160 години от рождението на Никола Каишев отбелязваме днес в Стара Загора

Никола Каишев е потомък на стар български род, корените на който са от Беломорска Тракия. Според преданието основателят на рода се казвал Ангел и се за­нимавал с овчарлък. Наричали го Каиша и постепенно прякорът се превърнал във фамилно име.

Никола Петков Каишев е роден на 15 февруари 1863 год. (стар стил) в с. Чокманово, Ахъчелебийска околия (днес Смолянска област), от православни родители Петко Николов Каишев и Добра Николова.

Баща му е бил абаджия, заможен и просветен човек. Семейството е будно, настроено патриотично, с ясно съзнание, че трябва да изучи децата си. Атанас, най-малкият му брат, завършва Генералщабна военна академия в Санкт Петербург, Русия, стига до чин генерал, същевременно е професор по тактика на бойните действия в Генералщабната академия в София. Бил е народен представител. Негов син е световно признатият български физико-химик акад. Ростислав Каишев, създател на теорията за растежа на кристалите.

Никола Каишев завършва основното си образование във Варна, Държавната класическа гимназия в София, Софийската инженерна межова (геодезическа) школа, като показва неизменно отличен успех. По-късно завършва Инженерна школа по пътно строителство към Държавния университет в Санкт Петербург, Русия. Специализира железопътно строителство във Виена. Говори свободно няколко езика.

През 1886 г. се установява в Стара Загора и свързва съдбата си с града. Постъпва на работа в Държавната окръжна архитектурна служба. Още на следващата 1887 г. е назначен за неин ръководител и „нему е било възложено проектирането и ръководството на всички държавни сгради и постройки”, се казва в запазен до днес документ. Дълги години заема длъжността окръжен инженер.

Плод на неговия архитектурен гений са прочутите старозагорски прави улици. По негови архитектурни планове са изградени над 300 обществени и частни сгради – църкви, училища, къщи, фурнири и пр. в Стара Загора, региона и в Бургаски окръг. По негови проекти и под негово ръководство са изградени държавно първокласно шосе Стара Загора – Нова Загора; държавно второкласно шосе Казанлък – Нова Загора; държавно шосе Чирпан – Стара Загора; държавно първокласно шосе Твърдица – Елена и още много други. По негови проекти и под негово ръководство са изградени мостовете по държавното шосе Стара Загора – Старозагорски минерални бани; 18 моста и водоскоци по държавното шосе Стара Загора – Нова Загора; 4 моста по шосето Чирпан – Казанлък.

Уникални по замисъл и строеж са мостът на река Марица при с. Скобелево с 24 отвора по 10 метра единият, трите големи сводови моста и подпорните стени на Дервенския боаз (Змейовския проход) по държавното шосе Казанлък – Стара Загора. Освен това построява 15 други моста и водоскоци по същото шосе, 4 моста по държавното шосе Чирпан – Скобелево, както и всички подпорни стени, мостове и водоскоци по държавното първокласно шосе Нова Загора – Твърдица – Елена. Снема и начертава ситуационните планове на 60 държавни, общински и частни гори, реки, пасища, местности и др. за държавни и частни нужди. Негови са регулационните планове на две железопътни гари, утвърдени с указ, и на три села.

В документ, издаден на инж. Никола Каишев от Министерството на държавните сгради, пътищата и съобщенията, се казва:

„В деветнадесетгодишното си служене, освен, че не му е била правена никаква забележка, ами е бил награден с орден „Св. Александър” VІ-а степен по особено благоволение за усърдна служба. Той се е показвал всякога вещ в работата си, опитен, самостоятелен, точен и акуратен”.

И нека добавим една любопитна подробност. Възпитаниците на Инженерната школа по пътно строителство към Държавния университет в Санкт Петербург, бъдещите инженери при завършването си полагат клетва, по силата на която при извършването на първите проби на построените от тях окачени конструкции (мостове, виадукти и др.) са били задължени да стоят под тях, за да понесат първи последиците, ако строителството им се окаже калпаво. Инж. Никола П. Каишев, родопчанинът с горд и смел дух, при изпробване с товари стои с високо изправена глава под сводовете на всички по­строени от него мостове, дори и с цялото си семейство. Впечатляваща е неговата гражданска позиция. Той никога не забравя, че родният му край е още под турско робство и безрезервно подпомага националноосвободителното движение в Средните Родопи. Има съхранени документи за участието му в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Доброволец е в Македоно-Одринското опълчение през Балканската война. Участва и в Българо-сръбската война. За проявена доблест в двете войни е награждаван с ордени и медали.

И още нещо за Никола Каишев. Една негова черта не може да бъде подмината с мълчание. Това е благотворителността. Като заможен, благороден и вярващ във вечността на душата човек освен своите деца той е отгледал, изучил и осигурил още четири сирачета. Едно от тези деца е отгледано от семейството му като негов син. Когато се задомява, Никола Каишев му отделя половината от личния си двор в Стара Загора и му построява скромен дом.

Никола Каишев прави щедри дарения и на читалището в родното си село Чокманово. Читалището, училището и площада пред тях са изградени върху имот, дарен за целта от Никола Каишев. Той дарява и цялата си библиотека, за да бъде включена в читалищния фонд.

През 1953 г. трагично, при нелеп инцидент и след три дни борба за живот Никола Каишев си отива от този свят.

„За приноса му в изграждането на Стара Загора, за неговата богата обществено-организационна дейност и най-вече като основател на тракийско дружество „Одринска епопея” предложих на Управителния съвет по случай 100-годишнината от създаване на дружеството той да бъде удостоен посмъртно от Общински съвет Стара Загора със званието „Почетен гражданин на Стара Загора”, пише в книгата си „Никола Каишев – възстановител на опожарена Стара Загора“ Петра Мечева.- По случай 100 години от Илинденско-Преображенското въстание предложих и Тракийското дружество „Одринска епопея” издигна паметник на Никола Каишев, който днес е поставен в „Парк Тракия” редом с паметника на Капитан Петко Войвода, чийто съвременник и сподвижник е бил приживе.

Тържествата по откриването на паметника се проведоха на 6 август 2003 г., в деня на 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание. Те започнаха с тържествена литургия в храм „Св. Богородица”, отслужена от Старозагорския митрополит Галактион.

По-късно в градина „Тополите” бе открит паметни­кът на Никола Каишев. Гости на тържествата бяха кметът на Стара Загора д-р Евгений Желев, депутати, представители на обществени организации и граждани. Присъства и внучката на Никола Каишев Анна Кузнецова, която благодари на Община Стара Загора и тракийско дружество „Одринска епопея” за това, че увековечихме името на Никола Каишев и неговия принос към Стара Загора и региона. Стотици граждани бяха приветствани и от кмета на Стара Загора.

Паметникът бе осветен със заупокойна молитва от митрополит Галактион. Под звуците на Градския духов оркестър се поднесоха венци и цветя от Община Стара Загора, от старозагорското тракийско дружество, от гражданството“.