Книгата „Мозайка от историята на Стара Загора“ допълва бели полета в новата и най-новата история на стародавния град

На 15 март 2023 г. ,в препълнения с публика салон на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, се състоя премиера на книгата „Мозайка от историята на Стара Загора“. До авторките на изданието , не безизвестните проф. д-р Светла Димитрова – изтъкнат историк, изследовател и Снежана Маринова – дългогодишен библиотекар, (от няколко години и страстен колекционер на стари снимки и картички, предимно за Стара Загора), присъстваха историкът доц. д-р Георги Вълчев, зам.ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и проф.д-р София Василева – историк, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Великолепното конферансие Уляна Кьосева съумя да създаде приятна, дори интимна „усмихната“ обстановка, да премахне границата „сцена-зрител“ и да припомни, че на света няма нищо случайно. В по-предишната книга на проф. Димитрова и г-жа Маринова „На този ден. 130 години от живота на Стара Загора“ е записано, че на 15 март 1908 г. в Пловдив е отпечатана книгата на Димитър Илков „Принос към историята на Стара Загора“. Това е първата цялостна история за града на поетите. И ето, че две дами, влюбени в града си, допълват мозайката от истории, данни и факти на този вечен, романтичен град.

Доц. Георги Вълчев, от когото е уводът в книгата сподели, че е време да се отдаде нужното уважение и почит на хората, които милеят за Стара Загора и се опитват непрекъснато да създават емоции и усещане за една особена принадлежност.

„Това е нещото, което най-много ни липсва днес в страната ни, – каза той.- Нещото, което липсва като спойка в обществото ни.

Най-големият проблем, когато се опитваме да се съберем заедно, е това да успоредим световете си. Всички ние, макар да живеем в едно и също време, обитаваме различни светове: световете на нашите предци са едни, на родителите ни са други, нашите собствени светове се различават от предходните. Световете на нашите деца и внуци също са различни от нашите. За да се съберем, да намерим пресечната точка на тези светове ни трябва миналото, което да направи връзката между тези светове и да проумеем, че нищо не започва и няма да свърши с нас. Нещо, което е огромен дефицит в съвременното ни общество. Настръхнали сме един срещу друг, правим битки от всичко, когато няма нужда.

Това, което „ме запали“ в текста на книгата беше този интересен подход на опита на събиране на различните светове в едно цяло. Това е изключително трудно – да правиш мозайка, която да създаде цялостна картина. А всяка част от тази мозайка да носи своето очарование, своя индивидуален отпечатък, цвят, усещане за допир до града в по-далечното си или по-близко минало.

Обединителната връзка между тези разкази е искрената и неподправена любов към този град и хората в него, към неговото минало, настояще и бъдеще. Връщаме се към миналото тогава, когато искаме да имаме бъдеще, което да ни посочи перспектива, да ни посочи посока.

Разлиствайки тези страници, човек може да открие всичко. Наглед незабележима история може да ни разкрие персонажи, играли важна роля в историята на града и разказът да свърши дотам. Така е изграден композиционно цялостният разказ, че читателят остава с впечатление, че гледа сериал и чака всяка следваща серия. И още едно друго голямо достойнство на избрания подход на авторките: На практика всеки читател може да преоткрие себе си и своето място в разказите. Да изплуват други спомени в паметта му. Защото нашата среща с миналото не е строгият академичен разказ, който е необходим и полезен. Много усилия се полагат, и се надявам това, което поколения историци са положили досега, след време действително да придобие формата на класически академичен разказ.

Понякога, залисани в ежедневието, сблъсквайки се с някакви проблеми, спомените ни връхлитат изведнъж, без да сме очаквали. Ето, това ни предлага „Мозайка от миналото на Стара Загора“, което Светла Димитрова и Снежана Маринова са сглобили. Подобен вид книги са изключително полезни, защото човек не е длъжен да ги изчете от кора до кора. Може да отгърне, да прочете част от нея, да я остави, да отлежат впечатленията и след време да продължи с четенето. Това е изключителна привилегия за читателите в днешно време, защото загубихме идеята за лекия, непринудения разказ. А всички събрани 96 разказа в книгата носят тази характерна черта- когато са правени с любов, със знание, зад което стоят дългогодишни професионални усилия и се четат много леко. Те не измъчват читателя. Те провокират да се заровиш в темите, да протегнеш ръка към други книги. И така миналото на този град да оживее в съзнанието на всеки един.

Макар да сме историци, добре съзнаваме, че ровенето в миналото има единствена голяма цел – да видим накъде вървим. Дай Боже, тази книга да сложи своя прекрасен отпечатък в очертаването на това бъдеще и да помогне на не един или двама млади старозагорци да намерят смисъл да стоят тук, да продължават да работят за бъдещето на този град и да оставят следа в него“- сподели доц.д-р Георги Вълчев.

Думи за „Мозайка“- та каза и научният редактор на изданието проф. д-р София Василева. Тя сподели, че преди време е работила 10 години в Регионалния исторически музей на Стара Загора. „Няма да скрия, че от Светла и Снежана съм се учила по какъв начин да подхождам към местната история и историята на Стара Загора. За мене беше голяма чест, когато се обърнаха към мен да бъда научен редактор.

Когато видях ръкописните стотици страници бях сигурна, че те всичко са написали. Допреди тази книга си мислех, че добре познавам в детайли историята на Стара Загора, но се оказа, че вътре има много неща, които промениха това мое усещане.

Това, което ще направи впечатление на читателя в книгата е изключително лекия, разказвателен начин , по който е поднесена информацията. Действително зад тази ефирност, лекота и елегентност стои огромен професионализъм и ерудиция, изключително добре познаване на детайлите, за да се направи преценка как най-добре фактите и информацията да се поднесат. Убедена съм, че и двете са имали огромни дилеми какво да включат и какво да оставят за следващата си книга, защото подозирам, че ще има и следваща част, за което се надявам.

Невидимата нишка в тази книга е постигането на ефекта на миналото в настоящето. Според мене те именно това са търсели. Вървейки по правите улици на града, гледайки нейните забележителности, читателят да получи ефекта на присъствие. Когато прочете текстовете свързани например със Старозагорската опера, с театъра, Пощата и минавайки покрай тези сгради, абсолютно съм убедена, че този, който е прочел книгата, ще ги види по различен начин от досегашния. Това е едно от най- големите достойнства на тази книга.

Книгата ще има огромна аудитория от различни поколения. Тя е много по-различна от така наречените научни текстове, в които с огромна прецизност се изброяват факти и събития, като се търси съвсем друг ефект“ – сподели проф. Василева.

Проф.д-р Светла Димитрова разказа любопитна история, свързана с наскоро починалия Христо Буюклиев – дългогодишен директор на Старозагорския музей, археолог и откривател на стотици безценни артефакти:

„Като млад археолог Христо Буюклиев работи на Чаталка. Това е местност край Стара Загора, където е трябвало да се построи язовир. Защо разказвам тази история? Защото днес разбрах, че млади хора са решили да отидат на Чаталка и да почистят разкопките, които са буренясали…

Чаталка е дала изключителни артефакти за Старозагорския музей. Те са попаднали в ръцете на голям професионалист, какъвто е Христо Буюклиев. Той прави публикация върху един меч, който нарича „сарматски“. Изследва този меч, констатира че има много интересни украси, има злато върху тях, дамги, нефритена скоба…Той започва да търси паралели и открива, че това най-вероятно е меч, принадлежал на сарматския цар Енисмей . Сарматите са общност, която живее на север от Каспийско море

По някакъв начин този меч попада в гроб на тракийски войн, погребан в Чаталка. Буюклиев не е открил дали мечът е бил завоевание на знатния тракиец в битка или е подарък от царя в знак на уважение. Това остава загадка и до днес.

Минава време. Той прави публикация в авторитетно издание

След години, вече бях директор на Старозагорския музей, когато получихме покана от Бон, от една от най-големите зали в Германия „Гуденхайм“ , където уреждат изложба, свързана с китайската династия от град Кси ян – една от древните китайски столици. Известна е с това, че там се намира гробницата с теракотените войни. Тази столица е първата стъпка на пътя на коприната. От там поискаха да занесем от Старозагорския музей нефритената скоба на меча, който Буюклиев беше открил. Останах много изненадана защо от Бон искат точно тази находка. После получихме писмо от тях, че след направено проучване констатират, че в България се съхранява артефакт, който показва връзката с Китай по пътя на коприната . Друг артефакт, намерен в Унгария, малко парче коприна, била втората връзка на Европа с пътя на коприната в древността.

Предоставихме меча след сериозна застраховка от 500000 евро.

След експонирането му, отидох да го прибирам. Поканиха ме в техните впечатляващи фондохранилища. Специалистите, в бели ръкавици, внимателно извадиха меча,обвит в специална опаковка, сложиха го в специална кутия. Докараха охранителна фирма да ме съпроводи до самолета на летището. Качих се в самолета, като меча е до мене в специална кутия. За меча беше платен с билет, до мене.

Пристигнах в София. Слязох от самолета и с меча се качих на автобуса. Стигнах до автогарата и се качих на автобуса за Стара Загора. Като ме видя шофьорът с кутията ми нареди:“Тоз багаж долу!“ Не можех да му кажа какво нося. Музеят нямаше нито кола, нито охрана. Само му казах, че това което нося, струва много скъпо. Само застраховката му е 500000 евро. Той ме погледна строго и нареди:“Вземай си го това, да си седнала на таз седалка и да не си мръднала от нея!.

Слязох в Стара Загора. Прибрахме меча. Разказвам тази история и заради Георги Вълчев, който по това време, като началник на отдел „Култура“ в Общината, самоотвержено успя да намери хубави витрини, в които да се експонират старозагорските артефакти. И Тихомир Димитров, който беше зам. кмет в Общината, присъства тук сега, защото си спомням по онова време колко трудно се намираха пари за такива неща …

Така се случи, че мене ме махнаха от музея, а Георги замина за София. Но отидете да видите меча. Находката действително е уникална.

Какви са поуките: Трябва добър професионалист да направи разкопки. Трябва да ги публикува на важно и правилно място. Трябва някой да прочете това, което е направил професионалистът. Трябва да си пазим артефактите така, както това правят в Германия и да се отнасяме с тях с нужното уважение“- разказа проф.д-р Димитрова.

„ Ние много преживявахме, когато трябваше да събираме книгата, да я оформяме, да я отпечатваме, да търсим средства, – сподели Снежана Маринова.- Мислехме, че ще излезе 250 страници, а тя излезе със 100 повече. И тогава започнаха съмнения, кой ще чете в наше време такава голяма книга. Донякъде това е свързано и с начина, по който представяме историите и с начина по който те са подредени. Текстовете са кратки, но на някои места единият текст и едната история, води друга, в друга рубрика. Беше ни много интересно, когато трябваше да разпределяме материалите в тези рубрики. Не се учудвайте, че има рубрика „От тук, от там“. Не можахме да решим къде да сложим някои от историите – дали в „Личности“, дали в „Сгради“, дали в „Събития“…Вече за музейните експонати беше ясно. Голяма част от материалите не можаха да влязат в това издание. Затова, както се казва, следва продължение.

Още по-важно е, че докато книгата беше под печат, за някои от историите дойде информация за продължение. Обадиха се хора, които са свързани с едно или друго събитие, с една или друга личност. Тъй като се занимавам и с колекциониране на картички и снимки, започнаха да ми носят от лични архиви, които допълваха това, което години наред със Светла събираме.

Началото беше през 2005 г. с един малък проект, когато двете с нея обиколихме Държавния архив, историческия архив на БАН, регионалните архиви и библиотеки, за да опишем всичко , което като визуален материал се съдържа там за Стара Загора. Много ни помогна при издирвателската работа старозагорският вестник „Дума“ излизал от 1926 до 1944 г. В Стара Загора са издавани интересни книги като заглавия и автори, които са представили своите проучвания. Малко хора знаят, че един от бащите на историята на българската авиация Асен Йорданов, е бил учител в Старозагорската мъжка гимназия. По това време издава една малка книжка за въздухоплаването. За наш късмет тя е част от фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

За нас беше любопитно как старозагорци са реагирали на националните събития от ХХ век- обявяването на независимостта на България през 1908 г., посещението на Фердинанд в Стара Загора, обявяването на Балканската война в двора на храм „Св. Богородица“, как през 1927 г. са посрещнали малкото останали живи опълченци, когато Стара Загора отбелязва 50 годишнината от освобождението на града. Както знаете Стара Загора е оперен град . И в двата дни, в които са тези тържества, са представени оперите „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов и „Трубадур“ от Верди“.

Снежана Маринова специално благодари на хората, с които са се консултирали – Николай Гичев, Димитър Желев, колеги от други библиотеки и музеи. По-голямата част от илюстрациите са от частни колекции, от фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, от Библиотека „Родина“ и др.

Според нея най-интересното за в бъдеще е развитието на публикуваните истории и разширяване на информацията, която читателите могат да получат от книгата.

Дълго време двете авторки даваха автографи на успелите да закупят „Мозайка от миналото на Стара Загора“. За останалите остава възможността да четат от електронното издание.

Росица Ранчева