На 23 март 1839 г. в бостънския вестник „Morning Post“ за първи път се появява изразът „O.K.“

Думичката „окей“ е не само „най-великата дума на Америка“, но и най-употребяваната в цял свят. Откъде обаче произхожда тя? Теориите за потеклото ѝ са много, но истината е само една.

Окей. О.К. Ок. Или пък Okay. Това е, впрочем, първата дума, изречена от човек на Луната. Американска дума, както са американски и джинсите. Както думата, така и панталоните са създадени през 19 век. И думата, и джинсите се използват широко, но не и при официални случаи. Така поне пише Алън Меткалф в своята забележителна книжка „OK – The Impossible Story of America’s Greatest Word“ (В превод: „Невъзможната история на най-великата дума на Америка“).

В книгата авторът се опитва да проучи етимологията на този израз. Теориите за произхода на думата се не по-малко от начините за изписване. Някои твърдят, че е от гръцко потекло: „ола кала“ означава на гръцки „всичко е добре“. Други пък се кълнат, че идва от финландското „ойкеа“, което ще рече „наред, правилно“.

Упорито се тиражира и твърдението, че думата идва от неправилно изписаната команда на френските докери, с която изпращали корабите към пристана: „Au Quai!“ – „На кея!“. Има и редица индиански връзки. Така например на езика на племето Чоктоу изреченията, съдържащи твърдения, завършват с думичката „оке“, която има значението на удивителен знак.

Всичко това звучи много интересно, но не е вярно. Истината е много по-причудлива и може да бъде открита в едно ситно напечатано съобщение на вестник „Boston Morning Post“ от 23 март 1839 година. Информацията на вестника е посветена на един хумористичен клуб, а думичката „окей“ е замислена като правописна игрословица: във въпросната статия „окей“ е погрешно изписаната абревиатура на all correct (всичко правилно). В онези години вестниците били пълни с подобни правописни шегички. Малко преди споменатата дата в същия вестник един журналист се измайтапил със съкращението „O.W.“ – погрешно написано съкращение на „олрайт“ (all right).

От Бостън думата „окей“ тръгва по света

Игрословиците със съкращения придобиват широка популярност по онова време и биха могли да се сравнят с днешния опростен и профанизиран правопис в SMS-ите. В далечната 1839 г. „изобретателят“ на думичката „окей“, някой си Чарлс Гордън Грийн, толкова харесва собствения си виц, че през следващите седмици не спира да го използва. И както често става с ината човешки – един хубав ден по-мекушавите характери си казват „окей“ и също взимат думичката на въоръжение.

Думата „окей“ още същата година започва да се появява из вестници във Филаделфия, Ню Йорк и Вашингтон. А оттам се разпространява като вирус и завладява постепенно целия свят.