Ваньо Стоилов представи книгата си „Сплав човешка“

“Журналистиката е част от историческите сюжети, които трябва да познаваме”, каза проф. Искра Баева , която представи за първи път книгата „Сплав човешка“ на дългогодишния журналист от вестник “ 24 часа“ Ваньо Стоилов

„Книгата ми „Сплав човешка“ е посветена на темата за необявената гражданска война в България, която се вихри от 1918 г. насам, както и че е крайно време за единение на българската нация и помирение в обществото ни.“ Това каза на премиерата на книгата си  Ваньо Стоилов, кореспондент на „24 часа“ в препълнената зала на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора.

Той сподели, че като кореспондент на „Работническо дело“ в Търговище, Хасково, Стара Загора е започнал да работи по темата през 1985 година.

При мен се случи така, че попаднах в Търговище в разгара на Възродителния процес. След това бях за три години в Хасково, когато стана т.нар. „голяма екскурзия“ и почти през цялото лято на 1989 г. предавах от границата ни с Турция при Капитан Андреево. Преместих се в Стара Загора в началото на демократичните промени и трябваше да следя всички последици от тях. Да не говорим, че точно тогава изгоря и емблематичната сграда на Старозагорската опера, припомни в разказа си пред публиката Ваньо Стоилов.

По думите му най-големият проблем при съставянето на книгата е бил кои истории да влязат в нея и от кои да се лиши.

Според проф. Искра Баева водещият сюжет в книгата е историята на децата от Ястребино, която е водеща в книгата, откритите факти има исторически принос.

Ваньо Стоилов работи по кървавата драма още от 1985 г. когато записва спомените на близки на18-те жертви, разстреляни на 20 декември, 1943 г, сред които и  шест деца. Те са екзекутирани от военните без съд и присъда.

“ В тази книга събрах истории за съдбата на българи преди и след преломната дата 9 септември 1944 година. Видях, че пред смъртта всички са равни – все едно дали хората са писали предсмъртните си писма като осъдени по Закона за защита на държавата или от Народния съд. Големият въпрос тук е докога ще продължава това противопоставяне и не е ли дошло най-после времето за помирение и единение на нацията, още повече, че „Съединението прави силата““, подчерта журналистът.

В книгата „Сплав човешка“ той не представя най-драстичните разкази, с каквито е пълна българската история, а тези, с чийто герои се  сблъсква по време на работата си като журналист. Заглавието идва от едно стихотворение на Васил Узунов, писано в затвора на Стара Загора, в което той пита от каква сплав е изграден човекът, за да изтърпи това, което другите хора му причиняват. Може и да не се чували за поет с име Васил Узунов от Чирпан, но това е най-дългогодишният политически затворник на социалистическа България, хвърлен зад решетките  заради убежденията си. Само един факт – той е прекарал в затвора повече време, отколкото най-известният в света политически затворник – Нелсън Мандела, обясни Ваньо Стоилов.

В книгата има документални разкази за необичайната съдба на единственото партизанско бебе, родено в Балкана, публикувани са историите на политическия затворник Васил Узунов, но и на събрата му по съдба Тодор Кавалджиев, бивш вицепрезидент на България. Не е пропуснат с конкретни материали Възродителният процес, също изправил българи срещу българи. Братоубийството българско не е само политическо – в „Сплав човешка“ възкресявам спомена за най-тежкото произшествие на Българската народна армия – на 19 декември 1967 г. в караулно на Голямата звезда между Харманли и Тополовград. Тогава млад войник, тормозен от старите, убива шест свои другари и ранява тежко други шест, след като прави неуспешен опит да избяга в Турция. Заловен е и след това осъден на смърт. За това момче, което така и не навършва 20 години, ми разказаха не само ранените тогава от него набори, но и дългогодишният директор на затвора в Пазарджик Ангел Топкаров, при който е изпълнена смъртната му присъда.

„Нека спомена само още една история на противопоставяне на българи срещу българи – мнозина помнят Желязко Демирев – Императора като иманяр и човек на ръба на закона, убит през март 2000 г. при криминално престъпление в родното си село Мрамор, Тополовградско. Но малцина знаят, че той е герой от Втората световна война и още приживе, през 1976 г., с лични средства е издигнал паметник на загиналите във войните от родното му село“, каза още Ваньо Стоилов.

Според него основна цел по време на проучванията , някои от които са публикувани в печата, са стремежът му да бъде установена историческата истина такава, каквато е била. „Това е погледът на един журналист към далечни и по-близки събития от нашата история, за които е важно да не бъдат забравени“, обясни авторът.

Финалът на книгата е разказ за един уникален, но за съжаление, малко известен паметник – това е паметникът на помирението в село Винище, Монтанско. Той е единствен по рода си у нас, открит е на 10 април 2012 година. Наричат го и мемориал на толерантността. Какво са направили във Винище? Вместо да съборят или просто да изоставят на произвола на времето една монументална композиция в центъра на селото, посветена на Септемврийското въстание от 1923 година – както направиха на много други места, те сложиха надпис: „Да тачим паметта на предците!“ – неутрален и без всякаква идеология надпис. А върху мраморни плочи изписаха 89 имена на хора от селото – на убитите по политически причини преди и след 9 септември 1944 година, върху друга са имената на политическите затворници преди и след тази дата, на трета – имената на политическите емигранти и интернираните преди и след това. Разбира се, не са забравени и загиналите във войните мъже от Винище.

„И когато човек посети това малко село с този голям паметник, си дава сметка защо не му трябва да ходи чак в прочутата Долина на мъртвите в Испания, за да разбере, че пред живота и смъртта всички сме равни“, завърши разказът си Ваньо Стоилов.