Любопитно – „Списъкът на Шиндлер“. Истинската история на момиченцето в червеното палто, което оцелява в краковското гето

Историческата драма „Списъкът на Шиндлер“ се смята за един от десетте най-големи шедьовъра на световното кино. Един от най-трогателните моменти в черно-белия филм е появата на момиченцето в червеното палто. Този образ се смята за гениална режисьорска идея на Стивън Спилбърг, но малката затворничка е имала реален прототип.

През 1999 г. на наградите „Оскар“ седем пъти е произнесено заглавието на един и същи филм: „Списъкът на Шиндлер“ бие всички възможни рекорди. Излизайки на сцената за благодарствената реч, Стивън Спилбърг си спомня с благодарност за човека, без когото светът нямаше да узнае историята на германския индустриалец, спасил близо 1200 евреи по време на Холокоста.

Полдек Пфефербек е един от хората, на които Оскар Шиндлер дава живот, като ги приема на работа в своята фабрика. На 9 май 1945 г. той, заедно с други затворници от трудовия лагер в Брунлиц, е освободен от войниците на Червената армия и започва мирен живот. След като обикаля Европа, бившият затворник стига до Америка и успява да открие малка фабрика за кожени изделия. Магазинът в Бевърли Хилс му дава възможност да срещне доста известни личности. В продължение на много години той се опитва да намери някой, който да разкаже на хората историята на „Германския Ной“. Докато Оскар Шиндлер бил жив, Пфефербек дори смятал да уреди интервю с него за американската телевизия, но не се получило.

И тогава, през 1980 г., най-накрая се намерил подходящият човек – австралийският писател Томас Кенели спрял в магазина на Пфефербек в търсене на ново куфарче. Той не се отметнал от досадния възрастен продавач, а го изслушал и с учудване огледал няколкото картотеки, които бил събрал през годините. Кенели решава да напише историческа драма за Холокоста, но за създаването на такова произведение е необходим титаничен труд: пътувания до Полша и местата, свързани с историята на Шиндлер, интервюта с очевидци на събитията. Известният режисьор, който се осмелява да филмира романа „Ковчегът на Шиндлер“, следва подобен път. Спилбърг се подготвя много дълго: в продължение на 10 години събира смелост, за да заснеме филма, който ще бъде един от най-трудните в живота му.

Сцената с ликвидирането на краковското гето е само една страница в първоначалния сценарий. Спилбърг я разширява до двадесет страници. Всички детайли от тези ужасни минути екранно време са събрани от спомените на очевидци. Един от тях е малко момиченце в червено палто. Тя наистина е запомнена от затворниците в краковското гето, името ѝ е Рома Лигоцка.

За щастие истинското „момиченце в червено“ оцелява и все още е живо, като през 2020 г. навършва 82 години (всъщност Лигоцка е родена на 27.11.1938 год., бел. моя)

Малко преди ужасните събития от 1943 г., така ярко описани във филма, тя успява да избяга с майка си и братовчед си, наричан също Роман, и до края на войната се крият в полско семейство. Следвоенните години са трудни за бившите затворници, но Рома Лигоцка завършва Академията за изящни изкуства в Краков, учи живопис и сценография, а братовчед ѝ изоставя техникума и започва работа в детската телевизия и театъра. В крайна сметка името му става световноизвестно.

През 60-те години на ХХ век режисьорът Роман Полански дебютира в Холивуд и започва звездната си кариера, докато братовчедката му става известен дизайнер на костюми и публикува първата си книга. Когато Спилбърг обмислял съдбата на нов филм, той предложил на полския си колега работата, но Полански отказал – личната трагедия от ужаса, който преживял като дете, го преследвала през целия му живот. Все пак по-късно знаменитият режисьор се обръща към темата за Холокоста в „Пианистът“, който също е включен в списъка на най-добрите исторически драми.

Макар че Полански отказва да снима „Списъкът на Шиндлер“, той разбира се помага на Спилбърг като бивш затворник и участник в събитията. Запознава го и с братовчедка си, която също споделя болезнените си спомени с режисьора и сценаристите. След излизането на филма жената отново видяла детството си на екрана. След това тя заяви пред журналисти, че единствената разлика между героинята на филма и нея е, че е оцеляла. Рома Лигоцка си спомня и за червеното си палто: „Нямах играчки и като малка имах нужда от цветове, които да ме разсейват от сивия и безнадежден свят около мен. Затова, когато нещата ставаха твърде лоши, използвах ярките дрехи като своеобразен щит от реалността“.

Възможно е бившата затворничка неслучайно да е станала дизайнерка на костюми и по някаква причина и да обича ярките цветове и до днес. През 2002 г. Рома Лигоцка издава книга със спомени, озаглавена „Момиченцето в червеното палто“. В този роман тя разказва историята на своя живот.