С ретроспективна изложба Стара Загора чества 100- годишнината от рождението на художника Георги Стефанов

На 14 март 2023 г. от 18.00 ч. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита ретроспективната изложба „ГЕОРГИ СТЕФАНОВ /1923-1985/“. Посветена е на 100 годишнината от рождението на художника. В експозицията са включени 40 произведения на автора от различни периоди на неговото творчество. Основната част от тях са свързани с пейзажа, портрета и натюрморта. Подбрани са от фонда на Старозагорската художествена галерия и от наследниците на Георги Стефанов.

На 12.06 2020 г. в деня на своята 60 -годишнина синът на Георги Стефанов – художникът Тошо Стефанов даде интервю пред Долап.бг. „Просто искам да рисувам!“ Припомняме какво е каза синът за баща си:

Второ поколение художник съм в нашата фамилия. Роден съм и съм живял в ателието на баща ми Георги Стефанов – на тавана в блока на бул. „Руски“ и канала на ул. „Братя Жекови“. Таванът постоянно течеше при дъжд. Баща ми постоянно се качваше на покрива да го залива с асфалт. Майка ми простираше прането на въжета, които татко опъваше по дължина на ателието. Баща ми рисуваше между прането и статива. Цялата къща миришеше на бои и терпентин. С това съм израснал. По разкази на майка ми, на едно малко столче съм стоял кротко и с часове съм наблюдавал как баща ми рисува, как приготвя палитрата, грунда…Никога не съм имал друго желание, освен да стана художник като баща ми. Много от малък съм искал единствено да рисувам. Израснал съм в ателието, в много специалната атмосфера, която и до ден днешен не бих заменил за нищо друго. Винаги, винаги съм искал само да рисувам.

Какъв човек беше баща Ви?

Прекрасен! Много добър! Винаги гледаше да помага на другите, никога не се е замислял за себе си, за някакви материални изгоди. Дълги години живяхме на този таван. Но от друга страна бяха хубави години. При него се събираха много негови приятели, предимно художници и хористи от операта. Най-ярки спомени пазя за Антон Дамянов. Бати Антон беше завършил сценография. Живееше близо до нас и много хубаво пееше. Събираха се често и пееха в ателието до сутринта. Беше много красив и харизматичен човек. Покрай тях се събираха Иньо Дебелият и Николай Качето от операта, чичо Жоро Славов, който хем беше адвокат, хем художник, Гошо Монев от Кукления театър…Идваха с опънатите платна и рисуваха у дома. Пееха цели опери. Беше много истинско и красиво.

Дълги години татко беше творчески секретар на Групата на художниците. След него стана Иван Попчев.

Баща ми беше преподавател в Института за усъвършенстване на учители. Направиха учителски блок и тогава се преместихме в нормално жилище – вече бях голям. Аз продължих да рисувам и ателието остана за мене и досега.

Кои бащини житейски уроци и за занаята, запомнихте завинаги?

И той така казваше: рисуването е занаят, на който трябва да си отдаден всецяло. Дори последните му дни, когато си отиваше, ме повика да ми каже как се прави грунд. Тогава нямаше готови грундове. Всеки сам си опъваше платната, сам си ги грундираше. Започна да ми обяснява колко туткал, колко това, колко онова, колко да ври, как се пипа с трите пръста да лепне. Беше тънка работа да си направиш хубав грунд. Ако не е добър – платното се напуква и боите падат.

Той ме научи как се създава една картина. Нещата се преживяват. Когато рисуваш трябва да бъдеш сам, да усещаш с всичките си сетива това, което те вълнува. Научил ме е на естетика, да различавам кое е естетско и кое – не. Кога една картина е готова. Има такъв момент – когато е готова, ако продължиш да работиш по нея се разваля композицията, балансът. Това е най-важно чувство за художника: Да усетиш кога нещата са станали и да спреш да работиш.

Бавно стават рисунките. Рисувам бавно- на етапи. Не ги правя всекидневно. Нарочно това, което съм захванал, го оставям. След два-три дни отивам, пак го виждам. Обръщам го обратно. Отново навлизам в идеята и така, постепенно ги довършвам. По-добре се вижда композицията, цветовете, вложената мисъл. Обичам да работя картините си на цикли, на серии. Проблемът не мога да реша с една картинка. Рисувам повече варианти, докато се изчерпи този цикъл. След това идва нова идея. Възможно е първоначалната да не е изчерпана докрай, но продължавам да я развивам в друга посока.

А житейският урок на баща ми беше да бъда добър човек, коректен, етичен към другите. Това е най-важното. Постоянно да даваш и да помагаш на другите, без да чакаш отплата.

Росица Ранчева