Днес си спомняме за живота и творчеството на талантливата българска поетеса Петя Дубарова

Днес си спомняме за живота и творчеството на талантливата българска поетеса Петя Дубарова, която е родена на 25 април през 1962 г. в град Бургас.

Петя Дубарова остава в историята на българската литература като най-младата поетеса, която не позволява на социалистическата система да отнеме утопичния блян по един по-добър, красив и цветен свят, в който човекът може да говори със света, природата, с морето и така да съхрани себе си, вън от всякакви рестрикции и принуди, налагани от социалната и политическата действителност.

Петя е още в детската градина, когато проявява своите поетически наклонности, поощрявани през целия живот от майката литератор. В училище се утвърждава като изключително старателно, прилежно и умно дете. Първите й поетически изяви датират от времето, когато Петя Дубарова е на 9 години. Публикува в детски периодични издания, а две години по-късно публикува и в списание „Родна реч”, което за България през 60-те и 70-те години на 20 век е едно от най-сериозните младежки списания за даровити деца. Петя е само на 12 години, когато стиховете й се печатат на страниците на литературни вестници и списания заедно с творби на утвърдени творци.

Когато Петя Дубарова навършва 14 години, кандидатства в английската езикова гимназия в Бургас и е приета с пълен отличен от положените изпити. Именно в този период създава едни от най-ярките си творби. Основни теми в нейната поезия, проза, писма и дневници са природата, морето, градът, училището, делничното и празничното битие, любовта и др. Творчеството й е витално, „разказва” живота в неговата пълнота. Но все пак в основата на всички теми най-ярко прозира мотивът за потиснатия „аз” на твореца, тъй като човекът от времето на социализма няма свободата да изразява себе си, своята индивидуалност. Забраните на тоталитарния режим са свързани както с дисциплината в училище, така и с опита да се потисне творческата изява на младия човек, така че да той да стане полезен и ефективен най-вече за пропагандата на политическия режим.

Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.

От периода на обучение в гимназията са и първите преводачески опити на младата поетеса. Песните на „Пинк флойд“, „Би джийс“, „Бийтълс“, „Смоуки“ и други западни групи са забранени за слушане в социалистическа България, но Петя, освен че ги слуша, създава и поетически преводи на някои от текстовете, като най-известният неин превод е на песента „Време” на „Пинк флойд“. Създава художествени преводи и по произведения на Робърт Бърнс.

През 1978 г. Петя Дубарова е избрана на кастинг да участва в българския филм на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа”. Участието й във филма е епизодично, но знаково, тъй като сюжетът се гради върху мотива за опорочен от плагиатство литературен конкурс.

През 1979 година Петя Дубарова слага край на живота си, след като преживява тежко сурово и несправедливо наказание, наложено й от ръководството на училището.

От 2018 година Петя Дубарова влиза в учебните програми за задължително обучение в 12 клас.

Появата на Дом музей „Петя Дубарова” се оказва естествена последица от желанието на хората да се докоснат до автентичния дух на атмосферата, в която е творила поетесата – къщата, където е живяла, се намира в гр. Бургас на ул. „Гладстон” № 68: https://museumdubarova.com/za-muzeya/

През 2022 г. отбелязахме 60-годишнината от рождението на Петя Дубарова с редица събития, едно от които бе и официалното представяне на филма „Петя на моята Петя“. Проектът беше реализиран с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ (НФЦ) към Министерство на културата и на Община Бургас.

Снимка: Къща музей „Петя Дубарова“