Йордан Радичков: „Може би защото много пъти сме били погубвани, затова сме вярвали и на възкресението“

Ние, българите, имаме два големи празника: Рождество Христово — Коледа, и Възкресение Христово — Великден. Ако трябва да сравняваме двата празника, за нас по-големият е Великден. Може би защото много пъти сме били погубвани, затова сме вярвали и на възкресението. Когато заровената в земята семка пониква, тя всъщност възкръсва за нов живот. А и всичко около нас, цялата заобикаляща ни природа, възкръсва за нов живот. Така ние всички ставаме свидетели на великото тайнство на възкресението… Уж всичко беше мъртво и пусто около нас, а как изведнъж се оживи! Каква е била ролята на жените в това пролетно оживление? Това пролетно оживление на село идваше с Благовец. Жените организираха децата и те тръгваха да обикалят дворовете и градините, удряйки метални предмети, като повтаряха: „Бягайте, змии, гущери и жаби, че утре е Йеремия!“ Най-чувствителни към металния звън бяха таралежите. Където и да се намираха, тези малки животинки излизаха от своите укрития, започваха да се въртят в кръг и да танцуват. А щом таралежите излизаха навън, то те прогонваха змиите от дворовете и от градините. Около Благовец хората се и ослушваха, защото по това време у нас долиташе кукувицата. Щом чуеше кукувицата, човек се спираше, броеше наум колко пъти ще изкука и по това разбираше колко години ще му остават да живее. И още едно поверие имаше, свързано с кукувицата — с колко пари ще те закука — затова и всеки човек внимаваше да има в себе си постоянно дребни монети, за да не го закука кукувицата с празни джобове. Защото, както ни закука кукувицата през пролетта, тъй ще я караме през цялата година. С идването на кукувицата се оживяваха и древните пътища за прелет на птици, на първо място тук бих турил големия Аристотелев път, преминаващ през нашето небе. По него ще дойдат щъркелите, нежните и самотни гургулици, малките пойни птички, за да огласят с песните си нашите гори. Естествено, цялото това оживление на природата се предаваше по някакъв начин и на хората. И най-вече на майките, които са били в същината на празника…“

Мама бе двигателят и оня енергиен център, който ни завърташе около себе си и създаваше радостна възбуда. Това се започваше от празника Младенци, който бе първият ден на пролетта и имен ден на майка ми. На този ден още отрано мама омесваше и правеше от тесто четиридесет кукли. Тези кукли символизираха младенците, избити по заповед на Ирод. Хлебните кукли се печаха в подница, захлупена с връшник. Всеки член на семейството трябваше да опита от тези хлебчета и да спомене избитите младенци. Хлебните кукли се раздаваха на селските пастири. Този ден се свързваше и с пролетното почистване на дворовете и на градините. Събраният боклук се изгаряше и можеше да се види как всеки селски двор и градина източва тънка струйка дим към небето. Междувременно в небето се появяват и първите щъркели. Те чертаят своите кръгове, обглеждат събудената земя под себе си и търсят да зърнат своите лански гнезда. Из въздуха жужат пчели и хвъркат пеперуди. По-точно е да се каже лъкатушат, защото пеперудата не умее да хвърчи направо, а е научена да лъкатуши, така тя най-добре спасява себе си от преследвачи. Радостното оживление и възбуда следват ден след ден. Дните преди Великден са пълни с много празници. Освен Благовец тук ще сложа още и Лазаровден, на който казвахме Лазарица. Из селото обикаляха пъстро облечени момичета, наречени лазарки, влизаха във всеки селски двор и играеха. Подир Лазарица следваше Връбница или Цветница, вратите на къщите се украсяваха с върбови клонки… По-късно, когато бях вече в града, написах пиеса, на която си позволих да туря името „Лазарица“.