Днес, на Неделя сиропустна се иска и се дава прошка

Уважаеми читатели,

На днешния голям християнски празник на Прошката, ние, журналистите от Долап.бг, молим да ни простите, ако с мисъл, думи или дела сме Ви огорчили.

На свой ред и ние Ви прощаваме! Нека и Господ да Ви прости! Амин!

На 26 февруари 2023 г. Българската православна църква почита деня Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни,. От понеделник започва Великият пост.
На Неделя сиропустна се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и Вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията Ви„. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Искането на прошка, но не формално, а осъзнато, от сърце и душа, е много голямо духовно изпитание. За него се иска да притежаваш висок морал, чувство за отговорност и дълг, за уважение към този, пред когото си съгрешил, но и уважение на себе си. Искането на прошка е катарзис, пречистване и каляване на волята. То е високо предизвикателство и ако го преодолееш, на душата ти става благо и светло, като след изповед пред Бога.

Въпреки, че е казано, че по-младите искат прошка от по-старите, според мене, по-умният и разумният иска прошка, ако действително осъзнава, че волно или неволно е сгрешил. Това е лично решение, което е дълбоко премислено, а не взето мимоходом, за отбиване на номера.
В Неделя сиропустна в храмовете християните се събират за вечерна служба. След нея взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата – синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.

На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“ – „Господ да прощава и аз ти прощавам!“, е задължителният отговор.

На Сирни заговезни православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата се слагат баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Извършват се много обреди и обичаи. Сред тях е хамкането: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване“. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели, наричани още стрелки или бутурници. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Желая Ви благи манджи и леки пости!

Росица Ранчева