Пушките гърмят, придружени от ека на църковните камбани

147 г. от началото на Априлското въстание отбелязваме на 20 април 2023 г.

На 20 април 1876 година по стар стил (1 май по нов стил) преди 147 години гръмва първата пушка на Априлското въстание. Предците ни „вдигат глава“ срещу цяла империя, в името на свободата на България.

Макар и неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. В основата на въстанието е т.н. Гюргевски революционен комитет, в който влизали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов и други. Ръководител бил Стамболов, а секретар – Стоян Заимов.

Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за вдигане на въстанието в България, а предложили три дати, на които евентуално да избухне въстанието: 1 април, 1 май или 11 май. В хода на подготовката всеки трябвало да прецени степента на готовност и да определи датата на въстанието. Една обща дата трябвало да се съгласува между апостолите на четирите окръга.

Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за “предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на “мирната рая”. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт.

Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките, Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото “Кърваво писмо”. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал петчасовия път от Копривщица до Панагюрище само за два часа.Точно преди Панагюрище конят на вестоносеца на кървавото писмо издъхва от умора.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои.

Историческото „Кърваво писмо“ за обявяването на въстанието в Копривщица
„Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета…
Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!…
Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…“

Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.
Бях очевидец, когатьо се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов“