клисуров и Стойчо Маджарски.
С вълнение, спомени за баща си за разказа дъщеря му Живка Стойчева. Според нея в семейството им поезията винаги е била на почит. „Татко умееше да прощава. Завистта му беше чужда. Плачеше от скръб за забравеното ни минало…В последните години страдаше от деменция. Поезията беше неговия спасителен бряг. Сега отново го преоткривам като баща и творец“.
Спомените си за Маджарски Димитър Брацов започна с молитва за прошка към него. Преди години Стойчо го е приласкал като сродна душа. Участвал е в учредяването на фондация „Космос -Димитър Брацов“. Той е представил първата и втората му стихосбирка. Особено голям е приносът му за реализация на списанието „Птици в нощта“ , на което е главен редактор. „Той беше аристократ на духа“ . Неслучайно с книгата „Аз съм всичко, което след мен ще остане“ се слага началото на създаване на Златен фонд, който ще съхранява интелектуалното богатство, сътворено от поетите и писателите на Стара Загора.
ПОЕТЪТ СИ ТРЪГНА, ОСТАНАХА СТИХОВЕТЕ МУ
Слово на поета Таньо Клисуров при представяне на книгата „Аз съм всичко, което след мен ще остане“ на Стойчо Маджарски- редактор на изданието и автор на предисловието
„Уважаеми приятели, днес, с представянето на издадената посмъртно книга на поета Стойчо Маджарски, осъществяваме един малък духовен празник. И ние, жителите на Стара Загора трябва да се гордеем с това, че спасяваме от забрава още един, заслужаващ нашето признание поет.
Последните години от живота си Стойчо прекара в Казанка. Колко села имат честта и поводите да се гордеят, че хората им са съжителствали с един даровит поет? Отговорът е: много малко села. Да, на много места се организират различни празници: на виното, на гроздобера, на лютеницата, на прасковата, на динята. И това е добре. Но празник на един талантлив поет, какъвто бе организиран преди месеци в Казанка, е наистина повод за гордост.
Искам да подчертая един факт. Приживе още, след сложния си житейски път, Стойчо Маджарски реши да се оттегли от големия град, за да заживее на село. Затова той е имал много причини и от семеен, а може би и от творчески характер. Но аз вярвам, че е имало и още една причина – атмосферата в китното село Казанка, добрите хора, които живеят там, хора с отворени сърца, природно интелигентни, с които можеш да споделиш мисли и чувства, не само за есенната оран или пролетната сеитба, не само за природните бедствия и скъпотията, но да ги заговориш за поезия, за изкуство, за книги. С такива хора можеш да споделиш своя ден, както направи това поетът Стойчо Маджарски.
Днес събитието е в Стара Загора, града, с който Стойчо също е свързан и творчески и чисто човешки. По време на работата му в Коми, в Града на липите и поетите Стойчо се завръщаше при всяка възможност. Помня нашите разговори в редакцията на вестник „Септември“, говорехме за новите му стихове, за българите, чийто патриотичен дух е поддържал като директор на културен дом.
Но поводът днес е чудесната книга, която виждате пред вас, повод да си спомним още веднъж, а и да си спомняме още много пъти за Стойчо. Такава книга според мен е нещо повече от кръста или от паметната плоча в селското гробище, въпреки че и те имат своето място за спомените ни. Книгата е озаглавена „Аз съм всичко, което след мен ще остане“ . Заглавието ни казва онова, за което говоря. Тази луксозно издадена книга наистина носи между кориците си духа, човешкото присъствие, таланта на Стойчо Маджарски.
През времето на съвместната ни работа успях да навляза по-задълбочено в поезията на нашия другар и приятел. Да, той е поет на селото, но не само, поет е на работническия бит, но не само, поет на трудния и емоционален живот на хората от далечното Коми, но не само. Поезията на Стойчо Маджарски носи философското осмисляне въобще на човешкото съществуване, на променящата се постоянно действителност. В поезията си Стойчо открива Бога, често влиза в диалог с него, търси съветите му. Без да демонстрира открито политически позиции Маджарски застава безкомпромисно на страната на пренебрегваните и неоправданите. Цялото му творчество е проникнато от патриотични нотки на любов към България и нейните национални герои. Читателят не може да не усети преклонението му пред великата руска литература и култура. Доказателство за това са талантливите му преводи на руски поети и особено превъзходно преведеното на български език поетично слово на гениалния Сергей Есенин.
Когато говорим това, се опираме на красиво издадената стихосбирка „Аз съм всичко, което след мен ще остане“. За да се получи книгата в този прекрасен вид, заслуга имат много хора – и близките на Стойчо, особено дъщеря му Живка, и работещите в печатница и издателство „Кота“, и още десетки съмишленици и спомоществователи. Но основната заслуга, бащата на идеята да се държи будна паметта за достойните талантливи поети на Стара Загора е на господин Димитър Брацов и фондация „Космос“, подкрепяна от цялото му семейство.
Без моралната и материална подкрепа на фондацията литературният живот на писателското дружество в Стара Загора би изглеждал доста по-блед, по-спорадичен и неорганизиран, без своя орган списание „Птици в нощта“, без поетичния конкурс „Академик Николай Лилиев“ и още по-малки или по-значителни придобивки.
Ето ни с първия плод на един предприет за дълги години замисъл – книгата на Стойчо Маджарски. Нека да е честита стихосбирката на съгражданите на поета, на Стойчовото семейство, на нас – творците на перото. Нека се раждат повече такива духовни плодове!“
Росица Ранчева
