Да отпразнуваме любовта си с наздравица и поезия!

На 14  февруари е ден и на Свети Валентин. Празникът не бил български. Не сме ли обичали през другите дни? Трябвало ли да доказваме любовта си чрез цветя, подаръци, романтика? Яростното отхвърляне на нещо ме навява на едни други мисли, които няма смисъл да разнищвам. Не и сега.
Да празнуваш в този ден не значи, че през другите дни не обичаш. Днес отпразнуваме любовта си.
Любовта във всякаква форма е хубава ! Когато пеперуди пърхат в стомаха ти, когато звездите изглеждат по-ярки, цветята са по-ароматни, а дърветата по-зелени. Когато забравени лирични думи извират от теб от само себе си и по детски успяваш да се изненадваш от всичко.
Любовта! Хубава е! Дори когато страдаш, дори когато има трети, дори когато има само един…
Тя, любовта, не пита, възраст, пол, разстояние, вяра, социален статус, имаш ли халка на пръста и кой заспива/не заспива вечер в леглото ти. Любовта ни прави живи, защото е извор в нас..
Човек понякога има нужда да почете, да помечтае, да изживее мислено думите на някой, да се вдъхнови или просто да си поплаче. Имаме нужда от любов. Крещяща.
Сипете любимата си напитка. Наздраве! Приятно четене!

ОТ ДРЕВНОСТТА извира почитта

към гроздето и виното кипящо.

Сам Дионис-с блестящ бокал в ръка,

отпивал от нектара му изящен.

Тълпите разлюлени, като в транс,

ликували са в танеца лудешки.

Така е и до днес – като пиян

светът наздравици навдига тежки.

Отпива,като в масло на Моне

по устните му гроздов сок се стича,

по вените развихрени коне

го теглят и на ангели приличат!

Мира Дочева

14.02.2023 г.

…И ЖАДНО за милувки, и за рамо,

Сърцето ми се блъска ослепено,

че вино без любов, вода е само,

която оцветена е в червено!

Йордан ПЕЕВ

14.02.2023 г.

ВИНО И ЛЮБОВ

Виновно ли е виното червено,

че ти си слаб и бързо те напива?

Една жена в легло на друг отива,

когато у дома и е студено.

Една звезда над дявола изгрява,

когато ангела добър не я разбира.

Една любов любов при друг намира,

когато недолюбена остава.

Вдигни очи, вдигни глава

-жената вечна кръчма е, човече.

Изпий при нея и това,

което някой е забравил вече…

Това мъжете силни не забравят

дори и сред житейските задачи ,

че вино и жена изневеряват,

когато нямат истински пиячи!

Евтим Евтимов

ГОСПОДИ, КОЛКО СИ ХУБАВА

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене – а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев

ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък –
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл –
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада –
кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Недялко Йорданов