Възкресението на християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов според младия човек
есе от Евелин Нанова
В конкурса за есе на тема „Възкресението на християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов според младия човек“, организиран от Община Стара Загора и Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, Евелин Нанова, ученичка в IX „а“ клас при СУ „Иван Вазов“ Стара Загора се класира на второ място. Предлагаме Ви нейното наградено есе.
Възкресението на християнските добродетели: Вяра, Надежда и Любов според
младия човек
Християнските добродетели: Вяра, Надежда и Любов имат особено значение за
младите хора и изобщо за човека. В което и време да живее той, пред него житейският път е изпълнен с предизвикателства. А за този, който тепърва се сблъсква с изпитанията, тези добродетели са фактори, които спомагат за решаването на различните проблеми. Те са в основата, върху която се изгражда човешката личност.
Вярата е първата от тези добродетели, за която Св. апостол Павел казва: „А плодът
на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра“ (Гал. 5:22).
Какво е за човека вярата? Вярата е „вяра у Всемогъщия“, пояснява Ездра в своята трета книга от Свещеното писание. Тя дава сили на човека да се довери на невидимия за него Бог. Младите хора често си задават въпроси за смисъла на живота, за съществуването на Бог, за моралните стандарти. Вярата дава отговор на тези въпроси и е основа за постигане на духовно усъвършенстване.
Надеждата е онази добродетел, без която човек трудно може да гледа напред в
духовна перспектива. Младият човек, често озарен от собствените идеи, има особена нужда да изпитва надежда за тяхното осъществяване. Въпреки че, често се сблъсква с тежки изпитания и неуспехи, надеждата е тази, която отново влива сили и с вяра изправен, продължава напред. Тя е и тази, която носи благодатната радост от успешно постигнатите цели.
Любовта, макар и подредена последна, но в положителна градация, стои най-
високо. Може би не случайно й е отредено това място. Любовта бива постигана чрез
вярата, усилена с надежда. Тя е онази висша добродетел, която първо ни кара да
погледнем към Бога и с нея да се обърнем към човека. Тя е в основата на хармоничното единение на Бога – Творец и човека – творение. Тя е необходима за успешното израстване и развитие на човешкото общество, като едно цяло.
Възкресението на тези добродетели за всеки млад човек се състои в опознаването
на всяка една от тях. Започвайки от семейството – като начало на веригата на знанието и мъдростта – преминавайки през различните стъпки в живота, но винаги опирайки се в опита на Църквата, младият човек се докосва до онова благодатно тържество, в което намира отговор на своите непрестанни тревоги, търсения и въпроси. Ето и онзи паралел, който прокарва пред себе си човек: Възкресението на Христос, носещо онази неописуема радост за човешкия род и възкресението на тези три добродетели за всеки млад човек, така нужни му, както майчината прегръдка, стопляща своята скъпа рожба.
„А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. “ (1
Кор. 13:13)