На 28 февруари отбелязваме 129 г. от началото на залесяването на Аязмото

На 28 февруари 2024 г. се навършват 129 години от началото на залесяването на сакралното за старозагорци Аязмо от митрополит Методий Кусев.

На 28 февруари 1895 г. Старозагорският митрополит Методий Кусев собственоръчно е засадил първите борчета на Ахмак баир и като апостол е положил основите на грандиозната си екологическа програма в своята епархия. През 1897 г. той иска чрез тогавашното Министерство на външните работи и изповеданията да му се доставят горски и декоративни фиданки от Франция, Испания и Мала Азия. В следващите години чрез частни фирми се доставят голям брой чуждоземни дървесни и храстови видове, предимно южни и субтропични – хималайски бор, евкалипти, кедри, криптомерия, гръцка ела, испанска ела, паламудов дъб и др. За периода до Първата световна война на Аязмото са създадени повече от 500 дка горски култури. След това работата продължава, като интересът на залесителите се насочва и на изток, по баира Казлера, и на север, където се обхващат още по-големи площи.

Паркът е разположен по южния склон на Сърнена Средна гора на площ от 3200 дка, заети от разнообразни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Част от територията му представлява паметник на парковото и градинското изкуство от национално значение. Предлага голямо разнообразие от алеи и пътеки. Дом е за повече от 80 вида екзотични дървета и храсти от най-различни части на света. Особен интерес представляват алепския бор и алепския дъб, лавровото дърво, моливното дърво, гинко билоба и др.

Аязмото получава името си от българското християнско население и означава лечебен извор. Местността е една от най-високите точки на град Стара Загора след кв. Дъбрава. Паркът е част от планинският дял Сърнена гора. Надморската височина варира от 260 м. до 430 м. в най-високите си части. Много често явление през зимата е да има снежна покривка, за разлика от центъра на града.

ИСТОРИЯ

Аязмото е свързано с преданията, че княз Борис І приема тук християнството. В църквата „Свети Тиодор Тирон“, която се намира на върха на парка , има стенопис с покръстването на княз Борис I. Стилът на стенописите е уникален и се среща единствено в Стара Загора. Изображенията са пресъздадени от множество малки квадратчета в богата гама от цветове и фреските изглеждат като мозайка. В полза на това твърдение са и няколко безспорни факта като вековната почит на населението на града към върха на Аязмото. Всяка година на Тодоровден, деня на светеца – покровител на града, българите се изкачвали на върха на Аязмото и се миели с чудотворната вода на извора. Свещеници от близката църква „Св. Троица“, където има специален престол и икона, посветени на светеца, са отслужвали литургия на върха. Именно тук е бил разположен центърът на мощно християнско средище от около 10 манастира и скита. До момента са открити 7 древни манастира и един голям дворец. По тази причина в първите векове на османското владичество близкият Змейовски проход се наричал на турски Килисанджа дервент–Църковен проход. Едва след решението на Политбюро на БКП през 1951 г. за „борба с религиозните предразсъдъци“, традицията е забранена, а Аязмото се превръща просто в парк.

Княз Борис умира на 2 май 907 г. Борисовден винаги се е празнувал на тази дата с литургия в църквите. Само и единствено в Стара Загора преди Освобождението всички духовници са излизали на този ден на Аязмото и са превръщали службата в градски празник.

От цялата територия на средновековна България, единствено тук, в Стара Загора местното население вярва и пази спомена, че покръстването е станало в техния град и ежегодно чества това събитие. В чест на това събитие с редица решения новоосвободените старозагорци, наред с възстановяването на своя разрушен град подчертават исторически изградения му духовен образ. Те кръщават първото си построено в 1885 г. училище, улица и една църква в града на името на княз Борис Покръстител. И до днес миряните старозагорци знаят, че именно Св. Теодор Тирон е духовният покровител на Града на липите още от 864 г. до сега.

На 2 май 1895 г. – Денят на цар Борис Покръстител, е положен първият камък от Старозагорския митрополит Методий за новия храм. С решение на Светия синод вторият му престол е на името на княз Борис. Църквата „Свети Теодор Тирон“ е записана в книгата на ЮНЕСКО като уникална и единствена поради факта, че единствено в нея е представена българската носия от преди над 300 години. Другото любопитно нещо в този храм е, че той е целият иконописан само с български светци.

В публикация от февруари 1944 г., озаглавена „Легенда за Аязмото“ четем: „В този храм е приел Христовата вяра и Св. Цар Борис. Отдалеч дошъл той чак зад Балкана. Защото там (в Плиска) бил обграден от езичници–боляри и князе, безмилостни врагове на християнството. Затова дошъл той тук, в българския християнски град Верея. Тук дошъл с радост и възторг, сред християни да приеме своето кръщение. Затова е толкова свято това място“.

През 1910 г. чужди историци посещават Стара Загора по време на научен конгрес в София, състоял се от 24 до 28 юни. Това са проф. Иван Савич Палмов, преподавател по история към духовната академия в Санкт Петербург, богословът Александър Чучулаин и журналистите Гучков и Крамарж. Всичките те твърдят, че цар Борис се е покръстил именно на старозагорското Аязмо, като един от тях дори възкликва: ”Вие не знаете върху какво важно и свещено място стоим!“

Проф. Палмов допълва: „Св. Княз Борис на 3 пъти се срещал с византийския патриарх Фотий тук за водене на преговори по въпроса за покръстването… Известно е от историята, че войводите на Борис са се бунтували срещу покръщението на българския народ. Само един–князът на Загора Цоло, поради обстоятелството, че бил вече покръстен, станал съмишленик на княза и покровител на движението за тази цел. Затова и Св. Борис водил преговори с Фотия в Загорието под охраната на княз Цолю. Къде Фотий е покръстил Бориса? Естествено, в свободното от воеводските набези място-в Загорието. На кое място в Загорието? Разбира се, край чудотворния извор на Аязмото, гдето били покръстени княгиня Теодора и баща ѝ, княз Цолю.“

Паркът е създаден на 28 февруари 1895 г. от митрополит Митрополит Методий под името „Св. княз Борис-Михаил“ („Аязмото“). До началото на XIX век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер, за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм, който наричат Ахмак баир.

ДЕЛОТО НА МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ КУСЕВ

Към края на XIX век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне голия баир над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за доставяне на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и от Мраморно море. Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които осъзнават, че това ще доведе до загубване на пасищата на животните им. Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на такова безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. Според преданието, лично Методий Кусев се е крил през нощта с шишане и джепане в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете. В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града. По-късно паркът е прекръстен в чест на митрополит Методий Кусев.

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

военните от града решават да изпробват новозакупените оръдия в парка и да проведат военни учения в района му. Гражданите на Стара Загора, които само допреди няколко години се обявяват против парка, сега се организират в негова защита. Те влизат в него и отказват да го напуснат, създвайки по този начин жива преграда за ученията на военните.

Цар Фердинанд при едно от посещенията си в града изключително много харесва мястото. Той настоява там да бъде изградена царска резиденция. Отново след бурни протести на цялата градска общественост (местните власти, интелектуалци и обикновени граждани) решението за построяването на резиденция в парка е осуетено.

ПАМЕТНИКЪТ

През 1970-те на входа на парка е поставен паметник на вожда на комунизма Владимир Илич Ленин и паркът е преименуван на парк „Ленин“. След промените, по настояване на митрополит Панкратий, името на парка се възстановява. Пред официалната арка , върху която е изписано „Хвала митрополиту Методийю“, се издига мемориал на митрополита, дело на скулптора проф. Валентин Старчев.

До параклиса „Свети Теодор Тирон“, застроен на мястото на древно езическо светилище, се намира гробът на архиерея с огромна мраморна плоча. Един от главните булеварди на Стара Загора, който започва от Станционната градина до гарата и завършва в подножието на Аязмото, носи името на митрополит Методий Кусев.

Забележителности

В парка растат редки и уникални за България растителни видове, голяма част лично засадени от Методий Кусев. Тези включват около 80 местни и екзотични дървесни и храстови видове между които обикновен кипарис, черен бор, атласки кедър, алепски бор, сребрист смърч, източна туя, испанска ела, гинко белоба, дафиново дърво и др. От животинските видове се срещат сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици, зайци и много видове птици.

В парка е разположена Старозагорската зоологическа градина, в която могат да се видят над 80 вида животни – камили, лами, мечки, бобри и различни птици.

Други забележителноси са паметниците на митрополит Методий Кусев и на Алеко Константинов, църквата „Свети Тиодор Тирон“, Централната лаборатория за слънчево-земни изследвания при БАН, спортен комплекс „Берое“, тенис кортове и площадки за бадминтон, фитнес на открито, аулът на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“, хижа с хотел- ресторант, летен театър, зала на смеха и др.

Dolap.bg