Хореографът Росен Прангов-Роси пред Долап.бг: „Правим всичко за Нейно Величество Публиката“

Хореографът Росен Прангов-Роси е роден в град Казанлък където на шест годишна възраст започва да танцува в школата на Алла Ангелова . Първите му години на танцовото образование са в Държавното Хореографско  училище. След завършването му заминава за Германия, където се дипломира в STAGE SHOOL (ACADEMY FOR PROFESSIONAL MUSICAL ARTIST ). Играл е в многобройни мюзикъли в модерния и класически интернационален репертоар. По покана на Академията  STAGE FOR PROFESSIONAL ARTIST работи като асистент, а след това като доцент със специализация по Джаз танц, модерен танц, мюзикъл репертоар  и др.стилове. Хореографската си работа започва като работи за  DEUTSCHE FILMPREIS (немските Оскари ),  реклами на NIVEA . както и прави хореографията на многобройни клипове на различни поп звезди в Германия и Турция. Хореограф е на продукциите на ШЛОСПАРК ТЕАТЕР –БЕРЛИН, както и на ФИРСТ СТЕЙЧ ТЕАТЪР в Хамбург и т.н.

През 2020 г. прави първата си продукция като хореограф, продуцент и режисьор в Театъра ТИПИ АМ КАНЦЛЕР АМТ -БЕРЛИН  с продукцията “НОРНУ” . „Графиня Марица” на Държавна опера-Стара Загора е първата хореографска работа за Росен Прангов-Роси, за която той много се вълнува. Премиерните дати са на 24 и 25 февруари.

Разкажете ми за детството си в Казанлък

Бях си счупил крака, както играех на детската площадка. Като зарасна всичко десният крак малко се мъкнеше след левия. Всички лекари-специалисти, при които ме заведоха , не можаха да кажат как може да ми се помогне. Десният крак остана леко разтворен. Съвсем случайно на язовира край Казанлък бяхме с баща ми и един спортен доктор, който ме накара да ходя по пясъка и посъветва баща ми да танцувам балет, за да се отвори и другият крак. Така аз започнах да танцувам, не помня името на първата си учителка. Играехме казачок и аз си мислех, че това е балетът  – цяла година. Но преподавателката се пенсионира и тогава в залата дойде Алла Ангелова. Бях 6-годишен и при нея научих какво значи дисциплина, какво значат позициите в балета и какво представлява танца. Бях малък, в началото ми беше много трудно да свикна с дисциплината тип Академия Ваганова. Явно Алла Ангелова е забелязала талант в мен, защото ме заведе в Държавното хореографско училище и всичко си тръгна по пътя…

А защо избрахте след училището да заминете за Германия?

То беше по-рано, аз не завърших тук. Леля ми и вуйчо ми бяха в Германия и имах възможността да уча това, което искам. Винаги съм обичал балета, но винаги съм искал да правя мюзикъл. Винаги ми е било ясно, че балетът е основата на танца и се радвам, че съм минал през руската класическа школа, това е много важно за един танцьор. Но винаги съм искал да правя мюзикъл – с танца да има и актьорско майсторство и пеене. В България не знаехме как се пише мюзикъл, това става дума за преди 30 и повече години. Тогава много често бях в Музикалния театър, гледал съм всички постановки  с Видин Даскалов, Донка Шишманова и гледал съм пиеси с всички големи артисти – Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Георги Калоянче, знаех техните текстове. Но демокрацията отвори вратите към света, аз завърших танцовото си образование в Германия в областта на мюзикъла. Играл съм в Германия в много постановки от световния мюзикълен репертоар. Това е къртовски труд, особено когато си чужденец, в чужда държава. Вече Германия не ми е чужда, защото съм 35 години там и колкото съм българин, толкова съм и немец – за съжаление или за радост не мога да кажа. С голямо желание бих се връщал в Родината, за да работя това, с което съм се занимавал и което съм учил в Германия.

Как получихте предложението да работите хореографията на „Графиня Марица” в Стара Загора?

В интерес на истината през тези години имах предложения и от други театри в България, но някак повърхностни. Имате един страхотен професионалист в Старозагорската опера и това е Силвия Томова, директор на балета , която има и голям интерес в сферата на мюзикъла. Тя мислеше от доста време, в кой спектакъл може да се включа. След една година обмисляне Силвия Томова ми предложи да направя хореографията на „Графиня Марица”. Казах едно дълго „Да”, Ники Априлов се обади и започна веднага един творчески процес между нас. Знаех, че няма да ми бъде лесно – идвам от мюзикъла и досега оперети не съм правил. Но балетната компания тук е много добра – с много млади и талантливи артисти от цял свят. Важно за мен е да направя първата си работа в България близо до моя роден град Казанлък – това е едно емоционално изживяване за мен.

Как работите с оперни артисти – лесно, трудно?

Аз съм много приятно изненадан. За мен няма трудност. Аз трябва да разбера режисьора какво иска да прави. После правя хореография за балета и за солистите. В процеса на репетициите почна да им става интересно. Това са супер певци и страхотни таланти, при мен има дисциплина, няма телефони, няма закъснения, искам да се знае текста, защото работя и с текст . Правя хореография за всеки един артист. Ники Априлов им дава 5+, аз давам 4+. Имаме време да го направим на 6+. Моето желание е стъпките да станат техни, да не ги мислят, да влязат в ролята, да я играят с голямо удоволствие. Има ли го това удоволствие – има го и публиката. Моето желание е публиката да изпадне в екстаз , да се радва и да не съжалява че е дошла. След края да излезе от залата и да каже „Искам да го гледам пак!” Правим всичко за Нейно Величество Публиката.

Интервю на Уляна Кьосева