10+4 художнички нарисуваха света около себе си, мечтите и тревогите си

В изложбена зала „Лубор Байер” на 17 март 2023 г. се откри изложба „Жената творец: думи, цветове, метафори”. В нея участват десет художнички с петдесет произведения живопис, рисунка, керамика, графични експерименти с изкуствен интелект. Те са добре познати и обичани от старозагорската публика и на почитателите на съвременните визуални изкуства. Те се събират специално в Арт група „10+4” – десет авторки, една кураторка и три графични дизайнерки. Идеята за осъществяването на изложбата е по инициатива на Зорница Иванова. Трите графични дизайнерки са студентки от специалност “Педагогика на обучението по изобразително изкуство и графичен дизайн” при Педагогическия факултет на Тракийски университет.
В експозицията могат да се видят произведения на Таня Шивачева, Росица Попчева, Гергана Вълкова, Пенка Стоянова, Татяна Полихронова, Галя Колева, Росица Шидерова, Ивелина Иванова, Диана Петрова, Зорница Иванова, а графичният дизайн е дело на Джулиана Гутова, Петя Иванова, Миглена Колева.
Заглавие включва две посоки на концептуално търсене. Едната е опит за очертаване на образ на съвременната жена творец, която днес е активна част от художествения живот на града и страната. Другата, представя индивидуалните пластични търсения на авторките, тяхната стилова характеристика и предпочитан художествен подход.

Председателят на Представителството на СБХ в Стара Загора д-р Милен Алагенски благодари на авторките за положените усилия и за възможността почитателите на изобразителното изкуство да видят по-пълно тяхното творчество. „Те ни представят много пъстра гледна точка за себе си. Карат мъжката половина на художниците да завижда. Това е предизвикателство да се активизират“- каза Алагенски.

„Идеята за изложбата тръгна от Зорница Иванова. Събрахме се на пръв поглед импровизирано – 10 художнички, един куратор и три студентки, които през цялото време бяха плътно до мене и доста труд положиха до завършване на експозицията. -Това каза при откриване на изложбата д-р Катя Тинева, изкуствовед, куратор на експозицията, уредник в Художествената галерия на Стара Загора и главен асистент в Педагогическия факултет.

Искам да насоча вниманието Ви към Благовещение. Ако се върнем назад във времето, можем да се досетим за онези библейски образи на жени, които Зорница подчерта и извади по нейн специфичен стил. От там, като че ли условно се отвори врата към жената творец. Веднага ще видите, че жената творец обича поезията, обича музиката. Тя е интелигентен, изключителен образ, който има дълбоки мисловни послания към всеки от нас. Това е жената творец, която иска за каже много, защото всички ние говорим, общуваме помежду си, боравим свободно както със словото, така и с визуалния образ. Всичко това минава и през абстракцията, и през декоративното, и през приказното, и през асоциативното. Много са пластовете на метафоричния език, който можете да срещнете тук. Всяка от тях ще Ви накара са се потопите в много емоционален, чувствен свят, който само една жена може да сътвори.

В центъра на експозицията е образът на жената. Той присъства, както в реални измерения, така и в символичните образи, и в най-малките елементи, дори и с най-дребните неща от ежедневието ни, които по странен начин правят връзка с космоса. Всички творби са на границата между миналото и бъдещето, традицията и съвременността, изкуствения интелект и християнското изкуство…Много регистри, много цветове, много метафори“ – каза д-р Катя Тинева.

Диана Петрова

Художничката винаги провокира и себе си и другите, защото

нейните произведения са между класическото и технологичното. Тя

изследва тези гранични възможности, за да постави на пръв поглед

несъчетаемите обекти и образи в концептуални рамки. Без да се

притеснява от новите технологии и възможностите на изкуствения

интелект, авторката смело ги използва, за да постави вечни въпроси:

На къде отиваме? Какво е изкуство? и До къде искаме да стигнем?

Затова нейните концептуални търсения не дават отговори, а

насочват към природата на човека и заобикалящия ни свят,

символа, навлизане в кода на подсъзнанието, противоречията,

балансите и това са само някои от поставените екзистенциални

теми, които биха накарали всеки да се замисли, защото е важен

постоянния диалог, в който твореца участва и иска да предизвика в

него да се включат повече хора. „Пробу(о)ждане“, „Полет“, „Вест“ са

три дигитални композиции на изображения, генерирани с

изкуствен интелект и сканирани от рисунки на картон.

Темата за жената е интерпретирана в представените произведения

и „това е един предизвикателен експеримент с новите технологии,

по начина по който са използвани и вплетени в една търсена

духовна тематика за женското начало и Благовещението.”

*завършва специалност „Скулптура” в ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” (2001)

при проф. Стефан Лютаков. Тя се занимава с графичен дизайн, затова обича

да експериментира с рисунката и иновативните технологии и изкуствения

интелект.

„Обичам да използвам образи на границата – уж разпознаваеми, но

в същото време носещи двойствен смисъл, или противоречивост – една игра на възприятието“.

РОСИЦА ПОПЧЕВА
Художничката в своите произведения се вълнува от теми като раждането,
мистичното, светлината, равновесието, всичко което е отвъд видимия свят.
Затова тя създава символични образи. В една картина съчетава духовното и
мистичното, съвременното и националното, приказното и поетичното. Тя
споделя, че в своето творчество се опитва да говори предимно с визуален
език, не да разказва, а да предава усещания. За нея рисуването не е отдушник,
а начин за изразяване и споделяне на мисли и идеи. В картината „Богородица
плете дантели от слънцето“ е представена връзката между земното и
небесното, в един обобщен образ на жената. Майката-богиня и обикновената
жена създаваща физическа и духовна красота. Темата за сътворението и
раждането е представена, чрез една алегория, която насочва към
ръкотворното създаване на една роба в миналото от всяка жена. Затова дори
самото произведение е съставено от пет парчета платно, които са свързани с
дантела. А „Входа на храма“ е вход към самия себе си, пътя на себепознанието.
„Моят храм е цветен и дантелен”.
„Рисувам Сътворение без да рисувам Господ, рисувам раждане без да
рисувам майка и дете, рисувам нежност без да рисувам прегръдка, рисувам
дом без да рисувам къща, рисувам вяра без да рисувам църква, рисувам
традиции без да рисувам обичай … рисувам себе си по правилния за мен
начин.”
*завършва специалност „Живопис” ВТУ „Св. св. Кирил и Методи“ за нея рисуването и
живописта е семейна традиция. Тя обича да експериментира в своите картини (масло,
акрил, пастел, акварел, хартия, текстил), има интерес и към приложните изкуства
(стъклописи, рисувана коприна, бижута, дантели, вълна). Своята активна творческа
дейност тя съчетава с работата си на преподавател по изобразително изкуство в СУ
„Иван Вазов“. Обича музиката и тишината, може би за това има цикъл от рисунки с хайку

ПЕНКА СТОЯНОВА
Художничката е позната със своите акварели и текстилни пана,
бродирани с шевна машина. В нейните акварели има усещане за
материя, цвят, прозрачност и лекота. В тях, тя прави едно
внимателно изследване на природата и нейните форми, на
предметите от ежедневието, за да ги свърже с космоса и вселената.
Затова, те пресъздават, освен материя, също така и различни
състояния, породени от допира с различни измерения, защото
художничката се вълнува от видимия и невидимия свят.. света на
енергията, който изгражда нашия свят. „Там има светлина,
структура, движение..“ – споделя авторката. В нейните натюрморти,
чрез лекотата на акварелната техника, може да се усети
„материалното и да се отиде отвъд него, чрез фона на свещената
геометрия“, да се почувства формата, вибрацията…
Като цяло, човека, неговата духовна сила, която,изразявайки се в
скритата, засега, истинска природа която е мир, радост, щастие,
любов, светлина, безкрайност….
„Умът работи с външната форма, опаковката, той няма достъп до
същината на нещата, защото няма този потенциал, а зад всяко
нещо стои енергия с определена вибрация, която се проявява в
дадената форма.”
*рисува от дете и се оформя като художник в Школа за изобразителни
изкуства „Родина“, Стара Загора, там тя се учи от Янаки Кавръков и Димо
Генов. Изкуството на акварела усвоява от Атанас Вънчев. Завършва УПК
“Електротехникум“, но това не променя избрания път изцяло свързан с
изобразителното изкуство. Обича поезията на Станка Пенчева и се вълнува от творчеството на Джеръми Липкинг“.

ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Художничката рисува предимно пейзажи, защото усеща притегателната сила
на природата и това и помага в нея да намери силен порив на творческа
енергия и посоки на художествени търсения. Тя се стреми да претворява
всичко, което е около от най-малкия детайл, до емоцията на местата от
където минава, спомените които има породени от силната връзка с родното
място, да намери „ниша към детството”. Пътуването веднъж може да е през
времето и пространството, а следващият път да е реално пътуване, но това
дава силен устрем на вдъхновението. Затова в една картина авторката
сглобява своите преживявания и запазени в паметта моменти. Нейните
пейзажи не са чиста абстракция породена само от емоция, а в тях има и
закодирана символика и поезия.
„Обичам гората, често ходя там и я усещам, свързана съм с нея и там
намирам вдъхновение.”
*завършва специалност „Графика” в ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” (2003) при проф. Никола Хаджитанев. Предпочита живописта и акварела, но обича да променя и търси нови посоки, обича поезията и словото.

ТАТЯНА ПОЛИХРОНОВА
Художничката е добре позната със своите живописни
произведения, в които могат да се открият съчетани множество
фрагменти, които насочват към митове и легенди, натрупани
спомени, пластове между минало и настояще, търсене на различни
регистри на човешката душевност и алегории на нейните духовните
измерения. Нейната живопис е ярка и цветна, защото желанието на
твореца е внушава емоции и позитивни послания. В нейните платна
може да се потопите в дуалността на живота и да усетите „граничния
свят” и за да бъде той разбран и почувстван най-точно си
представете какво е когато сте между сънищата и реалността, между
небето и земята, между емоцията и знака. Този свят е света на
абстрактното, нереалното, фантазното, приказното и както го
нарича художничката „свят, в който може да се случи всичко, защото
е света на естетическите условности”. Така тя изгражда една нова
сложна митология от образи, природни елементи и цветове.
„Моите търсения в живописта са връзката между човека и
природата, митовете и легендите, импресиите от различни
пътувания, мостове между минало и настояще, свещените
територии на душата, митологичните пейзажи…”
*завършва училището за приложни изкуства в гр. Сливен (1986) и ВТУ „Св.св.
Кирил и Методий” (1994). Тя е активен художник с много участия в изложби
живопис и тава успява да съчетае с работата си като преподавател по
изобразително изкуство в Школа за изобразителни изкуства „Родина” и в
редица училища. Член на СБХ. Смесва различни техники (колаж, пигмент,
акрил, масло), обича да постига плътност и богата структура на платното.

РОСИЦА ШИДЕРОВА
Художничката като скулптор усеща пластичната форма, чрез която създава
образи изпълнени с особени чувства и емоции. Тя изследва и търси теми
насочващи към човека, природата, взаимоотношенията между хората
(приятелство, доверие, равенство, взаимосвързаност), всичко това насочва
към дълбоките душевни измеренията. Затова тя търси и пресъздава образа
на жената като фигура вплетена или вградена в керамична форма. Това са
жени-вази като символи, метафори, абстрактни образи разкриващи
красотата на човешката фигура и нейните различни пластични състояния.
„Обичам да работя с глина. С нея успявам най-точно да пресъздам образите,
които желая. В моето творчество основната движеща сила са чувствата и
емоциите.”
*завършва специалност „Скулптура” в ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” (2010) при проф.
Милан Андреев, но създава както керамични изделия, така и керамична пластика.
Затова от всички скулптурни материали, тя обича пластичността на глината. Вдъхновя се от произведенията на Едгард Дюга, Огюст Роден и Хенри Мур.

ТАНЯ ШИВАЧЕВА
Художничката предпочита да се изразява със сложния символичен,
метафоричен, асоциативен „език” на абстрактната живопис. В нейните
произведения няма наратив, а само абстрактни образи и състояния
„инспирирани от природата”, често само фрагменти или душевни пластове,
цветни фактурни усещания, елементи от архитектура, артефакти. Откриваме
геометрия, сложно пространство, скрита визуална експресия и сложна
цветност. В нейните картини няма нищо случайно, композициите са добре
премерени и целят да провокират зрителя към по-дълбок размисъл и
разбиране на скрити послания, емоции, асоциации и може би спомени или
нещо случайно запечатано в съзнанието на твореца. Нещо повече –
откриваме подтик към интелектуално преживяване и мисловно
продължаване на концептуално ниво. Тя предпочита класическите
живописни изразни средства, но експериментира с различни техники (акрил,
колаж, масло, акварел).
„Освен абстрактни образи, понякога включвам в композицията и взети
от натурата, но по-скоро като символи или „цитати“ от природата,
архитектурата, различни артефакти и др. …показвам неща,
инспирирани от природата, състояния, които, надявам се, будят у
зрителя размисли и възможност да доизградят образите и емоциите,
които те изразяват.”
*завършва специалност „Стенопис” ВТУ „Кирил и Методий“ (1981). През годините
преподава в Национално училище за пластични изкуства и дизайн „Дечко Узунов“ в
Казанлък и в Школа за изобразителни изкуства „Родина“, Стара Загора. Тя е дизайнер на
детско облекло, работи текстил (батик), керамика, стенопис и живопис. Член на СБХ
секция „Монументални изкуства”. За нея са вдъхновяващи специални произведения от
различни епохи и стилове, отделни музикални творби и форми.

ЗОРНИЦА ИВАНОВА
Художничката е разпознаваема със своите икони и църковни стенописи. В
тях тя интерпретира по специфичен, индивидуален начин християнската
иконография като обръща специално внимание на образите. Тя търси
присъствието на жената в добре познатите евангелски сцени като
„Благовещение” и „Срещата на Мария с Елисавета” и в една по-непозната
житийната сцена, която показва как „Свети Зосима дава причастие на Света
Мария Египетска”. Символиката в „Благовещение” е дълбока и насочва към
духовните измерения на майчинството и спасението, чрез раждането на
Христос. „Това е диалог между небето и земята, между Бога и човека.
Архангелското благовестие и негото приемане от Богородица.”, както казва
самата художничка. „Благовещението е зачатието на Божия Син. Всяка блага
вест е зачатие на нещо добро и свято, когато я приемем и вложим в сърцето
си.” И когато Мария разбира от ахрангел Гаврийл за интимната радост на
своята бартовчедка Елисавета, Мария тръгва към нея, за да може майката на
Иисус Христос се среща с майката на Свети Йоан Кръстител. Другият женски
образ е Света Мария Египетска, която е пример за дълбоко покаяние. „При
срещата на стареца Зосима със светицата, тя вече е прекарала четиридесет и
седем години в пустиннически подвизи и е постигнала благодатно състояние.
Мъртва за греха, тя не е била подвластна на природните закони – ходела е по
вода, четяла е мисли, укротявала е зверове и се е издигала над земята.”
„Това, което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез
образа” Свети Василий Велики
*завършва специалност „Църковни изкуства” в Православния Богословски Факултет на
ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” (2011). Работи в сферата на църковната кавалетна и
монументална живопис. Нейните интереси са насочени към изучаване на традициите на
византийската живопис и съвременните тенденции в християнското изкуство.

ГЕРГАНА ВЪЛКОВА
Художничката e разпознаваема със своите цветни пейзажи, които отразяват
много и различни състояния, понякога те са магически и метафизични, а друг
път отразяват търсена хармония и тишина. Природата за нея, не е просто
визуално изследване на видимия свят, а пресъздаване на чувства и душевен
баланс. На удоволствие от съзерцанието и усещането за светлината,
отраженията, скритите форми и образите в облаците, водата или терените.
Това, с което се отличават нейните пейзажи е наситената цветност и яркия
колорит. Тя определя своя художествен подход като декоративен, дори
графично бъбрив, наситен със силни емоции, стигащ до психедиличност.
Важното за нея е „търсенето на резонанс на чувствата в природата и
постигане на душевен баланс”, затова тези пейзажи са смесица от силна
цветна експресия в спокойна форма.
„За мен изкуството е светът, в който душата ми се чувства най-добре. В
изкуството намирам баланс и покой, извисяване и удовлетворение. Както се
казва – всичко е изкуство! От вилицата до космическия кораб – всичко е
изкуство! Дълбоко и всеобхватно знание, умение, страдание, понякога –
възторг.”
*завършила специалност „Графика” ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и е усвоила техниката
на графичното изкуство от проф. Никола Хаджитанев. Тя има натрупан опит като
преподавател по изобразително изкуство във Второ ОУ „Петко Р. Славейков”.
Вдъхновява се от много художници: Клод Моне, Диего Веласкес, Густав Климт, Паул Клее,
Михаил Врубел, Валентин Серов, Владимир Димитров-Майстора, Константин Щъркелов,
Иван Милев и редица други съвременни автори. Обича класическа и джаз музика,
поезията на Евтим Евтимов, Ивайло Балабанов, Яворов, Павел Матев, Станка Пенчева.

ГАЛЯ КОЛЕВА
Художничката в своите картини често използва женския образ, като израз на
всички свои послания и творчески концепции. Тя споделя, че „жената е
основната фигура около която изграждам останалите обекти – планината,
сезоните, емоциите, музикалните моменти.” Вдъхновява се от природата,
изследва човешките взаимоотношения и чувства. Тя често тръгва от малките
скици, за да стигне до завършената творба, но този процес е много
динамичен и променлив. Нейните произведения имат изявен колорит с
палитра от ярки, силни цветове и в тях жената винаги е онзи символичен
център, който прави връзката между всичко в заобикалящата ни природа, в
човешки взаимоотношения и дори във фините регистри на музиката и
живописта.
„За мен е много важно в едно произведение да се усеща душата на твореца,
емоцията която го води и посланието което предава чрез творбата си. Важна
е любовта към всичко: дете, любим, приятел, животно, дърво, цвете …! Тази
любов и взаимосвързаност между хората и природата се опитвам да
претворя в картините си!”
*завършва специалност „Графика” в ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” (1999) при проф.
Никола Хаджитанев. Независимо, че е график тя се занимава основно с живопис и
преподава рисуване на деца. Вдъхновява се живописната палитра на Винсент ван Гог, от
сюрреализма на Салвадор Дали и деликатността на Сандро Ботичели, но и на много
други съвременни автори. Обича музиката и киното. Тя почти не рисува с чет ка, а напластява маслената боя и след това използва шпатула.

Изложбата е организирана от Представителството на СБХ в Стара Загора със съдействието на Община Стара Загора и ще остане открита до края на месец март т.г.