In memoriam

На 21 февруари 2023 г. на 86 г. в София почина един от доайените на българската археология, учен, общественик и дългогодишен директор на Окръжен исторически музей – Стара Загора ст.н.с д-р Христо Буюклиев. Изключително харизматична личност, безкомпромисен търсач на миналото на Града на липите и поетите, той остави дълбока диря в Старозагорската история.

Респект пред неговото дело! Поклон пред паметта му!

Редколегията на Долап.бг изказва съболезнование на семейството, роднините, приятелите и колегите му!

ХРИСТО БУЮКЛИЕВ И ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ В СТАРА ЗАГОРА

Христо Буюклиев е роден на 24 септември 1936 г. в с. Пчеларово, Кърджалийско. Едва ли има музеен работник, който да не знае този факт, защото той винаги е отбелязвал рождения си ден и с гордост е споменавал рожденото си място.

Завършва с отличие първия випуск на V средно училище в Стара Загора през 1954 г., а през 1959 г. – СУ ”Св.Климент Охридски”, специалност история, с профил “Музейно дело и археология”.

Започва работа в Окръжния историческия музей в Стара Загора на 1 септември 1959 г. като уредник в отдел „Археология“. Така се осъществява студентската му мечта да проучва историята на Августа Траяна, плод на която е дипломната му работа “Стара Загора през римската епоха” с научен ръководител акад. Д.П.Димитров. През 1966 г.Буюклиев печели конкурс за научен сътрудник по Антична археология, през 1981 г. защитава кандидатска дисертация на тема “Нападателното въоръжение в древна Тракия през І хил. пр.н.е.” От 1985 г. вече е старши научен сътрудник ІІ степен по антична археология . От 1982 до 1998 г. е директор на музея в Стара Загора, а от 1984 до 1988 г. и директор на дирекция “Културно-историческо наследство”.

В периода 1986-1993 г. Христо Буюклиев е член на Международната организация на музеите към ЮНЕСКО – ИКОМ; от 1993 до 1997 г. е главен научен ръководител на съвместната българо-германска експедиция на археологическия обект “Карасура”.

В периода 1995 до 1998 г. e главен редактор на ИМЮИБ. Той е и университетски преподавател – хоноруван доцент по археология във Великотърновския университет “Св.св.Кирил и Методий” (1997-1998 г.) и хоноруван доцент във Висше училище Колеж “Телематика” в Стара Загора, където чете лекции в специалността “Туризъм”. Носител е на ордените “Кирил и Методий” І и ІІ степен. Пенсионира се в музея на 1 октомври 1999 г. Настоящото изложение разглежда дейността на Христо Буюклиев като археолог, учен и директор на музея в Стара Загора.

Като археолог

По-важните обекти, разкопани и проучени с участието на Христо Буюклиев са:

– В археологическия резерват “Августа Траяна-Верея-Стара Загора” – Античен форум, Южната порта, Cardo и Decumanus maximus, западен, североизточен и източен сектор на крепостните стени, късноантична мозайка в пощата, късноантична резиденция с мозайка от обект „Военен терен”, стотици гробове и гробници от античния и късноантичен некропол;

– Раннохристиянски манастирски комплекс в местността “Трите чучура” в западната част на Стара Загора, където са проучени две раннохристиянски базилики (ІV и VІ в.), стопански и жилищни постройки, манастирски некропол. Археологът установява, че на същото място е имало по-ранно светилище на Юпитер Долихен.

– Тракийска Villa rustica при яз.Чаталка с прилежащия й некропол от 20 надгробни могили. Сред значимите находки на този изключително богат за археолозите обект са: бронзови съдове и бронзов фенер (лантерна), шлем-маска, златен венец, пълен комплект от защитно и нападателно въоръжение на тракийски конен войн и др.

– В комплекс “Марица-Изток” – археологически проучвания в селата Обручище, Мъдрец, Трояново, Овчарци, Медникарово, гр. Раднево. Важно значение за науката имат проучените тук ямни могилни погребения от бронзовата епоха, два могилни некропола и могилна гробница от римската епоха (ІІ-ІV в.).

– Спасителни разкопки в селата Могила, Славянин, Черна гора, на обект “Трите могили” край Стара Загора и др.

– Многослойният археологически обект “Карасура”, край с.Рупките, Чирпанско

Сред значимите археологически открития в живота на Христо Буюклиев трябва да се споменат: стъклена фиала с гравюра на жена, изпълняваща ритуален танц (ІІІ в.); мраморна скулптурна група на Орфей; мраморна статуя на Зевс, седнал на трон, реплика на знаменитата му статуя от Олимпия, дело на прочутия гръцки скулптор Фидий; златна огърлица от І в. (могила “Рошава Драгана”); голям брой епиграфски паметници и др.

Като учен

Значителна част от изследванията на Христо Буюклиев са резултат от теренните археологически проучвания, проведени или под негово ръководство, или в качеството му на член на екип от специалисти. Научните направления, в които има сериозни приноси са в няколко тематични направления:

1. Нападателното въоръжение в древна Тракия през І хил. пр. Хр., тема и на докторската му дисертация, останала непубликувана. В редица статии Христо Буюклиев изяснява използването на лъка, стрелата и мечовете акинаци от древните траки. Спира се на ролята на тракийското въоръжение в развитието на оръжейното производството в Югоизточна Европа през І хил. пр. Хр. и доказва съществуването на тежко въоръжена конница (катафракта) и в древна Тракия през І в. Темата на дисертацията му е била винаги обект на интерес от страна на студенти и докторанти.

2. Трако-сарматските отношения през І – ІІ век, поставени и разгледани за първи път въз основа на интересните резултати от проучванията на гроб 2 в могилата “Рошава Драгана” при Чаталка. Там е открит пълен боен комплект на сарматски конен воин (катафракт) и династични знаци (тамги) на сарматския цар Инисмей от края на І в. Към темата проявяват изключителен интерес украински и руски сарматолозиⁱ. Изследването на Христо Буюклиев по този въпрос е публикувано и в авторитетното издание “Российская археология”.

3. Античен бронз. В няколко разработки Хр.Буюклиев разглежда не само формите и украсите на бронзови съдове, притежание на Старозагорския музей, но също така центровете и техниките на производството им в Италия и Източните провинции на Римската империяⁱⁱ. Със съобщения по темата античен бронз той взема участие в три международни научни конференции в Стара Загора, Виена, Австрия и Фрайбург, Германияⁱⁱⁱ.

4. Култова проблематика, свързана с Аполон, тракийския бог-конник (Херoc), с източните божества (Долихен, Сабазий и др.)^iv. Темата за Аполон занимава археолога дълги години. Той открива два посветителски надписа на бога с прозвища Дайтеренос и Пизовски и развива тезата, че Августа Траяна е един от най-значимите центрове на разпространение на култа към Аполон в Тракия.

5. Епиграфски надписи. Буюклиев публикува около 15 гръцки и латински надписи, които хвърлят допълнителна светлина върху историята на римска Тракия. Значим научен принос имат:

– латински надпис от Шипка за укрепителната дейност на император Антонин Пий в Тракия в средата на ІІ в., в който се говори за изграждане на бургии и президии.

– гръцки надпис от Августа Траяна, от който научаваме за още един тракарх (Марк Аврелий Фронтон). Същият е и първият известен за сега европарх, т.е. архонт, председател на провинциалното събрание на основаната при Диоклециян провинция Европа, която се намира в района на Мраморно море.

– гръцки надпис от Стара Загора, който съобщава, че булевтът на Аквинкум (дн.Будапеща) Клавдий Фронтон прави посвещение на бог Долихен в Августа Траяна.

– гръцки надпис от с. Яворово, даващ информация за името на единствения, за сега, известен първожрец на провинциалното събрание на Тракия във Филипопол, Тит Флавий Динис, син на Скелес, който направил посвещение на източния бог Сабазий.

– надписи за гладиаторските борби в Августа Траяна, които разкриват, че градът е един от големите центрове на гладиаторски борби в балканските провинции на Римската империя^v.

С особена научна стойност е публикацията на Христо Буюклиев върху уникалната за източните провинции на римската империя, стъклена фиала с изображение на танцьорка от ІІІ в. Той има съществен принос за установяване на връзката между откритата преди няколко години великолепна мраморна скулптурна група на Орфей с надпис в метричен стил, изчукан върху ара, известна от 60-те год. на ХІХ в., съхранявана в Националния археологически музей.

В своята научна кариера Христо Буюклиев има над 320 заглавия, повече от 100 статии в престижни издания, между които 13 в Германия, Австрия, Гърция, Унгария, Русия и др. Той е автор и на три монографии, сред които с особена стойност е “Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорско”. Това е първият цялостно разкопан, проучен и обнародван могилен некропол, принадлежащ на тракийско вилно имение от І-ІV в. С цялата си научна продукция до момента Христо Буюклиев оставя трайна диря не само в българската, но и в международната археологическа наука. Не бива да се подминава популяризаторската му дейност, доказателство за която са повече от 200 научно-популярни статии в местния и централния печат, както и участието му в многобройни радио и телевизионни предавания, в подготовката и реализирането на документални филми на различни теми и др. Като археолог и учен Христо Буюклиев е консултант и научен ръководител на редица по-млади колеги, както и на специалисти от Англия, Германия, Полша, Унгария, Канада и др.

Като директор

Днес си давам ясна сметка колко нервни клетки е унищожил бившият ни директор за 17-те години, през които оглавява един бездомен институт. Пропаднал в “дупката” на новостроящия се Младежки дом, през 1987 г. музеят е преместен в сградата на Строителния техникум, където трябва да бъде уреден новият му дом. Макар проектите да са готови, започна дълго и мъчително бавене на ремонтните дейности. Стига се до връщане отново сградата на училището. Тогава Христо Буюклиев става един от инициаторите на идеята за превръщане на новопостроената сграда на ОК на БКП в Дом на културата, в който да намерят място музеят, галерията, окръжната библиотека и клубът на културните дейци (1989-1990 г.). Тя не се реализира, но музеят получава петно за ново строителство на мястото на бившата си сграда. През 1995 г. е направена първата копка.

Управлението на институцията от Буюклиев е тясно свързано с осъществяване на многообразна музейна дейност в трудни икономически условия. Използват се фоайетата на различни учреждения (община, кина, учебни заведения, банки), залите на художествената галерия на ул.”Л. Байер” и в самата галерия, изложбени площи в други населени места. По време на неговото директорство е открита експозицията “Праисторическо изкуство в Старозагорско”, реализирана в защитната сграда на музей “Неолитни жилища” (1985 г.).

Значителни грижи са полагани и за недвижимите паметници на културата. През управленския период на Христо Буюклиев е осъществено проектиране и експониране на Южната порта на Августа Траяна в приземието на тогавашната „Турист Спорт Банк”. Той оказва научно ръководство и извършва административно-стопански дейности по разкриване, проучване, реставриране, консервиране и експониране на късноантичната мозайка в сградата на пощата в Стара Загора. Негова заслуга е откриването на керамично реставрационно-консервационно ателие. Акцентира се на нарастване на основния музеен фонд (с повече от 30 000 експоната) и на книгите и списанията в музейната библиотека.

Приоритет на директора е повишаване квалификацията на специалистите. По време на управленския му период научни сътрудници стават специалисти от най-богатите отдели в музея – “Праистория”, “Антична археология” и “Най-нова история”. Институцията е организатор на редица научни конференции и сесии, посветени на годишнини от чествания на събития и личности. През май 1984 г. в Стара Загора се провежда VІІІ международен симпозиум по проблеми на античния бронз, преминал при отлична организация. Избирането на града ни за тази престижна проява се дължи на богатата антична бронзова колекция на музея, както и на задълбочената изследователска работа третираща тази проблематика. Благодарение на Христо Буюклиев Старозагорският музей установява тесни контакти с Ашмолския музей в Оксфорд, Англия, с Куйбишевския държавен университет, с Ермитажа в Санкт Петербург и Москва в Русия, със сродни институции в Берлин, Лайпциг и Хале в Германия, във Франция, Холандия, Португалия, Румъния и др.

Ведър характер, с чувство за хумор, страстен картоиграч и пушач, уравновесен, видно и от зодията му, на пръв поглед отстъпчив, но с неочаквана твърдост отстояващ възгледите и идеите си – това за мен е Христо Буюклиев.

Поклон пред светлата му памет!

Проф.д-р Светла Димитрова

/Предоставената ни статия е със съкращения/