Стара Загора на ръце и със сърце пренесе 300-метровия национален трибагреник до „Самарското знаме“

Празничният ден за града-герой Стара Загора започна с песента на църковните камбани. В катедралния храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ Негово преподобие архимандрит Богослов Димитров – протосингел на Старозагорската митрополия в съслужение със свещеници от всички църкви отслужи благодарствен молебен за целия български народ.

Точно в 10:15 ч., в парк „5 октомври“, на място, където на 5 октомври 1879 г. областният управител на Източна Румелия княз Александър Богориди полага първия камък за възстановяването на опожарения и обезлюден от турците град има паметна плоча, а до нея паметник, посветен на руските войни освободители. Пръв, от името на признателните старозагорци, венец положи и се поклони кметът Живко Тодоров. Стотици ученици и млади хора покриха с цветя едно от местата, от които започва новото летоброене на прекрасна днес Стара Загора, перлата на Тракия.

Сетне, от всички страни към площада заприиждаха деца, ученици и младежи, семейства, граждани и гости на града, пристигнали специално, за да участват в едно от грандиозите събитие в най-новата ни българска история – пренасяне на 300-метровия трибагреник през целия град до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ или както народът с респект и любов го нарича „Самарското знаме“.

В тържествения военен ритуал за издигане на Националното знаме участваха общинското и областното ръководство на Стара Загора, общински съветници, свещеници, представители на Втора тунджанска механизирана бригада начело с генерала си, Военният духов оркестър.

След емоционалните слова на водещия на събитията актьорът Ивелин Керанов за Знамето на България, се състоя паметна церемония , извън традиционния сценарии.

Елисавета Георгиева от Панагюрище е извезала знаме, посветено на бранителите на Стара Загора. Идеята за знамето у госпожата се е зародила, когато прочела романа „Шипка“ от Яна Язова. След като се е запознала подробно със събитията в Стара Загора през 1877 г. – опожаряването на града и клането на българите, тя се захваща с извезването на знамето за почит и памет.

Панагюрката Елисавета Георгиева е везала 1009 часа знамето. Според нея голямата душа и голямото сърце на българина е въплътено в това парче плат 90/170 см. в знак на почит и възхита.

„Имам честта да изработя и да даря на град Стара Загора това знаме. То е посветено на бранителите на града през жаркия юли 1877 г., каза пред препълнения с народ площад г-жа Георгиева.- Боевете при Стара Загора и Шипка са границата между робството и свободата. Никой на тази земя не може да възпре свободния човек. Една велика и свята е България. Нека я пазим, за да ни има. Защото най-свидното на този свят са думите:“Майка и Родина“.

Да живее България!“

Елисавета Георгиева връчи знамето на кмета на Стара Загора Живко Тодоров. От свое име и от името на старозагорци той благодари на г-жа Георгиева за това, че е извезала знамето, посветено на боевете край Стара Загора през 1877 г. Така съхранявайки паметта, ще отдадем заслуженото признание на загиналите за свободата на България.

„Радвам се, че има българи като учителската Елисавета Георгиева- българка с много силен дух. Това , че със собствените си ръце прави своя дан за делото на България заслужава голяма благодарност“- каза градоначалникът. Той предаде знамето на директора на Регионалния исторически музей Петър Калчев. Той на свой ред благодари на г-жа Георгиева за нейния благороден жест и съобщи, че знамето ще бъде съхранено във фондовете на музея и ще напомня за трагичните събития през юли 1877 г., когато хиляди старозагорци са загубили живота си. Да бъде вечна паметта им!

После започна походът – поклонение на Знамето към „Старозагорската Шипка“. За това събитие няма думи. То е толкова духовно, пречистващо и емоционално зареждащо, че само може да се почувства , дори не с ума, а със сърцето. Хиляди знамена – малки, средни, големи – гигантски. Стотици млади и стари – наметнати с трибагреника, дечица- качени върху раменете на татковците – също със знаменце в ръчиците. Девойки облечени в пищни сукмани – нарисували лицата си в бяло, зелено и червено…Едно необяснимо вълнение, един родолюбив взрив- красив, завладяващ, жадуван, неповторим, беше обхванал целия град…

Трикилометровата колона поведоха първото копие на Самарското знаме и на Старозагорските въстаници от 1875 г., знамената на днешна Стара Загора и на Република България. След официалните лица, водени от кмета и заместниците му, общински съветници, почетни граждани, военнослужещи и свещеници беше началото на 300 метровия трибагреник, носен от 250 военослужещи от Втора тунджанска механизирана бригада. През целия път до върха до тях от всички страни имаше непрекъснато желаещи, които с трепетно вълнение също пренасяха сякаш не парче плат, а българската чест, слава, несъкрушимост и увереност.

Когато Знамето стигна до подстъпите на „Бранителите“ , целият хълм беше вече завладян от безброй много хора…

Вляво от стоманеното Самарско знаме , на почетна стража, позиция беше заела дружината от „Традиция“. Със залп на пушкалата те посрещнаха 300-метровия красавец, зареден с любовта и добрата енергия на толкова български сърца.

Най-дългото знаме в България „прегърна“ 50-метровия монумент на Самарското знаме и се извиси над вечната стража под него – шестимата български опълченци и руския офицер с щикове, символ на непреодолимата преграда и саможертва!

Тук, на хълма, където през 1877 г. се е разгоряла битката за града бе кулминацията на общоградското честване „Пред падналите за България – поклон!“

„3 март 1878 г. е сакрална дата за България. Това е датата, на която ние възстановяваме българската държавност, – каза в празничното си слово кметът на Стара Загора Живко Тодоров.- Това е датата, мечтана от всички български революционери. Това е датата, на която ние успяваме да отвоюваме своята свобода.

Но защо сме днес тук, в подножието на монумента „Бранителите на Стара Загора?“ Какво трябва да помним и да не забравяме?

Не трябва да забравяме, старозагорци, Старозагорското въстание през 1875 г. Не трябва да забравяме битката край Стара Загора през юли 1877 г., в която със чутовен подвиг Трета опълченска дружина, ръководена от подполковник Павел Калитин, успява да съхрани Самарското знаме. То е извезано от монахините от Иверския манастир край руския град Самара. След това е предадено на българското опълчение. При предаването му знамето е захванато за дръжката със златни перони. Последният перон е забит от войводата Цеко Петков, който сваляйки калпака си казва:“Да помогне Бог, това свето знаме да премине открай докрай нещастната българска земя. Нашите майки, жени и деца да изтрият с това знаме скърбящите си очи. Всичко нечисто, поганско, зло, да бяга от страх пред него, а след него да настане траен мир и благоденствие!“

Уважаеми съграждани, Самарското знаме е едно от най-важните български бойни знамена. Това е единственото знаме, което е наградено с орден за храброст. Затова сме тук. За да почетем паметта на тези, които отдадоха живота си, които с телата си запазиха нашата памет! Поклон през загиналите за свободата на България! Поклон пред всички руски, финландски, украински, румънски, белоруски и други войни, оставили костите си в нашите земи.

Можем да говорим много за днешния ден. Най-важното е да предаваме на идните поколения, че ние сме горд и храбър народ, който със собствени сили извоюва свободата си. И днес ние градим бъдещето си по наша воля!

Честит празник, българи!

Да живее България!“ – каза градоначалникът.

Пред величествения мемориал, венци на признателност бяха положени от името на президента на Република България, на Община Стара Загора и Общински съвет – Стара Загора, от областния управител на област Стара Загора, от Втора тунджанска механизирана бригада, от Старозагорска света митрополия и Тракийски университет, Областна дирекция на МВР, от Тракийски дружество „Одринска епопея“, от РЗОК – Стара Загора, Ротари клуб и др. Стотици граждани оставиха с поклон своето цвете в знак на признателност.

Голям концерт изнесе „Гласът на България“ Петя Панева.

Росица РАНЧЕВА