Възкресението на християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов според младия човек

В конкурса за есе на тема „Възкресението на християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов според младия човек“, организиран от Община Стара Загора и Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, Даная Петрова Кузманова , ученичка в X „г“ клас на ППМГ „Гео Милев“ Стара Загора се класира на първо място. Предлагаме Ви нейното наградено есе.

„Възкресението на християнските добродетели вяра, надежда и любов според младия човек“

Даная Петрова Кузманова

Ученичка в „X ^г” клас на ППМГ „Гео Милев“, гр. Стара Загора

Първият сред най-интересните хора на земята, който се е опитал да даде определение за добродетелта, е древногръцкият философ Аристотел. Според него тя е „средината между два лоши начина на постъпване, като единият от тях е от недостиг, а другият – от прекомерност. Добродетелта е средината между тях, която трябва да се открива и избира“.

В християнството обаче основни добродетели са вярата, надеждата, любовта, състраданието и милосърдието.

Ценностната система на човека започва да се изгражда още от най-ранна детска възраст. – Отговорни за това тежко дело са родителите. Всъщност идеята за добротворчеството се предава от поколение на поколение – от старите на младите и от младите на децата. – Една цяла система за изграждане на моралното. Като фабрика за щастие! Да, бих я нарекла така, защото няма по-богат духовно човек от този, който носи в сърцето си вяра, надежда, любов, милосърдие и състрадание както към ближния си, така и към цялото човечество.

Добродетели за мен са основните и важни в живота на младия човек ценности – да бъдеш честен, търпелив, откровен и да отстояваш себе си. Много често ние, младите хора, в забързаното си ежедневие и в днешния объркан свят, изгубили посоката или изкушавайки се от материалното и плътското, забравяме моралните си ценности. А те пречистват душата. Те те правят човек. Другото е подобие на съществуване. Възпитанието в човешките ценности предполага добър житейски старт, а ползата за цялото общество е неизмерима. Един човек, възпитан така и изграден като морална личност, поражда както самоуважение, така и уважението на околните към себе си.

Ценностите на моето поколение във времето, в което растем, са изместени от изкушенията и фалшивите и нетрайни взаимоотношения, на които ставаме свидетели всекидневно. Тук са и войните, размириците, катастрофите, убийствата… Войната е отровата, която смята другия за враг. Войната ни кара да се докоснем до абсурда за надмощие и всемогъщие. Къде отива тогава възпитаването в „мир“? Къде остава любовта към ближния и към всяко човешко същество? Къде е вярата в доброто? Къде е надеждата за по-добър свят? Къде е милосърдието, което е плод на любовта, от която сме създадени? Нарушават се и се потъпкват основни общочовешки ценности, продадени за слава, пари и власт.

Вярата е онзи безценен прозорец, който ти помага да погледнеш в духовното, в смирението, в човечността. А след нея идва и надеждата. Тази, която ни крепи през целия ни живот- от раждането ни до отлитането ни от този свят. Надеждата, че доброто ще се възцари на земята, че собствената ни болка ще отмине с отиващата си нощ. Надеждата, че ние и поколенията след нас ще живеят в един по-съвършен свят. Тази надежда за християнина е свързана с упованието на нашето сърце в Бог, с увереността, че Той е непрестанно с нас и се грижи за нашето спасение и ще ни дари с блаженство. Хора сме и всички имаме своите човешки слабости и прегрешения. Не сме безгрешни и съвършени, но можем да се стараем да бъдем по-добри, по-мъдри. Ако съчетаем това с вярата в сърцето си, с надеждата и любовта, ще успеем не само да се почувстваме много по-добре, но и ще имаме сили и възможност да работим и творим за един по-съвършен свят. Тогава ще се радваме на живота и ще се стремим към собственото си духовно усъвършенстване, към съграждането на едно устойчиво морално съвременно общество. Тогава можем да се надяваме и на по-добро бъдеще за страната ни.

Вяра и надежда без любов и добри дела не са съвсем достатъчни за спасението на християнина и чистотата на душите ни, защото който не обича ближния си, се е хванал за ръката на смъртта. Истинската любов е чиста като дете и е водена от ръката на добрите дела. – Те са нейните родители – най-истинското свидетелство за любовта. Защото всичко хубаво и чисто, създадено на земята, винаги е било придружавано от любов! И една тавтология – дори самото сътворяване на любовта е дело на самата любов, защото „Бог е любов“. А любовта е най-могъщият крепител на житейските ни стремежи и дела.

Така бих искала да помогна на моите връстници, възпитавани в по-голямата си част атеистично, да усетят, за да си обяснят сами на себе си какво е да притежаваш най-безценното съкровище на света – вярата, надеждата и любовта точно в нашето време. Защото вярвам, че ние, младите хора, ако носим в себе си и пазим християнските добродетели, ще живеем в един по-добър и мирен свят. 

За мен няма по-голямо богатство от това!