Велики четвъртък е – ден за смирение и въдворяване на мир в душите си

На Велики четвъртък си спомняме четири събития: Божественото умиване на нозете на апостолите, Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и, накрая, предателството на Иуда.

Господ Иисус Христос установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи заговора си. След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение те питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. След молитвата на Иисус дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка.

Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни.

В четвъртък вечерта се четат така наречените Дванадесет Евангелия, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота и всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

“Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец.

А аз? А ти? Ако не умееш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кан­дидат за Юда. Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то убива и самия човек. Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.” /Преподобни отац Јустин. Пасхалне беседе./

На Велики четвъртък едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Иисус умил краката на всеки от своите ученици, предавайки им най-ценния урок – за смирението.

Какво е смирение?

Във всеки случай не е покорство, не е омаловажаване на собствената личност, не е принизяване и поставяне на по-ниско ниво от другите. Смирението, както посочва и самата дума, е влизане в състояние на мир и разбирателство със себе си. Въвеждане на собствената душа в спокойствие и хармония, в абсолютен баланс с всичко наоколо.

Много духовни учители казват, че изворът на щастието е в самия човек. Само в своята същност можем да намерим причини за радост. Защото ако нашето щастие и покой зависят от външни обстоятелства, от заобикалящите ни, с всичките им мъки, болки и проблеми, естествено няма как да постигнем пълен вътрешен покой. Защото светът навън ври и кипи. Светът вътре в нас е такъв, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, вероятно това е сред най-сложните уроци, които човек научава през земното си въплъщение.

Противодействащата сила е егото. Егото, което ни помага да вършим ежедневните си задачи, да обгрижваме нуждите на тялото си, да взаимодействаме с другите хора. Егото е необходимост, без която животът е невъзможен. Но пак то – егото, ни пречи да въведем в себе си хармония и спокойствие. То ни провокира да се състезаваме, да успяваме, да бъдем над, повече и по-добри от другите, то е анти-спокойствие, една вечна борба за място под слънцето.

Смирението е пътят, начинът да се постави юзда на егото и да се постигне чистото радостно съществуване, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Така че смирението е живот в мир и помирение с всички, включително със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.

Как да претворим смирението в един обикновен човешки ден? Това можем да направим ритуално на Велики четвъртък, повтаряйки прочутото „прекланяне“ на Иисус пред неговите ученици, символично закодирано в умиването на краката им. Днес ние няма да мием крака, нито да се прекланяме пред другите, а ще направим нещо още по-трудно – ще се преклоним пред самите себе си и ще въдворим мир във вътрешното си пространство.

Молитва на Велики четвъртък

Много хора, без значение колко са религиозни, имат вътрешна потребност да се обърнат към небесата и да отправят молитва. Импулсът често идва спонтанно, неговият източник е вътре в нас или „горе“, което е едно и също. Това, което в болшинството случаи се явява като пречка, е дълбоко вкорененото ни убеждение, че ни трябва определен текст, който да се чете или наизусти.

Всъщност всяко искрено послание, което идва от сърцето, е молитва. Утринта на Велики четвъртък е прекрасно време да се обърнем към Христос и да му споделим всичките си съкровени мисли и желания. Ако все пак ви е нужен текст, ето някои прекрасни мисли, които можем да отправим към Бог.

Ела в сърцето ми, Господи, и ме освети с твоята светлина и любов!
Изпълни душата ми, Господи, и ме осени с твоята мъдрост!
Изпълни ме с твоето спокойствие, Господи, и подкрепи вярата ми!
Аз съм твое дете, Господи, позволи ми да го чувствам във всеки мой миг!
Подкрепи ръката ми, изчисти ума ми и ме изпълни с чисти помисли!
Аз те следвам! Върви пред мен и ми показвай верния път!
Отваряй вратите пред мен!
Господи, отвори сърцето ми за твоята светлина!
Отвори сърцата на всичките ми близки, за да усетят твоята любов!
Закриляй ни, бъди винаги до нас!
Да се свети името ти! Нека да бъде волята ти! Амин!

Изповед пред Бога

Изповядвам се пред тебе, Господи, мой отец и закрилник. Прости ми и ми помогни и аз да си простя за всички грехове. Прости ми лъжите и осъждането, критиката към ближния, неприемането, отхвърлянето, хулите и лошите думи. Прости ми, че се карам с груб тон на децата и затова, че ги наказвам за провиненията им. Прости ми завистта към богатите, високомерието към бедните и пренебрегването на нуждаещите се. Прости ми леността, лакомията, мързела и прекаленото усърдие.

Прости ми всички мигове, в които бях заслепен от лоши чувства и не видях слънцето, цветята и птиците, че не забелязах добрите хора. Прости ми, че отблъснах протегнатата с добро ръка и че не подадох ръка на тези, които имаха нужда. Прости ми, че бях погълнат от себе си и не виждах другите край мен. Прости ми и затова, че пренебрегвах себе си и забравях своите нужди. Помогни ми оттук нататък да осъзнавам твоята ръка и промисъл във всичко, което се случва около мен. Бъди мой водач и закрилник! Амин!

Молитвите може да се произнасят на ум, но най-силни са, когато са изричани с глас. Според някои, молитвата е като код с определени звукови вибрации, които се разпространяват в ефира. Когато са изречени с истинско чувство и са заредени с личното намерение, думите задействат този код.

Ритуално почистване

Почти през цялата Страстна седмица е забранена домакинската работа. Това е така, защото християните отдават мислите си на посланията и символите от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е отреден за пълно почистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни дейности са разрешени, но не всички.

В този ден се почиства домът, приготвят се яйцата, замесват се козунаците, но с това се изчерпват така наречените „допустими“ дела.

На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и ума си всички обиди и негативни чувства, които сме натрупали към околните и към себе си. Това кореспондира с определено евангелско събитие. Както знаем Юда излиза по-рано от Тайната вечеря, за да доведе войниците, които ще арестуват Иисус. Историята на предателството е известна, както и фактът, че Христос му прощава за стореното. Но това не е било достатъчно условие, за да бъде опростен предателят. Причината е много проста – сам Юда не е успял да прости на себе си за стореното. Така, сред многопосочните уроци в тази история, стои и важната повеля човек да съумява да прощава и на другите хора, добри или лоши, и на себе си. Пренасяйки този завет в днешния си ден, на Велики четвъртък можем да направим ритуално изчистване от негативите, които сме натрупали. Негативи, насочени към всеки около нас и най-много към самите нас.

На Велики четвъртък трябва да се избавим от вехториите и редица ненужни вещи, за да освободим място за нови, прекрасни неща, които ще влязат в дома и живота ни. Изберете вещи, които не сте използвали през последната година и очевидно нямате намерение да използвате, и ги изхвърлете без капка жал.

Боядисване на великденските яйца

също е обред, в който се кодират намерения за добро и бъдещо благополучие. Затова се обръща голямо внимание на обстановката и настройката, с която ще се пристъпи към това, както към всяко тайнство. Обстановката у дома е необходимо да бъде мирна, спокойна, без излишно бързане и напрежение. Атмосферата се изпълва с радост и в умовете се държат само чисти и светли мисли. Стара традиция е яйцата да се боядисват от най-възрастната жена в дома, но в днешно време е много по-ценно в този процес да се привлекат всички членове на семейството.

Боядисването може да се съпровожда с разговор за целите на семейството, какво искат да получат и постигнат, какви планове и намерения имат за следващата година. Знаем, че първото яйце задължително се пуска в червената боя, и след като изсъхне, с него се изписва кръст върху детските челца – за здраве и успехи. Следващите яйца може да отразяват въображението на участниците в процеса, да бъдат шарени, весели, украсени по всякакви разнообразни начини.

Богослужението на Велики четвъртък

Тази година Велики четвъртък е на 16 април. Обичайно през този ден в православните храмове се извършват богослужби и моления. Предпасхалните богослужения са Утреня, Василиева света литургия и общ маслосвет. Утренята за Велики петък се отслужва предходната вечер. Тогава се четат Дванайсетте евангелия – тоест откъси от Евангелието, които свидетелстват за последните страдания на Иисус.

Вечерта при службата в храмовете отекват последните думи на Христос. Пресъздава се полагането на кръста върху плещите му и отнасянето до Голгота. Казват, че тази Христовата жертва е необяснима, защото тя надхвърля всички мерки за сравнение в този свят. Но тя активира в сърцата на вярващите силен отклик на Божията любов и пламенна вяра, пречиства душите и мислите и провокира за живот в благост и добри дела.

След изчитането на евангелските текстове, свещенослужителят благославя присъстващите в храма, а вярващите остават, за да продължат да се покланят пред Христовия кръст и да се молят в създадената свята и въздигаща душата атмосфера.

При отслужването на маслосвета вярващите, които имат желание, се помазват с елей за здраве. Поначало Светото тайнство е предназначено за хората с тежки болести. Чрез маслосвета те получават Божия благодат – да бъдат излекувани страданията им, било то душевни или телесни.

Dolap.bg