Учителката Елисавета Георгиева, която дари на старозагорци ушито от нея знаме: „Със знаме се върви напред и нагоре!“

На 3 март 2023 г., на площада пред Община Стара Загора, пред многохиляден народ, след ритуала по издигане на Националния трибагреник, знамето на Стара Загора и на Европейския съюз, се състоя вълнуваща церемония. Учителката по география Елисавета Георгиева от Панагюрище, дари на кмета на Стара Загора Живко Тодоров знамето, ушито от нея и посветено на героите от Стара Загора и Шипка по време на Руско-турската война 1877/1878 г. Кметът благодари за направеното дарение, връчи на госпожата Свидетелство за дарение и предаде знамето за вечно съхранение на Петър Калчев -директор на Регионалния исторически музей. Той съобщи, че знамето ще бъде съхранено във фондовете на музей.

Госпожо Георгиева, откога се занимавате с везане на знамена?

Веза знамена от 2005 г. Първото знаме съм дарила на големия български войвода Володя Стоянов. Знамето, което дарих на Стара Загора е 26 по ред и 24-то, което дарявам. Освен знамена везам и за Царските двери и дарявам на църкви и манастири, които са свързани с историята на България.

Къде се веят Вашите дарени знамена?

В Северна Америка, в Европа, Азия и Австралия – на български културни центрове, на стари български столици. Най-много знамена имам в Бесарабия, при нашите бесарабски българи, защото това е резервът на Майка България. Те са по-съхранени от нас по дух. Знамето на Райна Княгиня е дарено на Болградската гимназия. Знамето на Христо Ботев се намира в село Задунаевка, където Христо Ботев е бил учител. Знамето за Кубрат е дарено в Мала Перещепина, на гроба на хан Кубрат. Знаме има и в село Кубе на Александър Балан и др.

Кои са причините да направите знаме за Стара Загора?

Две са причините: Хубавото от пандемията беше това, че имах време да сбъдна една моя мечта – да се запозная с литературното творчество на Яна Язова. Много бях чувала за нея, но до този момент нищо не бях чела. Много от книгите й вече съм прочела. Когато стигнах до трилогията „Балкани“ бях вдъхновена от начина по който тя показва героизма на Шипка. Малко дни след това попаднах на материал за героизма на защитниците на Стара Загора през лятото на 1877 г.: 15000 загинали, 10 000 принудени да напуснат родните си места, целият град опожарен до корен. Това е героизъм, който няма равен в българската история. Знам и думите на Макгахан, който казва, че върху пепелището останало от този град, никога не може да изникне ново селище. А Стара Загора не само че е възкръснала като птицата Феникс от пепелището, но процъфтява. Това сега е един от най-големите и най-красивите български градове.

Какво представлява знамето?

Знамето с размери 150 на 90 см е ушито от зелена и червена коприна, извезано със златни сърмени конци и е посветено на героизма и величието на старозагорци, изгорели в пламъците на Руско-турската освободителна война през 1877/1878 г. Исках да спазя старозагорската традиция – зеленият фон и лъвът. Лъвът изразява силата на старозагорци в тези боеве. Те са устремени, те са победителите, независимо от дадените жертви. Свидетелство за това са техните наследници. Лъвът – има го и на Старозагорското знаме върху зелен фонд. Има четири украсителни елемента. Работата за тази страна ми е отнела 485 часа.

От другата страна върху червен фон, е Паметникът на свободата на връх Шипка. Червеният цвят е метафора на кръвта на загиналите герои. Най-отгоре е преклонението ми през подполковник Павел Калитин и всички, загинали, но нито едно българско знаме и досега, не е пленявано от врага. „Със знаме всичко е възможно“- казва Макгахан. Това е единственото знаме, което е наградено с орден за храброст през 1881 г.

От двете страни на знамето има два гълъба. Те са символ на Бог, на мира и на свободата. Какво по-хубаво от това, човек да живее свободен?! Нищо на тази земя не може да възпре свободния човек. Свободата е дух! Свободата е избор!

Най-отдолу, под вечния символ на България е избродирано четиристишието от безсмъртната ода на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“:

„..и днес йощ Балкана щом буря зафаща

помни тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва, и от век на век“

Иван Вазов

Това е моят поклон. Аз съм вдъхновена. Знамето не е бродирано с ръце, а със сърце.

За колко време направихте знамето?

Това знаме е работено 8 месеца. В него има 1009 часа работа. Преди да работя някое знаме винаги се запознавам с подробностите. От Регионалния исторически музей получих достатъчно литература, свързана със Старозагорското въстание от 1875 г., битката по време на Руско-турската освободителна война и Самарското знаме. Знамето, което съм изработила е вдъхновено от боевете за защита на Стара Загора и боевете при Шипка. За мене това е границата между робството и свободата. Защото, ако няма Стара Загора, ако няма Шипка, нямаше да се радваме днес на свободата. Величието на България минава през подвига на загиналите за свободата на отечеството ни.

Времената са разделни, но аз по този начин изразявам почитта си към тези, които са пролели кръвта си за Майка България и костите им още се белеят по планинските върхари. Това са 800 финландски бойци, 3600 румънци, австрийци, поляци, украинци, руснаци, българи…63000 са загиналите българи по време на Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. 64000 са загиналите от другата страна…

Поклон и благодарност.

Каква техника сте използвали при везането на знамето?

Използвала съм технологията, с която Райна Княгиня е извезала знамето на въстаниците. Изслезвала съм я много обстойно. Тя е обикновена и величествена. Отдолу се слага нещо за подложки. В миналото са използвали картончета, които са покривали с различни бодове, като картончето остава вътре. Сега ползвам едно PVC – фолио, което се залепва върху плата и отгоре се покрива със сърма. Всичко е ръчна изработка, която предава релеф и финес на знамето.

Моята воля е знамето да се съхранява в Регионален исторически музей Стара Загора.

Какво е за Вас понятието за знаме?

Със знаме се върви напред и нагоре. То е символ към бъдещето, към свободата, към знанието и доброто.

Въпросите постави Росица Ранчева