МОН ще финансира още две патриотични програми за училищата

„През тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“. Това съобщи служебният просветен министър проф. Сашо Пенов на кръгла маса на тема „Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество“.

По думите му въпросните програми са „Неразказаните истории на българите“ и „Български образователни маршрути“. За първата няма яснота какво ще представлява, а по втората от пресецентъра на Министерство на образованието и науката (МОН) посочват, че по нея ученици ще могат да посещават музеи, изложби, галерии. Такава възможност те имат и сега – по модула „Културните институции като образователна среда“  по друга национална програма – за съвременна и достъпна образователна среда. 

Националните програми за 2022 година бяха 21 на брой за общо 242.6 млн. лв., или двойно по-голяма сума от м.г. С тях министерството финансира дейности в училищата, за които те нямат достатъчно средства – например за поемане на обезщетенията на учителите при пенсиониране (м.г. за това перо бяха планирани около 70 млн. лв.). Две от програмите м.г. бяха изцяло нови – за спорт и изкуства в училище, за които бяха отредени внушителните 90 млн. лв., и за подкрепа на образователните медиатори (10 млн. лв.).

Министър Пенов също е посочил, че „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“ (това е нова цел на образованието ни, въведена в училищния закон с последните поправки в него, които са в сила от февруари 2023 г. – бел.ред.) като цел и като реализация на образователния процес „и досега“ „присъства от детската градина до края на средното образование в стандартите и в учебните програми през редица предмети„. Посочил е и конкретните дисциплини в училище, които са свързани с утвърждаване на българската идентичност – история и цивилизации, български език и литература и география и икономика. По думите му според изследвания у нас дялът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС.

Учебни програми

Служебният просветен министър е обявил, че резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане. Въпросният мащабен анализ на учебните програми от 1 до 10 клас започна през 2022 г. по времето на бившия министър акад. Николай Денков. След допитвания до ученици, родители и учители бяха установени редица слабости и бяха направени предложения за конкретни редакции. Работни групи в МОН трябваше да ги обобщят и да предложат конкретни промени, но месеци наред, въпреки обещанията, че промените скоро ще бъдат представени, това така и не се случваше. От думите на проф. Пенов през януари в отговор на въпрос на бившия просветен министър Красимир Вълев стана ясно, че МОН смята да предложи промени само за 8, 9 и 10 клас.

Днес той е посочил, че „като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма“. „Дори по редица предмети, в т.ч. история и цивилизации, не се предлагат никакви промени. Прегледът показа, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание). Най- честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете и/или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг и че средното училище няма за цел да представи цялото знание, както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности“, каза министърът. 

Изкуствен интелект

Проф. Пенов е посочил, че едновременно с въвеждането на STEM обучение трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото въз основа на която хората живеят заедно и споделят общата си съдба.

Той е изразил притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците. „Това е тема, която вече се обсъжда на различни дискусионни форуми“, подчерта той. „Лично аз направих опит зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект CHAT GPТ, свързани с историята на България и произведения на български автори, а това може да направи и всеки ученик, който борави с интернет. Възниква въпросът: „Това ли е източникът на познание или учебникът“, посочи той.