Внимание! Започна опасната седмица преди Тодоровден!
В българската народна култура двата християнски култа към Св. вмчк Теодор Стратилат (8 февруари) и Св. вмчк Теодор Тирон (17 февруари) се обединяват в общия култ към Свети Тодор. Българите не почитат дните на двамата светци, а празнуват Тодоровден в събота след великденските Сирни заговезни. Датата е подвижна и се определя съобразно лунния календар, по който се чества християнския Великден. Народната представа за преломен момент е свързана с поверието, че „на този ден светецът съблича деветте си кожуха и отива при Бога да го моли за лято”. Във Видинско казват, че „от Тодоровден денят започва да расте колкото пуснат плуг” или „дойде ли Тодоровден, дошло е лятото”.
Тодоровата седмица се смята за хаталия (лоша и опасна). Наричат я глуха, черна, празна, нечиста. Определени названия имат и дните й.
Първият ден на тази седмица се нарича Чисти или Песи понеделник, Куков или Кукеровден. Той е първият ден на Великденския пост, в който се тримири (не се яде нищо, не се пие вода). Стопанките не бива да работят, за да не предизвикат полудяване в семейството или бяс по животните. Сутринта преди изгрев слънце стопанката на дома изтърква с пясък и пепел всички домакински съдове и обилно ги измива с вода, която после се изхвърля на място, на което не стъпва човешки и животински крак. Ако някой мине през такова място, ще се поболее. Не трябва да се мие лицето, за да не влизат мухи в очите на човека през лятото. До обяд не се работи нищо против гръмотевица и трясък. Не се служи в черква, покойник не се опява и не се подава.
Песи понеделник се празнува срещу болестта бяс, която заразява кучетата и се разнася от тях. За здраве на кучетата в този ден ги люлеят (или бесят/весят) с въже, вързано за клон на дърво, по възможност – бряст: връзват ги през плешките, усукват въжето и ги въртят. Другаде им връзват тенекии на опашките и ги гонят из селото. Вярва се, че уплашените кучета лаейки и бягайки изнасят беса от селото.
В някои балканжийски села денят се нарича Врански понеделник и се празнува за да не кълват враните царевицата и посевите, не се реже с ножици, за да не си отварят човките враните, а не се шие и плете, за да не бодат птиците с човките си.
Пак тук се прави празника Толум, с който се напомня на старите ергени, че им е време за брак. Името идва от толум – торба или кожен мях, пълни с пепел, брашно или кожен мях, с които група от маскирани мъже бият по гърба ергените. В групата има персонажи „булка” – облечен в женски дрехи и забулен с було мъж, и „поп” с килимявка, който венчава булката с позакъснелия ерген. Понеже женитбата не става доброволно, групата бие ергена с толумите до съгласието му. Музиката свири като за сватба и се призовават „новобрачните” към консумиране на брака. „Младоженецът” черпи компанията с ракия, вино и мезета, и тя се отправя към следващия ерген в селото, който трябва да бъде „оженен”. Вярва се, че до следващия Песи понеделник битият ерген ще се задоми.
Вторият ден от Тодоровата седмица се нарича Черен вторник. Смята се, че това е най-лошият от всички вторници в годината и родените на него са без късмет. Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали, а на работелият ще му се почерни живота. Не се взема нищо от никого. Празнува се в чест на болестта устрел или усов, затова в някои региони се нарича Усовски вторник. Усов е демон, който „изсушава“ краката на домашните животни, затова в Плевенско на този ден се взема столче, единия му крак намазва с лой, увива се в парцали и се връзва с червен конец, като се пожелава да изсъхне крака на стола, а не на добитъка. В този ден сухо дърво или сухо растение не се пипа, под сухо дърво не се спира, през суха река или дере не се минава.
Пак със суша е вярването, че тя започва от този вторник. За предпазване от усов и от сушата на този ден стопанките месят питка, която се разчупва на дръвника. Залък от нея се хвърля на покрива – дар за облаците, друг се отнася на нивата, а трети се хвърля в реката за дъгата, за която се вярва, че пие вода от там. Останалата част се изяжда стоешком при стожера на хармана.
Срядата е луда, черна, куца, крива. През този ден е забранена всякаква домашна дейност, за да не полудяват хората и да не бие град през лятото.
Четвъртък наричат шамотен, въртоглав, защото неспазващият забраната за работа може да се зашемети и завъртоглави, да го заболи глава, да полудее. Призори всяка жена трябва да изпече пресна мравунчена пита, която се раздават и яде на бунището (сметището). Домакините се събират по махали и редят общи трапези на улицата. След угощението трохите се изсипват на едно място, за да не влизат мравките в къщи. Петъчният ден наричат чер, глух, сух. През него не се работи, защото „Тодор ще удари с патерицата си” всеки, който е дръзнал да не се подчини на волята му и ще го умори до края на годината. В миналото на този ден младите булки (омъжените през изминалата година) обличали своите сватбени дрехи и водени от своите свекърви, отивали в църквата, за да вземат първо причастие. Всяка невеста носела тепсия с варено жито и царевица, върху които е сложен обреден хляб, погача, колач, в който са забодени две свещи, вързани с червен и бял конец. Щом влезнели в черквата, младите се нареждали една до друга в редица, като поставяли тепсиите на земята пред краката си, а зад тях се нареждали свекървите. Свещеникът освещавал хлябовете, а булките се покланяли на изток и раздавали помежду си хлябовете, пеейки песента за св. Тодор. Свекървите ги благославяли: „Ха догодина с люлка!” и ги дарявали с риза и хурка. При завръщането си у дома жените са посрещани на прага на къщата от съпрузите, които ги благославяли с думите: „Все такава прибирница да си булка!” След обед младите булки, отново придружавани от своите свекърви, отивали на гости при майка си. Там на младата жена връзвали цедилка като пожелание в скоро време да закърми първа рожба. Така вярата в св.Тодор като покровител на булките и раждаемостта се претворявала в магическата обредност, осигуряваща здравето, плодовитостта и родовитостта на младата жена, а оттам и продължаването на рода. Тази магия обвързва и младите мъже, които на този ден полагат усилия да осигурят хубостта и красотата на бъдещата си рожба. След църковната служба съпружеската двойка се уединява в стая с огледало. Там в огледалото пръв се оглежда по-красивия от двамата, а след това и двамата заедно – за да приличат децата им на тях. После си разделят една ябълка и изяждат по половинка от нея – за да бъдат румени и червени бъдещите им деца.
В събота българите празнуват т.нар. Конски Великден. Това название е свързано с представата за св. Тодор като покровител на конете. В иконографията той се изобразява като ездач на бял кон. В народната митология той възсяда всеки, който е излязъл след залез слънце или е работил през неговата седмица. Сутринта рано жените стават и се измиват, обличат си нови, чисти дрехи. Всяка от тях замесва тесто и пече обредни хлябове, наричани кончета, кунчета, пърмачета, които са с формата на конче или конско копито. В Западна България върху тях се слагат по три свещи и скилидки чесън. И днес в много краища на страната на този ден жените строго спазват най-различни забрани. Така например, жените не перат, защото, „Ако св. Тудор мине с белия си кон, сблъсква прането с лош вятър”. Ако човек облече такава дреха – се разболява и умира. Младите моми и булки не шият, не предат, не тачат. Но най-строго се спазва половото табу, защото заченатото или роденото през Тодоровата седмица дете притежава свръхестествени качества – то може да се превръща приживе и след смъртта си във вампир, върколак или караконджол.
Честването на св. Тодор е свързано и с различни магически практики, отнасящи се към косите. Общочовешка е представата, че в човешката коса е скрита силата и плодовитостта на човека. Предполага се, че ни е останало в наследство от прабългарите вярването, че конската опашка и женската плитка имат една и съща магическа способност да придават или отнемат силата и здравето на човека. И докато сутринта на Тодоровден мъжете изкарват конете на водопой и ги захранват с хляб и сол, за да ги подготвят за селските надбягвания (кушия, тудурица), то жените за първи път от цялата седмица имат право да измият косите си. Във водата трябва да се сложат къпинови стебла или дряновите пъпки, запазени от сурвачката. В някои краища косите се измиват навън, като жената застава до ябълково дърво и излива водата в неговите корени. Това измиване има цел по магически път да предаде характеристиките на конската опашка върху женските коси и те да станат гъсти, здрави и лъскави като нея. Същия ден се подстригват за първи път и косите на малките деца, за да растат дълги, здрави и красиви.
