180 години от рождението на големия революционер Кольо Ганчев почете Стара Загора

В студения преди обед на 5 февруари 2023 г. пред бюст-паметника на Кольо Ганчев в парк „Пети октомври“ се събраха деца, ученици и техните родители, както и много старозагорци, за да  почетат 180 години от рождението на големия революционер. Сред тях бяха и председателят на Общински съвет Стара Загора Мария Динева, началниците на отделите „Култура“ и „Образование – Диана Атанасова и Станимира Димитрова, общински съветници, учители и общественици.

Общоградското събитие организираха и проведоха ученици и учители на Основно училище „Кольо Ганчев“ с директор Галина Петкова, деца, родители и служители от Детска градина № 11 „Загоре“, членове на Народно читалище „Кольо Ганчев 1940“, членове на Пенсионерски клуб „Кольо Ганчев“ и жители на едноименния старозагорски квартал.

На почетна стража до паметника застанаха знаменосците с трикольора и със знамето на училището, което е на повече от 60 години.

Празненството започна с рецитал на учениците, с който последиха важни моменти от живота и борбите на героя, загинал за свободата на България.

Никола (Кольо) Ганчев е роден е на 5 февруари 1843 г. в село Муратлии (днес квартал „Колю Ганчев“ в Стара Загора), Ескизаарско.Той е четвъртото дете на търговеца Ганчо Стоянов Петров и Марийка Петкова Велева. Младото семейство се заселва в тогавашната махала „Гибран“, където си издига нова къща. През 1845 г. наблизо е построено българско мъжко училище. През 1863 г., в същия двор издига снага храм на името „Св. Троица“, който съществува и до днес.

Общественикът и културен деец Кольо Ганчев имал добра професия – обущар и часовникар. Той е бил заможен за времето си човек, с положение в обществото. Към него са се отнасяли с респект дори самите турци. Но онова, което го кара да захвърли всички благини и да се втурне в борбата, е да отдаде живота си за свободата на Отечество България.

Кольо Ганчев бил сред културния елит на града по онова време. Когато първият старозагорски поет Даскал Петър Иванов основава първия оркестър с класически инструменти, Ганчев свири там първа цигулка. Освен че е бил красавец, бил е и широко скроен мъж, който е имал таланта да увлича след себе си особено младите хора.

Кольо Ганчев е съратник на Васил Левски, председател на Старозагорския революционен комитет на Вътрешната революционна организация , основан от Апостола. Организатор е и участник в Старозагорското въстание от 1875 г., заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и др.

Заловен е през септември 1875 г. Изтезаван е в продължение на няколко месеца, за да склони към предателство.

Едва на 33 години, обесен е публично в Стара Загора на градския площад на 19 май 1876 г.. Когато го попитали пред бесилото за последното му желание, той помолил да му донесат цигулката му. По време на мъченията били изтръгвани ноктите на ръцете и краката му, навирали са главата му в негасена вар и пр. варварства. Донесли му цигулката. С изранените си пръсти той изсвирил Марсилезата.

Предсмъртните му думи са:“Исках да развея българското знаме върху турския конак и да видя Отечеството си свободно!“

Поклон и респект пред този голям българин!

В негова чест в Стара Загора са наименувани квартал, училище и улица. В парк „5 октомври“ му е издигнат бюст-паметник.

Програмата продължиха децата от Детска градина No11 „Загоре“ със стихчета за родината. Рецитал поднесоха и големите ученици от ОУ „Кольо Ганчев“.

Венци на благодарност и признателност бяха положени от името на Община Стара Загора и Общински съвет Стара Загора. Мария Динева постави своите цветя и се прекръсти пред паметника.

Дълга редица се изви от малки, големи и още по-големи деца и родителите им, от представители на квартал „Кольо Ганчев“ за да поставят цветето си в знак на благодарност и почит към безсмъртното дело на героя.

Росица Ранчева