Михаела Филева пред Долап.бг: „С любов възпитавам в себе си желанието да бъда все по-добра”

Толкова млада и вече звезда. Навярно е нужна желязна дисциплина, за да си винаги във форма?

Имам късмета да съм много организирана като натюрел. Никога не съм го усещала като “желязна дисциплина”, просто необходимото усилие да вършиш това, което обичаш – ежедневно, ежеминутно, дори да е за сметката на много от свободното си време, дори от времето за сън понякога. Когато човек обича това, което прави, нещата идват една идея по–естествено. Чувствам се щастливка, че пътят ми се е стекъл така, че да имам възможността да бъда артист, който е реализиран и сбъдва мечтите си, свързани с музиката и сцената всеки ден. Работя много, със сигурност, но това че съм организирана изначално ми помага да не приемам като някаква невероятна тежест това, че ми се налага да бъда на много места в един ден, навреме и да оправдая доверието на хората, които са ми го дали.

Да не си била спортист, обикновено те са много организирани?

Занимавала съм се с много спортове. Бях състезател по спортни танци – макар да има допирни точки с изкуството малко или много, създава дисциплина. Също така съм възпитаник на Математическата гимназия “Васил Друмев” във Велико Търново – там също бе от изключителна важност да мога да разпределям добре времето си. Особено като човек, който имаше извънкласни занимания, свързани с естество, съвсем различно от математиката – в моя случай музиката. Жонглирането между многото ангажименти и това да успявам 24 часа да ми стигат са били едни от първите уроци, които съм научила в детските си години.

Артистите обикновено имат по още един поне талант, освен основния. Твоят втори талант какъв е?

Умишлено се провокирам да опитвам всякакви неща, които ми харесват. Извън пеенето обичам да свиря на пиано, пиша музика, текстове, танцувам, може би именно танцуването бе причината да ме поканят за ролята на Есмералда в мюзикъла „Есмералда – Парижката Света Богородица” в Старозагорска опера. Есмералда е много витална, много танцуваща, много движеща се. Предполагам, че режисьорът проф.Горчева е видяла в мен потенциал и заради движенческата ми култура, за да ме покани в състава на солистите. Благодарение на този спектакъл и заради други предизвикателства, които не мога да издам засега, започвам да развивам таланта си за актьорско майсторство, изобщо обичам да се самопровокирам, да търся нови неща, да бъда по-добър артист на сцената.

Като представител на зодия Телец обичаш ли да си похапваш и да готвиш?

Обичам вкусната храна, обичам и да готвя. Моите приятели и хората от най-близкото ми обкръжение знаят – готвенето е един от запазените „методи” за мен да показвам любов.

Имаш ли ритуали преди излизане на сцена, амулет?

Работещо за мен е това просто добре да се подготвям, преди излизането на сцена. Отдавам наистина много време да съм спокойна, че знам материала си добре, да знам защо, какво трябва да се случи на сцената . Добрата подготовка е чудесен антидот против сценичната треска и това усещане за неувереност, което понякога хората лекуват със суеверия.

Имаш ли корепетитор, пианист, на който разчиташ в подготовката?

Благодарение на това, че свиря на инструмент, имам възможност сама да се подготвям. Освен това, изключително много пътувам и е трудно да има такъв човек, който да е с мен из цяла България непрестанно, за да ми помага в ученето на материали, подготовката ми понякога е в странни часове от денонощието, буквално когато имам свободно време. Справям се сама, но това ми е дори приятно, защото не завися от никого.

Имаш ли свои женски ритуали за красота?

Като артист, който често излиза на сцена и му се налага да носи тежък грим, едно от най-важните неща които правя за външния вид и за кожата си е да я почиствам много добре. Другото което правя е хидратация – отвън и отвътре. Пия много течности, слагам си разни кремчета, за да се чувствам максимално добре в кожата си.

Каква емоция е за теб Есмералда? Ти я изпълняваш така, сякаш ролята е писана за теб.

Благодаря за оценката. Неведнъж използвах думата „предизвикателство” в нашия разговор по повод тази роля. Със сигурност тя беше едно от най-категоричните ми излизания от зоната на комфорт за миналата година. Много пъти съм получавала покани да бъда част от състава на големи мюзикълни продукции, но все отказвах. Може би симпатията ми към проф. Горчева и въобще към Старозагорска опера надделяха над моето усещане, че няма да успея да се справя с моите си професионални ангажименти, ако се впусна себераздавайки се в друг проект, който е много по-голям от самата мен – на сцената излизаме над 250 човека – оркестър, балет и солисти. Целият екип имаме страхотна синергия, превърнахме се в семейство, бяхме близо месец тук в Стара Загора репетирайки. Този проект и този спектакъл свързвам на първо място с приятелство. Получих изключително много уроци в професионално отношение. Наложи ми се много да израсна във вокално отношение, за да срещна очакванията на мюзикълния жанр. В него се изисква пеене, което макар че звучи близко, всъщност няма нищо общо с поп-пеенето. Събирахме се с колегите ми оперни певци, за да уеднаквяваме пеенето си, защото те също имаха нужда от помощ, за да зазвучат по-мюзикълно, а с не толкова класическо звукоизвличане. Танцувално работих с Марио Пиаца, който е един невероятен хореограф. Есмералда е много витална, през цялото време се движи и танцува, особено в първото действие на спектакъла, тя е като пеперуда. Много неща научих, много съм благодарна за доверието. Това е дебютът ми на мюзикълната сцена извън учебния театър в Националната музикална академия, където проф. Андрей Аврамов ни влюбваше в това изкуство като подготвяхме ново заглавие в края на всяка учебната година.

Ти си слънчево момиче, какво може да помрачи усмивката ти?

Все по-добра ставам в това, да не позволявам на външни фактори да влияят на това как се чувствам отвътре. Естеството на професията ми го налага. Срещам се с изключително много хора, които имат своите мнения и преживявания, а за капак съм емпат по природа. Ставам все по-добра и в това да пазя себе си, емоциите си, менталното си здраве и да успявам да спазвам дистанция от негативни хора и случки. Може би единственото нещо, което може да помрачи усмивката и доброто ми настроение са големите неща – безвъзвратните загуби на близки хора, предателства идващи от човек, на когото си гласувал безрезервно доверие. За щастие тези неща не се случват често, а и си имам свои решения, начини да се справям с проблемите, без да драматизирам излишно.

Ядосваш ли се на себе си, когато не се представиш високо според очакванията си?

„Ядосвам” не е точната дума, но съм много самокритична. С любов възпитавам в себе си желанието да бъда все по-добра. Правя си критичен самоанализ. Опитвам се да подхождам с разбиране, както го правя към всеки друг човек. Като към някой, когото много обичаш и искаш да стане по-добър. Уча се да проявявам и към себе си доброто отношението, което давам и на другите.

Интервю на Уляна Кьосева