180 години от рождението на големия революционер чества Стара Загора

На 5 февруари 2023 г. признателни старозагорци ще отбележат 180 години от рождението на техния съгражданин -революционера Кольо Ганчев. В 11:00 часа в неделния ден пред паметника му в парк „Пети октомври“ ще се състои общоградско събитие. Инициатори на честването са възпитаниците на Основно училище „Кольо Ганчев“, деца, родители и служители от Детска градина № 11 „Загоре“, членове на Народно читалище „Кольо Ганчев 1940“, членове на Пенсионерски клуб „Кольо Ганчев“ и жители на едноименния старозагорски квартал. Те канят всички граждани и гости да почетат паметта и делото на един от най-големите радетели за освобождението на България от турско робство.

Никола (Кольо) Ганчев е роден е на 5 февруари 1843 г. в село Муратлии (днес квартал „Колю Ганчев“ в Стара Загора), Ескизаарско.Той е четвъртото дете на търговеца Ганчо Стоянов Петров и Марийка Петкова Велева. Младото семейство се заселва в тогавашната махала „Гибран“, където си издига нова къща. През 1845 г. наблизо е построено българско мъжко училище. През 1863 г., в същия двор издига снага храм на името „Св. Троица“, който съществува и до днес.

Общественикът и културен деец Кольо Ганчев имал добра професия – обущар. Той е бил заможен за времето си човек, с положение в обществото. Към него са се отнасяли с респект дори самите турци. Но онова, което го кара да захвърли всички благини и да се втурне в борбата, е да отдаде живота си за свободата на Отечество България.

Кольо Ганчев бил сред културния елит на града по онова време. Когато първият старозагорски поет Даскал Петър Иванов основава първия оркестър с класически инструменти, Ганчев свири там първа цигулка. Освен че е бил красавец, бил е и широко скроен мъж, който е имал таланта да увлича след себе си особено младите хора.

Кольо Ганчев е съратник на Васил Левски, председател на Старозагорския революционен комитет на Вътрешната революционна организация , основан от Апостола. Организатор е и участник в Старозагорското въстание от 1875 г., заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и др.

Заловен е през септември 1875 г. Изтезаван е в продължение на няколко месеца, за да склони към предателство.

Едва на 33 години, обесен е публично в Стара Загора на градския площад на 19 май 1876 г.. Когато го попитали пред бесилото за последното му желание, той помолил да му донесат цигулката му. По време на мъченията били изтръгвани ноктите на ръцете и краката му, навирали са главата му в негасена вар и пр. варварства. Донесли му цигулката. С изранените си пръсти той изсвирил Марсилезата.

Предсмъртните му думи са:“Исках да развея българското знаме върху турския конак и да видя Отечеството си свободно!“

Поклон и респект пред този голям българин!

В негова чест в Стара Загора са наименувани квартал, училище и улица. В парк „5 октомври“ му е издигнат бюст-паметник.

Росица Ранчева