Преди Великден – Гетсиманската градина

Гетсиманската градина в наши дни е неголяма градина  в местността Гетсимания, традиционно почитана като мястото, където Иисус Христос се моли в нощта на залавянето Му.

Днес в градината растат 8 много стари маслинови дървета, чиято възраст според някои данни е над 2000 г. По времето на Иисус Христос целият скат към долината Кедрон на западния скат на Елеонския хълм е бил заселен от маслини. Мястото се намира източно от стария Йерусалим.

Гетсиманската градина е сред култовите места, свързани със Страстите Христови. Това обстоятелство я прави интересен религиозен и туристически обект.

От евангелията е известно, че тук в деня на предателството на Юда Искариотски (Велики четвъртък) Иисус произнася Гетсиманската молитва.

Молитвата в Гетсимания е записана и в четирите евангелия. Матей, Марко и Лука отразяват най-вече това, което Исус преживява по време на молитвата – агонията при мисълта за скорошната Му смърт. Йоан отделя повече внимание на съдържанието на молитвата. Ето част от  молитвата според това евангелие – Йоан, глава 17. В нея Исус споменава различни неща, но начинът, по който го прави, говори за това, че придава по-голяма важност на някои от тях. Някои желания заявява повече от веднъж и по-настоятелно.:

1. Като изрече това, Исус вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,
2. както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3. И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
4. Не съм вече на света, а тези са на света; и Аз идвам при Теб, Отче святи; опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние едно.
5. И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
6. да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
7. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
8. Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.
9. Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

Основно изпъкват две неща:

Единствената лична молба на Исус към Отец в тази молитва, според както я представя Йоан,  е: „Прослави ме“.

Почти цялата молитва е относно апостолите. Главното повтарящо се в нея е апостолите и повярвалите чрез тях „да бъдат едно“.

През IV век в Гетсиманската градина е построена византийска църква, която по време на последната Персийско-византийска война 602-628 е разрушена. В средата на XII век след превземане на Йерусалим е построена нова църква, която по-късно също е унищожена.

От 1681 г. Гетсиманската градина е собственост на Ордена на францисканците, като от 1848 г. градината е оградена с тухлена стена.

В Гетсиманската градина се издигат три църкви: Църква на всички народи, Църква „Успение на Пресвета Богородица“ и Църква „Св. Мария Магдалина“.

 

Гетсиманската градина

От Райнер Мария Рилке

 

Възлезе сив под сивите листа

на спящата маслинова градина.

Той мина смазан и с чело в прахта

на топлите си длани — и отмина.

 

 След всичко туй. И краят бе това.

И сляп дори, ще ходя, ще треперя.

Защо ти трябват моите слова,

че теб те има, без да те намеря.

 

 Не те намирам. В мен те няма, знам.

Ни в другите. Ни в този камък ням.

Не те намирам вече. Аз съм сам.

 

 

Сам със скръбта човешка през нощта.

Не я смекчих чрез теб, остана тя,

а теб те няма. Срам и пустота!

 

 Ще се разказва: ангел прелетя…

Защо пък ангел? Ах, нощта дойде,

безчувствено прошумоля в листата.

 

Апостолите спяха по тревата.

Защо пък ангел? Ах, нощта дойде.

 

 Обикновена нощ пристигна вече —

като стотици тук се спря.

Спят камъни, спят кучета далече.

Ах, много тъжна спря и се обрече

да чака с мен до първата зора.

 

 Но ангелите си остават скрити —

зовът ми тази нощ не бе дочут.

Изгубените страдат без приют:

отритнати са даже от бащите,

отхвърлени — от майчиния скут.

1906