Монография за Даскал Петър Иванов написа литературният изследовател, критик и историк Иван Матев, главен уредник на Музей „Литературна Стара Загора“

Готова за печат е книгата „Сълзите на Даскал Петър Иванов. Прозрения от Българското възраждане до наши дни“. Тя е дело на Музей „Литературна Стара Загора“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора.

Студийната част  в размер на 70 машинописни страници е дело на литературния критик и историк Иван Матев. Отделно е илюстративната и могъща библиографска част. Изследвани са много документи, които са вкарани в оборот, включително от Българска академия на науките БАН).

За Петър Иванов са писали и Величка Койчева, и Петър Коев и Иван Неделчев, като с споменава само рождената му година -1847. Но има неща, които са неизвестни или потъпквани. В този смисъл „Сълзите на Даскал Петър Иванов…“ има много важен приносен елемент. Иван Матев цялостно представя държавникът и творецът Петър Иванов в документалната памет на Стара Загора. Това преди всичко с документи, сложени в експозицията на Музей „Литературна Стара Загора“, както и медалите и ордените, които той е получавал от Българската държава след Освобождението.

„Много години ме е глождело неудовлетворението защо никой не е написал кой месец е роден Даскала- коментира Иван Матев.- Рових се в най-различни архиви. Иван Гълъбов пише, че голяма част от атрактивните открития се правят в музеите, в архивите и библиотеките. Понякога се открива някое смачкано листче и т.н. В една чернова на Даскал Иванов – отговор на писмо на БАН от месец юли 1921 г. , пише писмо от 5-6 страници, в което разказва за себе си. (Той е бил член на БАН).

„Имам чест да Ви съобщя следните биографически черти от живота ми. Родил съм се в град Стара Загора 1847 г. през месец октомврий…“ – споделя г-н Матев.- Освен това открих една негова партитура, която е връзка на възрожденската литературна наша традиция и новото време. В нея той показва своето морално отношение към българската нация. Хората трябва да се обичат, да си помагат. Това е единствен начин да се превъзмогне вековното минало и да тръгнем напред. Тази песен се е пеела, както и неговата песен за Вдовицата, която пише когато е учител в Карнобат. Той се залюбва с бъдещата си жена, която е от Сливен. След Женитбата им той често стои при съпругата си и приходжа до Цариград. Това е много богат период, в който осъществява връзки с Иван Генадиев, с Петко Р. Славейков, с различни издателства“.

Богатите българи разбират, че Петър Иванов е много умен, ученолюбив и трудолюбив и го пращат да завърши гимназия в свободен Белград. После завършва и духовна семинария. Специализира в Санк Петербург. Става член на Втората българска легия и развива активно отношение към свободата на България. Превежда много ценна книга „Горски венец“, отпечатва я и я подвързва луксозно. В нея се разглежда проблематиката за борбата на черногорския народ за ислямизирането. Книгата може да се види в експозицията на Музей „Литературна Стара Загора“.

Петър Иванов е бил седем години областен управител на Видин- голям за времето град с отворено пристанище като Русе, с богат културен живот по европейски модел. Участвал е в посрещането и шествието на Фердинанд при първото му пристигане в България. От Видин Даскъла си купува пълното течение на Александър Сергеевич Пушкин, на Лермонтов, част от които също могат да се видят в Музея.

Даскал Петър Иванов освен че е национал-революционер, освен че заедно с най-големия му приятел Кольо Ганчев участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. , в родната Стара Загора създава първия граждански оркестър. Кольо Ганчев е свирил там първа цигулка. Заедно е действал с другия голям българин Христо Шиваров, който е бил секретар на революционния комитет … Издадената стихосбирка през същата година посвещава на Кольо Ганчев с посвещение „На приятелю моему Кольо Ганчеву“.

Научен принос на изследователя Иван Матев е освен публикуването на ордените и медалите, с които Петър Иванов е удостоен, и описание на всеки екземпляр, каква е монетарната му позиция, дипломатическата или политическата му актуалност. Изумяват проучените подробности по всяко отделно отличие, естетически какво представлява – какъв му е бордюра, скъпоценни камъни, какви са кръстовете -православни или католически, има ли линии, свързани с кобургския аспект, какъв е емайлът -бял, син, зелен…

Сред ордените има една учудващо голяма юбилейна значка с образите на братята Кирил и Методий. Тя е връчена на поета и държавника Петър Иванов на Международния всеславянски събор през 1910 г. Основният й корпус е от позлатен месинг. Има капковидна форма и е апликирана с червен, тъмно син, зелен и бял емайл. В централното кръгло поле върху белия емайл, обрамчен с лаврови клонки е написано със старобългарски шрифт името на съвременната българска столица София, околовръст четем историческото откровение „В сговора е силата на славяните – 1910 г“. Изработката на значката е в Прага, в ателието на известния чешки скулптор Павел Слобода.

Във финалната част на монографията „Сълзите на Даскал Петър Иванов. Прозрения от Българското възраждане до наши дни“ са изброени длъжностите, които е заемал в следосвобожденска България: Той не е непознато име в българския литературно-духовен и социален живот, в късното ни възраждане и в първите следосвобожденски години. Обсегът на неговата литературно-обществена , революционна и поетическа дейност най-ярко и точно се откроява в последната четвърт на ХІХ и първата четвърт на ХХ в. Със своите неизмеримо активни и неуморни шест творчески десетилетия от първата му публикация в Цариград до самата му кончина в родната Стара Загора през 1927 г. , Петър Иванов е извоювал изключителен социален авторитет, лично достойнство и благороден хуманитарен респект в обществото. Да не забравяме, че той е работил неуморно и в гражданското уреждане на освободеното ни отечество. Бил е окръжен управител на Стара Загора, Хасково и Бургас; околийски управител в Казанлък; областен управител в Кюстендил, Видин и Шумен; председател на Административния съвет на Стара Загора и окръжен училищен инспектор в родния си град; княжески търговски консул в Серес; действителен член на Българската академия на науките. В предосвобожденско време е участник в легендарната Първа българска легия в Белград. Петър Иванов е човек, общувал идейно и практически във величавата трагедийно-сюблимна епоха на националните и духовни борби за освобождението на България лично с апостола Васил Левски и поета революционер Христо Ботев, а в Цариград и Стара Загора -с народния трибун и поет Петко Славейков. Той е един от най-достолепните старозагорци, един от видните българи на своето време. Един от могъщите духовни строители на нова България, чието духовно завещание, все още неизпълнено, съграждаме ние.

След Освобождението отношението към него е променено, особено след Септемврийските събития. Той реагира остро, че българи с българи се убиват…

През 1987 г. Музей „Литературна Стара Загора“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ издават посмъртно за Иван Мирчев малка брошурка. Там е публикуван негов спомен за Даскал Петър Иванов. Това е и финалът на изследването на г-н Иван Матев.

Освен текстовата част, която по-скоро е документална, има и много голям корпус с документи от архиви, които са приложени към бъдещото издание.

Росица Ранчева